Робърт Монро
Пътуване извън тялото (16)

15. СЕКСЪТ ВЪВ ВТОРОТО СЪСТОЯНИЕ

По време на цялостното експериментиране един случай започна да се издига до фактор, най-явен във Второто състояние. Въпреки че в цялата тайна литература на ъндърграунда той изобщо не е споменат, нито пък е отворена дума за някакво предположение или обяснение. Този фактор е сексът и физическият сексуален нагон. Ако данните на Второто състояние бъдат приети за факт, тази работа за секса между човеците някак си става очевидно объркваща, изопачена и разбрана по най-неправилен начин.

В една нация, където над двадесет процента от практикуващите психиатри са фройдисти, този фактор е споменаван по-подробно. Фактически няма мисъл, нито действие, които да възпират някоя друга мотивация, ако ние напълно се присъединим към тази теория.

С етикета „дяволски“, дълго време прикрепян към въпроса, ъндърграундът вероятно го игнорира като нещо грубо „материално“ и недостатъчно отнасящо се до духовното усъвършенстване. Същото може да се каже и за религията, формална или друга. Както храна, тази необходимост е манипулирана в цялата история на човечеството отново и отново посредством изкуствени правила и забрани, за да се упражнява контрол върху широките народни маси. В голяма степен това все още се прилага като основен контрол над нашите желания и действия. Погледнете почти всички американски телевизионни компании. Те разглеждат въпроса само от едната страна. Другия аспект можете да чуете в проповедите на свещеника за наказанието в ада и проклятието. Изучете нецензурираната история на някоя стара цивилизация или религия, за да получите по-широк поглед.

В ъндърграунда имаше слухове, базиращи се върху умереното доказателство, че много от най-известните „физици“ са твърде сексуални индивиди. По-изтънчената светска група претендираше за познание на това съответствие, но от това не бе синтезирано нищо. Гурдиев, известният мистик от началото на двадесети век, твърдеше, че ако съществуват две препятствия пред достигането на мистичното състояние, като например сексуалността, която някой представлява, той не би го постигнал.

Невъзможно е да се опише колко дълбоко съм благодарен сега и как подкрепям коментара на Гурдиев. Защото като американец аз бях продукт на същите схващания и условности на обкръжението, както и всеки гражданин на тази страна. Дори и сега, след като условностите бяха премахнати, чувствам ехото на вината и греха в опитите си да бъда откровен по този въпрос. Убеден съм, че без него информацията ще бъде непълна.

Ето и някои извадки от записките ми в ранните етапи на експериментирането.

7. 5. 1958 г.

Късна нощ, спалня, ниска влажност, безлуние. Физически бях изморен, умствено — спокоен. Легнах да спя и състоянието на вибриране започна след около пет минути. Събрах кураж да се „измъкна“. Бавно и спокойно се издигнах на около метър и половина над леглото. Тъкмо се чудех какво да правя после, когато бях обхванат от огромно желание за сексуално задоволяване. Бе толкова силно, че забравих за всичко останало. Огледах се и видях жена си, която лежеше на леглото под мен. Спуснах се надолу и направих опит да я разбудя, за да осъществим сексуален акт, но тя не се събуди. Разбрах, че единственият начин да постигна резултата е да се прибера във физическото, и направих точно това. Вибрациите започнаха да отслабват почти веднага. След малко седнах физически. Сексуалното желание бе отминало напълно. Много странно бе. Никога не съм и знаел, че в мен бушува толкова силно подмолно течение от страсти.

1. 6. 1958 г.

Късна нощ, спалня, средна влажност, облачно. Бях сънен, но умствено бодър. Вибрациите се появиха само две минути след като си легнах. Издигнах се право нагоре по „мисловния“ метод и веднага бях завладян от сексуалния нагон четири пъти поред. Не можах да го задуша, независимо че упорито се стараех. Отчаян от самия мен, се прибрах във физическото. Когато седнах, вибрациите бяха отминали. Сигурно има начин да се отърва от това!

29. 7. 1958 г.

