Хорхе Букай
Нека ти разкажа (27)

Кокошката и патенцата

Често спорех с родителите си. Имах чувството, че изобщо не ме разбират.

Не можех да повярвам, че не се разбирам с тях. Особено с баща ми.

Винаги съм смятал, че баща ми е страхотен, и по онова време още вярвах в това. Но той се държеше с мен като с идиот. Всичко, което правех, му се струваше лошо, излишно, опасно или не на място. А като се опитвах да му обясня, ставаше още по-лошо — за нищо не можехме да се разберем.

— … а не искам да повярвам, че баща ми е затъпял.

— Е, не смятам, че е затъпял.

— Но, Хорхе, той наистина се държи като глупак. Инати се за тъпи и допотопни неща. Баща ми не е толкова стар, че да не разбира младите… Наистина е много странно.

— Искаш ли приказка?

— Да.

Веднъж една патица снесла четири яйца.

Докато ги мътела, една лисица нападнала гнездото и я убила. Но неизвестно защо, преди да избяга, не успяла да изяде яйцата и ги изоставила в гнездото.

Една квачка минала оттам и видяла изоставеното гнездо. Тя по навик се насадила на яйцата и започнала да ги мъти.

Не след дълго патенцата се излюпили и както се полага, взели кокошката за своя майка и тръгнали в редичка след нея.

Кокошката, доволна от новото си люпило, ги отвела във фермата.

Всяка сутрин, като пропеел петелът, мама кокошка започвала да рови земята, а патенцата се мъчели да правят като нея. Когато не можели да намерят и едно жалко червейче в пръстта, мама ги хранела всичките, като разделяла всеки червей на парченца и им го давала в клюнчето.

Един ден кокошката излязла, както винаги, на разходка с люпилото си край фермата. Патенцата я следвали послушно в редичка.

Но като стигнали до езерото, те изведнъж цамбурнали съвсем естествено в него, а кокошката им закудкудякала отчаяно да излязат от водата.

Патенцата плували весело, гмуркали се, а майка им подскачала и плачела от страх да не се удавят.

Привлечен от кудкудякането на майката, петелът се приближил, разбрал какво става и рекъл:

— Не може да се вярва на младите. Те са луди глави.

Едно от патетата, което чуло петела, се приближило до брега и им казало:

— Ние не сме виновни за собствената ви ограниченост.

— Не мисли, че кокошката е сгрешила, Демиан.

Не вини и петела.

Не смятай, че патетата са дръзки умници.

Никой от тези герои не греши. Просто гледните им точки са различни.

Единствената грешка почти винаги е, че смятаме нашата гледна точка за единствено вярната.

За глухия всички, които танцуват, са луди.