Робърт Монро
Пътуване извън тялото (30)

III. УСЕЩАНЕ И ТЪЛКУВАНЕ

Точността им се приема за вярна в рамките на ограниченията на същите фактори, произвеждащи грешки, както тези, които се намират в нормално будно физическо състояние. Тези фактори зависят от средата на възпитанието и преживяването, интелектуалния коефициент и емоционалната нагласа. Трябва да се допусне, че сетивните възприятия във второто състояние, макар и очевидно да са от различно естество, са обект на същото обмисляне и разумен тълковен процес. Обективният анализ на идентификацията на структурата и формата, а също и на определянето, класифицирането и работата, става в равно съотношение с преживяването и възпитанието на индивида, точно както и в нормалното физическо будно състояние. Още повече че при възприемането на данните извън такова преживяване и възпитание умът във Второто състояние действа под строгата команда да разпознава. Работейки под тази недвусмислена команда, той ще идентифицира в границите на преживяване повече, отколкото да възприеме съществуването или факта на непознатото.

С други думи, вие трябва да допуснете, че експериментаторът ви информира съвсем вярно. Трябва да допуснете още, че онова, което се случва, докато той е във Второто тяло, е действително, ако отговаря на условията на реалността във физическия, буден свят. Трябва да приемете, че съзнанието работи по подобен начин и във Второто тяло, използвайки различни способи за виждане, чувстване и усещане, така както и някои нови сетива. Трябва да приемете, че умът отказва да възприеме непознатите елементи във Второто състояние, дори се стига до неправилно разпознаване. Трябва да разберете, че същите качества на човешка грешка при усещането и тълкуването се срещат и тук.

При тези предпоставки сортирането и класификацията на около 589 опита за период от дванадесет години става малко по-лесно. Ето и някои по-нататъшни заключения.

При сънуването отсъства осмисленият интелектуален процес. Съзнанието в смисъла, който ние влагаме в това понятие, е неефективно. Участието му в събитията е на едно противодействащо или неконтролируемо равнище. Или пък то въобще не участва, като един неподвижен наблюдател, неспособен да предприеме преднамерено действие. Възприемането е ограничено до едно „чувство“ или в най-добрия случай — до две. Няма мигновена аналитична способност, нито се употребява. Асоциативно неразпознаване се случва с всички възприятия и се запазва като такова и в съзнателната памет.

Второто състояние е антитеза на сънуването, точно като будното състояние. Съществува разпознаването на чувството за „собственото Аз“. Умът се опитва да борави с възприятието точно по същия начин, както го прави и в пълно физическо съзнание. Взимат се решения и се предприемат действия, базирани на възприятия и размисъл. Утвърждаване на възприятието може да се постигне чрез преднамерено и систематично повтаряно действие. Участието е точно толкова фундаментално, както и при напълно физически будно състояние. Сетивните възприятия не са ограничени до един или два източника. Съществуват емоционални образци, които са по-всеобхватни, отколкото при материалното съзнание, но могат да бъдат насочвани и контролирани до същата степен.

Ако някое експериментално преживяване не съдържа болшинството от условията, изброени в категорията на Второто състояние, то трябва да бъде прието като сън. Останалите преживявания също бяха класифицирани. Околната среда бе анализирана веднага след проучването на причините. Ако съществува нещо, което създава състоянието, то бе доста неразбираемо, както е показано в таблицата.

Принципно бяха получени положителни резултати при условията на горещина, легнало положение, посока север-юг. Нямаше забележимо влияние от слънчевата светлина, влажността, промените в барометричното налягане, местоположението на физическото тяло или силите на лунната гравитация. По-прецизни проучвания на околната среда също са възможни, но до днес не са правени.

Оценката на психологическото състояние бе някак си по-лесна, тъй като повечето данни се отнасяха до него.

Тази таблица определя, че физическата болест, която доста често присъства при спонтанното отделяне към Второто състояние, няма забележително влияние. Най-често срещаното състояние е това на леката умора веднага след хранене, медицинските или химически стимуланти и успокоителни средства не играят съществена роля.