Късна нощ, кабинет, средна влажност. Бях малко уморен, но умствено свеж. Мисля, че бях открил отговора за сексманиака в мен — този път проработи с учудващи резултати! Вибрациите започнаха леко. Изчаках да станат достатъчно силни, после „мислих“ и ето че бях навън и отново над леглото. Пак започнах да търся из целия кабинет жена. Както и в миналото, всеки път, когато се замислях да се отдалеча на повече от три метра от физическото тяло, сексидеята ме възпираше. Имах си и нов метод — вместо да се боря със сексуалния нагон, да го игнорирам или да пренебрегвам присъствието му, аз си казвах: „Да, идеята за секс е чудесна и аз трябва да направя нещо, за да я задоволя. Ще го направя след малко, но първо трябва да отида някъде другаде.“ Засилвах се и се изстрелвах през тавана и след секунди бях в друга стая. Те седяха около масата, а върху нея имаше дълга бяла книга. Бях възбуден, но скоро започнах да се тревожа за връщането и мигом се замислих за физическото си тяло. Втурнах се и се усетих, че съм се настанил в него. Седнах физически на кушетката, огледах се и се успокоих, като видях, че всичко, включително и аз, е нормално. Но бях напуснал накрая моментната близост. Чудех се кои ли са двамата души.

Оттук става ясно, че сексуалният нагон никога не бе победен действително. Вместо това той бе оставен настрана, изоставен за момент, докато аз напълно го опознах и признах съществуването му.

Всъщност идеята се появи от така наречената „Любовна сцена на Джийн Отри“. В този типичен уестърн Джийн се бори с подлеците, за да спаси момичето и да го обсеби. Той ще върви до нея и ще прави комплименти за прекрасната й като грива коса. Момичето ще го гледа с обожание в очите. Както и вие (а и момичето), всички сме сигурни, че той ще я целуне. Но дори и след като тя го е помолила да го стори, старият Джийн ще каже: „Ще го направя, Сузи Джейн, но първо ще ти изпея една песничка“. И кой знае откъде ще извади китара и ще запее песен за коне. След песента той никога не я целува, защото филмът свършва преди това. Идеята за отлагане вместо отхвърляне доказва, че именно това е начинът да се отхвърли господството на сексуалния нагон. Желанието за секс остава и ще се появи веднага щом му се даде и най-малък повод. А възможностите се появяват често във Второто състояние, но под различна форма.

„Различна“ е наистина много неточно описание. Сексуалното взаимодействие в материалния свят не е нищо повече от бледа имитация или хилав опит да се уподоби една много интимна форма за общуване и връзка във Второто състояние, която все пак не е „сексуална“, а така, както ние я разбираме. Във физическия нагон за сексуално единение все едно, че си припомняме съвсем неясно емоционалния връх, който става между двама души във Второто състояние, и го превеждаме на езика на сексуалния акт. Ако сметнете, че ви е трудно да го схванете, опитайте се да изследвате собствените си сексуални желания съвсем специфично и обективно, без условните фактори, на които сте били изложени. Премахнете правилата и табутата и погледнете по-внимателно, без емоционални отклонения. Може да се направи. Вероятно вие също ще има да се чудите колко дълбоко е било дезинформирано човечеството.

Ето и най-близката възможна аналогия с опита на Второто състояние, на която физическият секс е просто една сянка. Ако противоположно натоварените електростатични полюси можеха да „чувстват“ при тяхното доближаване един до друг, те биха изпитали „нуждата“ да се съединят. Няма бариера, която може да им попречи. Нуждата прогресивно нараства с приближаването им. В определена точка на близост нуждата е непреодолима. Наоколо тя е всеобхватна. Извън определената точка на. близост нуждата на привличането упражнява огромна притегателна сила и двете противоположности се втурват една към друга и се сливат. Само за миг се получава умствено (душевно?) разтърсващо съединение на електрони един с друг, небалансираните товари се изравняват, установено е равновесие на мирно сътрудничество и всеки е обновен. Всичко това става за част от мига, макар да е изминала цяла вечност. После настъпва спокойно и безоблачно разделяне.

