Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Източник
Спиралата

История

  1. — Корекция

Трета глава

Арджуна каза:

1

Мъдростта, според твойто учение,

стои по-високо от действието.

Защо тогава ме тласкаш, Сияйни,

към война — към ужасно действие.

 

2

В това аз виждам противоречие.

Твоите думи объркват ума ми!

Кажи ми ясно — какъв е Пътя,

който води към вечно щастие?

 

Върховносияйния каза:

З

Както вече ти казах, Безгрешни,

има два пътя към съвършенството:

джнанайога е пътят на мъдрите;

кармайога е пътят на йогините.

 

4

Само с бездействие не се постига

освобождение от делата,

не се достига до съвършенство

само с вглъбяване и самотност.

 

5

Никой дори за миг няма сила

в този свят да остане бездеен.

Трите природни сили — гуните

тласкат всичко родено към действия.

 

6

Който петте сетива на действието

от сетивния свят е отдръпнал,

но умът му жадува насладите,

е лицемер — той не следва Пътя.

 

7

Който петте сетива на знанието

владее с ума си и необвързан

следва със сетивата на действието

кармайога — той е достойният.

 

8

Върши неизбежното — следвай дълга си!

По-добре действие от бездействие.

Дори съществуването на тялото

не е възможно в пълно бездействие.

 

9

Нисшата дейност те прави зависим.

Но саможертва е висшата дейност.

Освободи се от всички желания.

И следвай Висшия път — необвързан!

 

10

Праджапати — творецът на хората

и на приношенията, е казал:

„Чрез саможертва се умножавайте!

Тя утолява всички желания.

 

 

11

Принасяйте жертви на божествата

и те за доброто ви ще допринасят.

Във взаимодействие помежду си

ще постигнете висшето благо.“

 

12

Щом божествата почитате с жертви —

и те ще ви дават желаното благо.

Но крадец е наистина този,

който си взима сам, а не дава.

 

13

Святите хора от грях се пречистват,

като ядат останки от жертваното.

Само грях поглъщат нечистите,

които единствено себе си хранят.

 

14

Храната дава живот на всички.

Но от дъжда се ражда храната.

А дъждът — от жертвоприношенията —

жертва е световното действие.

 

15

Такова действие пораждат ведите.

А те произлизат от вечния брахман.

Затова вездесъщият брахман

пребивава навеки в жертването.

 

16

Така колелото е завъртяно.

И който в този свят не го следва,

а търси само плътски наслади,

той, о, Партха, живее напразно.

 

17

Но който намира в атмана радост

и велико удоволствие,

той — независимият от действията —

свобода получава наистина.

 

18

Той е над делата несвършени

и над делата, които се вършат,

той няма нужда от ничия помощ —

от съществата в света не зависи:

 

19

Затова непривързан и с радост

следвай закона на вечното действие —

с чисто действие непривързаният

ще достигне върховния атман.

 

20

Цар Джанака и други воини

чрез дела съвършенство постигнаха.

Имай за цел световното благо —

и извършвай своите действия.

 

21

Каквото вършат великите хора —

това и другите почват да вършат.

По пътя, който те са посочили,

ще се движат и другите хора.

 

22

И в трите свята няма, о, Партха,

нещо от мене непостигнато.

Аз нямам никакви задължения.

И все пак вечно извършвам действия!

 

23

Ако аз, който съм буден, Партха,

спра да извършвам всякакви действия,

всички хора в света ще последват

моя път на пълно бездействие.

 

24

Ако аз се откажа да действам —

ще настъпи смут в трите свята и,

Ще се объркат закони и касти

и всички същества ще загинат.

 

25

Както невежите, о, Бхарата,

обвързани действат — за лични облаги;

и мъдрите действат, но необвързани —

стремят се да пазят световното благо.

 

26

Невежите нека обвързани действат.

Зрящият — да не смущава ума им.

А като действа в хармония с висшето,

и тях да учи в труда да се радват.

 

27

От трите гуни — сили в природата —

произтичат световните действия.

Но в плен на своя „аз“ краткотраен,

невежият казва: „Аз съм деятелят!

 

28

Щом виждаш връзката, Мощноръки,

на трите сили и кармата, казваш:

«Природните сили движат в мен силите»

и оставаш от тях необвързан.

 

29

Заблуденият от трите сили

е роб на тях и на своята карма.

Мъдрият, който знае истината,

нека невежите да не смущава.

 

30

На мен принасяй своите действия.

Успокой мисълта си в брахмана.

Освободи се от тленни надежди

и притежания. Битката почвай!

 

31

Които следват мойто учение

и пълни с вяра, не противодействат;

те са свободни от своята карма

независими от делата си.

 

32

Които отричат мойто учение

и не действат в света според него,

те са слепи във всяко знание —

те, безразсъдните, всъщност са мъртви,

 

33

Но дори мъдреците постъпват

според своята лична природа.

Всеки е във властта на природата.

Има ли полза от съпротива7?

 

34

В твоята нисша, сетивна природа

и в самите сетивни обекти

са вложени похотта и омразата:

Пази се от тези две сили по пътя, ти!

 

35

Върви по пътя на своята дхарма,

дори и чуждата да е по-бляскава.

В личната дхарма смъртта е свята

В чуждата дхарма тя е ужасна.

 

Арджуна каза:

36

Но какво, о, Варшнея, подтиква

човека да върши греховни действия,

дори когато не ги желае —

сякаш го тласка неведома сила?

 

Върховносияйния каза:

37

Желанието и гневът го подтикват.

Те са децата на Страстта — раджас

всепоглъщаща, всепокваряваща.

Знай, че тя е врагът ти в битката!

 

38

Както димът обгръща пламъка,

както прахът петни огледалото,

както обвивката крие зародиша —

желанието забулва истината.

 

39

Вечното знание е забулено

от постоянния враг на мъдреца.

Врагът добива форма на Кама

от нечистите жертви в огъня.

 

40

Сетивата, умът и разумът

са седалища на желанието.

Чрез тях то забулва вечното знание

и вкарва в заблуда въплътеното.

 

41

Затова ти, о, Бхаратаршабха“

най-напред овладей сетивата,

за да победиш това зло голямо,

което руши мъдростта и знанието.

 

42

Велика сила са сетивата.

Но по-велик от тях е умът ти.

А от ума по-велик е разумът.

Над разума има Едно — то е атман.

 

43

Щом познаеш чрез разума Висшето,

щом си подчинил ума на разума,

воювай с Кама, о, Мощноръки, —

врагът ти в битката е желанието!

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна. завършва третата глава, напечена

ЙОГА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