Робърт Монро
Пътуване извън тялото (36)

II. ПРЕДПОСТАВКА: ИСТИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

Много, ако не и всички живи човешки същества, имат Второ тяло. Поради неизвестни засега причини много, а може би и всички човешки същества временно се отделят от материалните си тела чрез Второто тяло по време на сън. Това се прави без какъвто и да е съзнателен спомен, с изключение на много редки случаи. Още по-редки са онези случаи, когато отделянето става с преднамереното участие на съзнанието.

Въпреки това последният случай поставя няколко начални статистики и вероятности. Немислимо е една експериментална „способност“ да е уникална. Ако един човек може да извършва това разделяне от физическото, трябва да има и други живи хора, които могат да правят същото, вероятно и по-добре. Но колко са тези другите? Може ли един на хиляда души да го прави? Или на десет хиляди? На сто хиляди? Може би един на милион? Нека приемем последната възможност — само един човек от един милион души може да действа съвсем съзнателно и съдържателно във Второто тяло. Това означава, че в настоящия момент повече от трийсет и пет хиляди живи хора могат да действат във Второто тяло, вероятно по-добре и от мен. Такава голяма група, ако бъде организирана, би могла да контролира съдбата на човечеството. Изниква въпросът: Дали някои от тях и сега не са организирани и дали не контролират нашата съдба?

Преди да отхвърлим това като абсурд, спомнете си, че аз бях в състояние да въздействам на друг жив човек във физическото в епизода с „щипането“. Щом един може да го прави, могат и останалите. Нищо повече от щипане в точния момент и на правилното място върху физическото тяло на друго човешко същество не би могло да промени света. Необходимо е малко въображение, за да видите прищипана церебрална артерия в мозъка, както в случая с инсулта на световен лидер. Или животоспасяващо щипване на кръвотечаща мозъчна артерия в друг. Всичко необходимо е способността и волята. Ако има някакви прегради или спирачки за такова възможно действие, те не са очевидни.

По-нататък — човек, действащ във Второто тяло, може да окаже влияние на други човешки същества умствено. До каква степен и по какъв начин все още не е сигурно. Въпреки това експериментите показват, че това може да се прави. Такива ефекти могат да се проявят при нарушен сън. Те биха могли да са резултат от необяснимо натрапчиви импулси, страхове, неврози или възпалителни процеси. Данните показват, че нищо друго не е необходимо, освен усъвършенствани техники за систематичното осъществяване на това състояние по собствено желание.

Вероятно то също вече е направено. Използването на Второто тяло по желание в такъв случай произвежда потенциално такава мощ, че останалите методи са безпомощни срещу нея. Хората, владеещи тази енергия, биха били в състояние да забраняват или да отклоняват всяко сериозно проучване в тази област на познанието. Ако историята е някакъв показател, нещо вече успя да забави развитието в тази посока. Първо беше стената на отхвърлянето. После се появи завесата на суеверието. Днес съществува двойна бариера: подозрението на организираната религия и подигравката на признатата наука.

От друга страна, използването на такава мощ може да бъде под контрола и посоката, избрана от живи, интелигентни или безпристрастни регулатори. Те могат да изключат неконструктивните сблъсъци. Съществуват някои показания, че може би това е случаят. Можем само да се надяваме, че е той.

Нека предположим тогава, че един изискан човек се е заел със сериозно изследване на Второто тяло. Един по един останалите ще научават техниката и реалността ще стане общоприета. После какво?

Първо, човек ще се освободи от цялата несигурност на взаимоотношението си с Бог. Положението му в природата и вселената ще бъде недвусмислено познание. Той повече ще знае, отколкото ще вярва, че смъртта е преход или завършек. С такова познание и разширен опит религиозният конфликт ще бъде невъзможен. Твърде вероятно. Католици, протестанти, евреи, будисти, православни християни и т. н. ще поддържат своята индивидуалност, знаейки, че всеки има своето кътче в Място II. Въпреки това най-накрая всеки ще разбере по какъв начин това е възможно. Ще му стане ясно, че в спектъра има безброй необхватни вариации. Всеки ще го осмисли, казвайки: „Ето това именно се опитвахме да ти кажем в края на краищата.“

Възможно е да се преоткрие техниката на молитвата. По-скоро знанието, отколкото вярата, би могло да промени старата процедура из основи. Човек тогава ще извършва систематично подготовка за живот в Място II, на стабилна основа, освободена от грешни тълкувания на изкривени гледки, субективно преживени и/или наблюдавани от неинформирани и относително необразовани фанатици преди много години. Правейки това, той може да се изправи пред факти, едновременно противни и неудобни. Традиционните теории за добро и лошо, правилно и неправилно несъмнено ще станат предмет на радикални преобразувания. За повече от едно поколение истината може би ще боли.