То е точно толкова нормално и естествено. Може би е трудно да се редуцира тази витална функционална емоция към една проста и наистина естествена нужда, към нищо повече или по-малко от приложение на закон на физиката, само че на друго ниво. Въпреки това много тестове последователно поддържат тези предпоставки.

Есенцията на това заключение не се появи твърде лесно, тъй като трябваше да бъдат преодолявани непревземаеми бариери. Първите от тях бяха условните отговорности, установени и поддържани от правилата и забраните на нашата обществена структура.

Първоначално те бяха пренесени във Второто състояние. Предлагам много добър пример от моите записки.

16. 9. 1959 г.

Под въздействие на решението да „видя“ започнах да разбирам какво е положението ми в стаята. Кабинетът бе слабо осветен. Бях над масата, на около 2.40 метра от кушетката, където успях да различа физическото си тяло в полутъмното. Тогава точно близо до вратата видях форма, със сигурност човешка, която се движеше към мен. Веднага вече „знаех“, че тази личност е от женски род. Все още бях предпазлив, но се борех със сексуалния нагон, който растеше независимо от волята ми.

— Жена съм. — Изглежда бе нисък женски глас.

Казах, че знам това, но се стараех да се държа на разстояние. Сексуалните обертонове в гласа й бяха непогрешими. Тя дори се приближи още.

Съзнанието ми осъзна, че тя, разбира се, бе жена и бе миниатюрно изображение на сексуална привлекателност. Отдръпнах се, разкъсван между желанието и страха от това, което би могло да се случи, ако наистина имах сексуална връзка във Второто тяло, и вероятната „изневяра“ към жена ми. Накрая страхът от евентуалните, неизвестни последствия победи желанието и аз припряно се втурнах към физическото си тяло, съединих се и седнах. Мислех за случая. Физическото ми тяло реагира и се възбуди. Излязох навън да се поразходя, преди да напиша тези редове. Може би съм страхливец.

Случиха ми се доста такива срещи с различна степен на интензивност, преди да започна да преценявам кое бе „грешното“, което ме държеше настрана. Изглежда имаше пряка връзка между това, което тълкувах като сексуален нагон, и „силата“, която ми позволяваше да се разделям с физическото тяло. Дали не беше пренасочване на този основен нагон, който чувствах като „вибрации“? Или пък беше нещо друго? Беше ли сексуалният нагон физическа и емоционална проява на тази сила?

Вероятно има начин да се направи изследване при много строго контролирани условия, тоест съществува ли достатъчно зряло общество, което да се заеме с експериментите? Нашето със сигурност не е. Всичко, което тук може да се направи, е да се огледат критично определени положения. Понастоящем в научните изследвания на сънищата и съня е отбелязано, че по време на РЕМ — (Рапид Ай Мувмънт — бързо мигане с очи) спане мъжките индивиди получават ерекция на половия член. Това става независимо от съдържанието на съня. И несексуален сън произвежда същия ефект. Горе-долу толкова е получила науката при експериментиране. Споменал съм го само защото най-забележителната физическа реакция, отбелязана при връщане от Второто състояние, е половата възбуда. И то е само един ключ към загадката, нищо повече.

Дали чрез пренасочване или чрез пречистване, но сексът във Второто състояние не е същият, както при физически двойник, дори и след като веднъж са отхвърлени навиците и грижите на последния. Създадените и постоянно подсилвани бариери от социалните условности са само половината от него. Физико-механичните елементи сами по себе си повече не се прилагат. Още дълго съзнанието ще продължи да превежда последователността на реакцията привличане-акт като подобна функция, ставаща по нематериален път. С изостряне на възприемането и контрола различията ще стават по-забележими.

Първо и най-очевидно е, че няма доказателство за взаимното проникване на мъж и жена. Опитите да се изрази нуждата по такъв функционален начин стават трогателни като спомен. Човек с безсилие открива, че във Второто състояние то въобще не става по този начин. И още нещо — чувствеността, произведена от физическата форма на сексуалния дубликат, напълно отсъства. Няма и специфичен образец на физическа форма нито визуално, нито при докосване.