При определянето на психологическото състояние, ако обикновената човешка „лаборатория“ е стартовата точка, изглежда че общото спокойствие е предварително необходимата предпоставка с някои оттенъци на емоция и самонаблюдение. Трябва да се посочи, че в категорията „уплашен“ има различни степени на треперене, повечето от които са отбелязани в ранните етапи на експериментирането, преобладаващи преди експериментите, които довеждаха до принудителни или прекъснати преживявания. Чувството за познато очакване в различни степени много често се получаваше едновременно със състоянието „Спокоен“.

Следват анализите на контролните елементи.

В графата „Спонтанни“ трябва да се отбележи, че експериментите станаха „по желание“ при активирането на условията на Второто състояние, тоест условието започна да се проявява по време на състояние на нормална релаксация и разбира се, аз се възползвах от тази възможност. „Междинни“ бяха случаите, когато имаше само явна склонност, но развитието на състоянието бе извършвано преднамерено.

„Успешни резултати“ включва тези случаи, когато са се проявили два или повече от симптомите и в резултат част или цялото Второ тяло е било налице. „Заспиване“ включва онези случаи, когато просто аз заспивах. „Неуспешни“ се отнасят към примерите, когато никакви явни резултати не бяха получени, нито пък се проявиха някакви симптоми.

„Използвани методи“ означава ефективността на разнообразните техники при експериментирането. Техниките вече бяха описани и представени в развитие, базирано на простата процедура за тестуване „опит и грешка“. Магнетофонният запис например доказа своята ефективност, но имаше присъщите ограничения и ги наложи при самоопределянето. Това именно бе и причината най-често използваната техника да бъде „Броене за релаксация“.

„Симптомите“ трябва да бъдат проучени от гледна точка на развитието. Физическата каталепсия бе наблюдавана единствено в ранните етапи. Същото е вярно и за вибрационния ефект, който забележително еволюира в чувство за горещина и само от време на време бе усещан при средния и последния етап. Звукът от свистенето на въздух се появи при най-ранните опити и продължи периодично.

При всеки успешен опит източниците на наблюдаваните данни бяха разделени в следните категории:

Трябва да се изтъкне, че съотношенията на сетивните възприятия, отбелязани по-горе, превеждаха приблизително всяка от категориите. Това не означава, че при възприемането са били използвани идентични нематериални еквиваленти на нервната система. В настоящия етап няма доказателства, които да потвърждават или отхвърлят една подобна структура на Второто състояние. Нито има някакво явно обяснение на ниската степен на усещането за вкус и мирис в таблицата, освен че те и двете зависят от физическия контакт със самия предмет или частици от него. Същите ограничения би трябвало да се отнасят и до усещането за допир, но се оказва главен източник за възприятия. Отговорът може би е в това, че последното действа под някаква форма на равнище излъчване-възприемане или в моя случай е по-развито от вкуса и мириса.

Движението е поставено в таблицата, защото включва повече действие, отколкото възприятие, и е сетивен източник извън традиционните пет сетива. Прилича много на равновесния механизъм на физическото тяло, който предава сигнали на мозъка независимо от поддържащите и противодействащи импулси от другите сетива. Във физическото тяло този механизъм може би се основава на действието на гравитационните и инерционните сили, а това може да се окаже напълно вярно и за Второто състояние.

В графата „Други“ има видове, които нямат физически двойник. Способите за възприятие във Второто състояние са извън обсега на сегашното познаване или теория. Най-изследваното предположение е, че всички възприятия във Второто състояние се постигат с помощта на някаква сила от електромагнитния спектър — чрез насочени магнитни полета или получени и индуцирани, или пък чрез някаква сила или поле, които тепърва трябва да бъдат идентифицирани. И това е много по-вероятно, отколкото чрез някакви двойници на физическите механизми. Само по пътя на емпиричните изследвания на широкомащабния източник за тестуване това би могло да бъде определено.