Медицинската практика ще бъде сериозно повлияна. Признаването на евентуалната връзка между физическото здраве и Второто тяло ще окаже огромно влияние върху чисто механичния метод на диагностициране и лечение. В момента не е известно точното отношение между Второто тяло и физическото, но можем да подозираме твърде много. Нарастващите резултати от практикуването на психоаналитичната медицина предлагат допълнителни решения. Предизвикателно е да мислим за научна прецизност в тези области.

Психологията и психиатрията съвсем скоро ще станат неузнаваеми под въздействието на данните от Второто състояние. Тази сфера на човешкото познание ще бъде повлияна още повече дори и от религията. Определенията за неврозите, психозите, подсъзнанието, супераза, инстинктивния импулс ще трябва да бъдат преосмислени или премахнати. Ранните показания са фактически съществуващите умствени заболявания, по-скоро разкрити, отколкото окончателно диагностицирани на базата на неподходяща теория. Възможно е много от така наречените шизофреници да страдат от някоя болест на Второто тяло.

От гледна точка на Второто състояние, физически съзнателно и будно човешко същество, което едновременно получава впечатления от Място II, поради някакво несъвършенство или причина, все още неизвестна за науката, би могло да не е в състояние да преосмисля цялата тази информация от двете реалности. „Гласовете“, които толкова много „кукувци“ съобщават, че чуват, може да са напълно истински. Кататонията може да е прост ефект от отделянето на Второто тяло върху някаква необикновена основа, както някой може да напусне някоя къща с цялото работещо оборудване и да забрави да се върне. Халюцинациите за преследване на параноиците може да са напълно реално въздействие от граничния слой на разновидностите преди човешкия род в Място II, резултат от някой невнимателен срив в бариерата на обикновения случай.

Дейностите на съзнанието сами по себе си, автоматичната система на действие, истинските мозъчни функции, съотношението на свръхсъзнанието, душата или духа — всичко това може да стане общо познание според новата теория. По-напредналите състояния на съзнанието, като тези, които бяха обявявани за мистици, философи и екскурзиантите, могат да се превърнат в ежедневен подвиг за онези, които това желаят или могат да ги манипулират.

Всички тези възможности са направо безобидни в сравнение с катаклизма, който ще настъпи в ежедневния живот на всяко човешко същество, ако теорията за Второто тяло стане признат факт.

Първо — едната трета сън от нашия двайсет и четири часов график на живот повече няма да бъде неразгадаема. Вероятно ние пак ще го наричаме спане, но най-малкото поне ще знаем какво правим. Според ограничените данни сънят е преди всичко разтоварващ процес. Това може да бъде представено чрез отделянето на Второто тяло съвсем автоматично и на различни разстояния. В един случай то може да се отдели само на два сантиметра. В други случаи тези разстояния могат да бъдат неограничени, според нашите физически стандарти за измерване. Как тогава е възможно такова отделяне да действа като възстановител, все още е неизвестно. Нито пък се знае как едни пътуват на далечни „пътешествия“, а други си остават затворени във физическото.

Изглежда има две обяснения за това, което наричаме сън. Първо, обикновеният сън може да е някакво действие от компютърен вид на подсъзнанието за разпределяне на получените напоследък от нас данни. Второ, има преживявания, които се припомнят много живо, сега наречени сънища, които наистина могат да са впечатления, получени чрез Второто тяло, докато сме пътували в освободено състояние. Сигурно има и много други варианти или подкласове, които все още не сме изучили. Единствено изследванията в това направление могат да определят това.

При всеки отделен случай нашият луксозен или страховит период, наречен спане, трябва да бъде разбран — такъв, какъвто е. Резултатът може да бъде регулиране на нуждата ни от сън. Възможно е само два от двадесет и четирите часа да са достатъчни според новото разбиране. Нови теории могат дори да покажат, че пет минути целенасочен сън през всеки час са много по-ефективен метод за разтоварване. Осемчасовият нощен цикъл може да се окаже само резултат от природен навик. Теориите на Второто тяло биха могли да разрешат такива проблеми.