Как тогава? Кога? Аналогията на противоположните магнитни полюси все още е в сила. Съществува остро усещане за „различие“, което е като излъчване (както и сигурно е) от слънцето или както някой треперещ от студ чувства огъня. Динамично привлекателно и необходимо е. Силата на това привличане е различна в зависимост от индивида. (Така се обяснява кое прави един човек сексуално по-привлекателен от друг — това е нещо повече от физически пропорции.) Би могло да е като магнитните линии на прилив.

„Актът“ по своята същност въобще не е действие, а е неподвижно, сковано състояние на шок, когато двамата наистина се сливат не само на ниво повърхности и една-две специфични части на тялото, а в пълен размер, атом по атом през цялата безкрайност на Второто тяло. Има кратък, установен електронен (?) поток един към друг. Моментът достига до несравним екстаз, а после успокоение, изравняване и всичко свършва.

Защо се случва това и защо има нужда от него, не знам. Все едно северният полюс на един магнит да разбира своята „нужда“ от южния полюс на друг магнит. За разлика от магнита обаче ние можем да усещаме обективно и да питаме „защо“. Един факт е напълно сигурен: както във физическото състояние, актът е еднакво необходим и във второто. В някои части на Място II той е нещо съвсем обикновено, като ръкостискане. Ето и извлечение от записките.

12. 9. 1963 г.

По необяснима причина пристигнах в една околност, извън къща, между седем-осем души, всички събрани в случайна група. Те сякаш не се учудиха особено на появяването ми, но бях предпазлив, както обикновено. Имаше някакво изчакване от тяхна страна, като че не знаеха как да се държат с мен и да ме поздравят. Не бяха обаче недружелюбни. Накрая един от тях пристъпи приятелски напред, изглежда за да ми стисне ръцете. Тъкмо щях да подам ръка, когато тази личност премина съвсем близо до мен и изведнъж почувствах мигновено и бързо лумване на сексуален пристъп. Бях изненадан и малко шокиран. После, една след друга, всяка пристъпваше напред, поздравяваше ме по този начин — така просто, като ръкостискане — една истинска опашка от хора. Най-накрая последната пристъпи напред, единствената, която наистина усетих като жена. Тя изглеждаше далеч по-възрастна от останалите, а и от мен. Сякаш изразяваше приятелство и чувство за хумор.

— Е, добре, не съм го правила отдавна — засмя се тя, но имам желание все пак да опитам!

Като го изрече, тя мина съвсем близо до мен и ние имахме кратък и съвсем не слаб сексуален пристъп. Отмина, кискайки се весело, и се присъедини към останалите. Не след дълго и като се опитвах да разбера къде съм все пак, почувствах неудобство и желание да си вървя. Издигнах се право нагоре, протегнах се към физическото и се прибрах без инциденти.

Дали поздравът чрез сексуален пристъп бе типичен обичай там? А може би те, стараейки се да бъдат приятни за чужденеца, временно бяха възприели обичай, който бе нещо съвсем обикновено в неговата родина? Би могло и така да е, ако те виждаха тайния, интимен свят на повечето от нас в „материалното“ ни крепостничество.

Дали не бяха сексуални фантазии по време на сън, причинени от предишно потискане на секса? Това би бил отговорът на Фройд, а също и „лесният“ изход, погрешното описание, за да се предпазим от срещата с неразгадани възможности. Какво е доказателството, че е нещо друго? Няма начин да се докаже горното, защото няма способи за определяне на неговото „къде“.

Да, то е преживяване горе. В друг свят? Отново от записките:

4. 3. 1961 г.

Късна нощ в студиото на приземния етаж. Не бях преуморен, а умствено свеж. Отчаяно предизвиквах вибрациите по метода на съкращаването. Съботна нощ бе, а това е написано в събота следобед, въз основа на записките през нощта и по-късни случаи. Малко предварителна информация: В събота следобед (вчера) приятелка на жена ми (Дж. Ф.) телефонира, за да попита може ли да ни дойде на гости по-късно вечерта. Дойде за вечеря и след тиха и приятна вечер ние се разотидохме. Гостенката ни се качи на горния етаж в малката квадратна стая за гости в предната част на къщата, или поне така предположих. Вярвах също, че двете ни деца вече са заспали в собствената си стая, която е голяма и правоъгълна и е точно над студиото. Реших, че е по-добре да остана в студиото, защото чувствах, че мога да възбудя вибрациите и не исках да безпокоя съня на жена си в спалнята.

След дълга предварителна подготовка вибрациите се появиха силно и ускоряваха честотата си, а аз ги усещах като единична пулсация. Лесно се издигнах от физическото и със силното чувство за освобождение и контрол излязох през тавана в правоъгълната стая. Стаята бе тъмна, а аз бях сигурен, че съм в детската спалня, но не виждах никого. Тъкмо щях да отида другаде, когато почувствах силно присъствието на жена в стаята, доста далече от мен. Не можах да различа чертите й, но тя остави у мен впечатлението, че е в средата на трийсетте и че е жена със забележителен сексуален опит (това познато излъчване на качествата?). Това последно усещане възбуди сексуалния ми нагон и аз бях привлечен от нея. Когато приближих, тя каза (?), че е по-добре „да не го прави“, защото е много уморена. Отдалечих се, уважавайки желанията й, като отбелязах, че всичко е наред. Тя изглеждаше благодарна, а аз бях мил, макар и разочарован. Тогава забелязах друга жена в дясната част на стаята. Тя бе по-възрастна от първата, над четиридесетте, но също бе жена с богат сексуален опит. Втората жена излезе напред и предложи

„да бъде“ с мен. Сякаш каза: „Ще го направя“ (което означаваше, че щом първата жена не бе го направила, тя ще го направи с удоволствие). Не се нуждаех от повече покани и бързо се отдалечихме заедно. Получи се шеметният шок, тип електрически ток, и после се разделихме. Благодарих й, а тя бе доволна и спокойна. Чувствайки, че това е достатъчно за една нощ, се гмурнах през пода и скоро се настаних във физическото. Седнах и запалих лампата. Цялата къща бе тиха. Изпуших една цигара, а после си легнах и спах без произшествие през остатъка от нощта.

Тази сутрин (неделя) бях станал рано, както обикновено, а жена ми дойде в кухнята чак към десет часа. Докато си пиеше кафето, тя ми съобщи, че ще се качи горе в стаята на Дж. Ф. и ще я събуди, за да отидат на черква. Неочаквано тя спомена, че се надява приятелката й да е спала добре, защото е била толкова уморена. Това не предизвика съответната реакция у мен, но когато потвърди, че Дж. Ф. е спала в детската вместо в гостната стая (леглото на децата бе доста по-удобно), а децата са спали в гостната, вече започнах да се тревожа. Както споменах, детската стая бе правоъгълна и се намираше точно над студиото. Нещо повече, Дж. Ф. е над трийсетте и е професионална певица, тоест със сигурност притежава богат сексуален опит (двама съпрузи плюс много любовни афери). Прибавям и факта, че тя бе твърде уморена.

Необходими бяха няколко минути, докато събера кураж и попитам, но аз трябваше да зная. По това време жена ми не бе съвсем свободомислеща. Помолих я да се качи и да попита Дж. Ф. дали не е сексуално „уморена“. Попита ме какво искам да кажа и аз й обясних. После, разбира се, тя пожела да узнае защо се интересувам и заяви, че не би могла да зададе такъв въпрос на Дж. Ф. Започнах да я убеждавам, че е много важно и накрая тя се качи, за да събуди приятелката си. Чаках дълго и най-после жена ми се върна долу сама. Погледна ме доста съсредоточено.

— Как позна? — Благодаря на Господа, че не попита с подозрение. Тя продължи: — Това именно е била причината тя да се обади и да ни гостува. Цяла седмица е имала бурна любовна история, всяка нощ със секс. Каза ми, че наистина е твърде уморена, за да е в състояние да издържи още една такава нощ.

Малко по-късно Дж. Ф. слезе на закуска. Жена ми, разбира се, не й бе съобщила за големия ми интерес към състоянието й. През останалата част от деня, без изключение, тя си изглеждаше съвсем нормална. Обикновено Дж. Ф. се държи с мен доста предпазливо, просто като с мъж на нейна стара приятелка. Днес многократно я залавях да ме разглежда доста напрегнато, сякаш се мъчеше да си спомни нещо за мен, но не успяваше. С нищо не показах, че съм забелязал този внезапен интерес. Щеше да ме познае твърде лесно. Но коя бе другата, по-възрастната жена?

Последица: 7. 3. 1961 г. Днес е сряда през нощта. През последните няколко дни се опитвах да разбера какво ли може да означава възрастната жена. Тъкмо щях да реша, че е била личност, която не е вече между живите, но все още е дълбоко увлечена от физическия секс. Може би тя следва навсякъде Дж. Ф. само за да се радва на последните отблясъци на сексуалната активност, когато това е възможно. И точно тогава вчера един приятел ми се изтърси в кабинета. В хода на разговора той спомена, че общата ни приятелка Р. В. твърдяла, че ме е сънувала в събота през нощта.

Още при споменаването на съботната нощ застанах нащрек. Р. В. бе делова жена в средата на четиридесетте. Въпреки че бе омъжена, тя определено отговаряше на представата за жена с голям сексуален опит. Р. В. не бе описала на общия ни приятел съдържанието на своя сън, затова реших сам да се осведомя. Едва днес успях да се свържа с нея по телефона. Р. В. първоначално бе съвсем неясна по отношение съдържанието на своя сън. В отговор на внимателното ми настояване тя твърдеше, че по време на съня аз съм я подложил подробно на „физическо изследване“. Повече от това тя не се задълбочи. Или наистина не можеше да си спомни нищо повече, или бе твърде интимно за нея, за да го сподели с мен. Но фактът, че е сънувала това точно в събота през нощта, че то предполагаше някаква интимност и за нея бе достатъчно важно, за да го сподели, и също, че Р. В. отговаря на качествата, описани от мен преди — всичко това не би могло да се нарече съвпадение.

Ако от моя страна имаше някаква скрита тенденция за сексуално влечение към Дж. Ф. и Р. В., аз не го съзнавах. Но е доста приятно да знам, че и двете са между „живите“.

Много от експериментите в записките ми са също „твърде интимни“, за да ги споделям. Това, което все пак бе представено, ще даде достатъчно сведения, надявам се. Достатъчно е да се каже, че имаше достатъчно експерименти от всички видове, както има и всички видове във Второто състояние едновременно в Място I и Място II. Последователите на учението за „астралните стандарти“ биха казали, че „качеството“ на тези сношения би определило „равнището“ на посетените места — „качеството“, означаващо интензивност и/или деградация, или елиминиране на сексуалното преживяване. Всичко ще зависи от тълкуването. Онези, които още не са започнали да разбират условията на Второто състояние („жив“ или „умрял“), сигурно и досега може би свързват образеца му с този от физическото, само че без забраните и ограниченията на „цивилизованото“ материално общество. Ние продължаваме да оценяваме секса като добър или лош стриктно в условията на тези забрани, ограничения и социална структура. Общоприетата заблуда на тази гледна точка се изразява в това, че в нашата собствена цялост от време и пространство не можем да помирим сексуалната практика със социалните норми, нито пък да съгласуваме въпроса с разнообразните обществени правила, които сега съществуват.

По своята същност сексуалният нагон може да е катализатор за вибрационното състояние, което от своя страна е вратата към Второто състояние. Въпреки че това е много сложен въпрос, той прилича на дете в цветущо здраве, непрекъснато подлагащо на изпитания авторитетите, които го ръководят, и заплашващо да се откъсне и избяга в друга посока. А във Второто състояние въобще не е лошо.