Оригинално заглавие
भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
Превод от санскрит
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Първа глава

Дхритаращра[1] каза:

 

1

На Курукшетра — полето на правдата

събрани от жажда да се сражават,

какво направиха, о, Санджая,

моите синове и Пандавите?

 

Санджая каза:

2

Щом синът ти раджа Дурьодхана

видя отсреща строени войските

на петимата Пандуви сина,

каза така на учителя Дрона:

 

 

3

„Гледай, учителю, мощната армия

на Пандувите чада, подредена

от умелия син на Друпада,

който е твой ученик във войната!

 

4

Тези стрелци, тези славни герои

са равни в боя на Бхима и Арджуна;

Там са Вирата и Ююдхана,

великият колесничар Друпада,

 

5

и Дхрищакету и Чекитана,

също и смелият цар на Каши,

и Пуруджит и Кунтибходжа,

и Шайбя, който е бик сред мъжете,

 

6

непобедимият Юдхаманю

и неустрашимият Уттамауджа,

децата на Драупади и Субхадра —

всеки от тях сам убива хиляда.

 

7

Ето и моите доблестни воини,

о, най-велик от два пъти родените,

ще ти посоча сега за сравнение

водачите на моята армия:

 

8

Освен теб виждам начело Бхйшма,

Карна и всепобедния Крипа,

и Викарна, и Ашваттхама,

и също сина на Сомадатта.

 

9

Виждам и още много герои,

всичките — майстори във войната,

с разнообразно въоръжение,

готови за мен да си жертват живота.

 

10

Но не достигат нашите сили,

които в боя ще води Бхйшма!

Достатъчни са техните сили,

които в боя ще води Бхима.

 

11

И трябва всеки воин от нашите

да устоява твърдо в редицата —

всички вие по време на битката

трябва Бхишма да защитавате.“

 

12

Тогава, за да насърчи Дурьодхана,

сам Бхишма — праотецът прославен

протръби с бойната раковина

и лъвски възторжен рев се разнесе.

 

13

И раковини, и барабани,

тимпани, рогове и литаври

внезапно отвсякъде зазвучаха

като ужасен небесен грохот.

 

14

Прави в могъщата колесница,

с бели коне устремени пред нея,

мигом Кришна Мадхава и Арджуна

надуха неземните раковини.

 

15

Наду Всепобедният Девадатта,

Богът на Знанието — Панчаджая.

А Вълчият търбух Бхимасена

изсвири с огромния рог Паундра.

 

16

Най-големият брат Юдхищхира

наду победно Анантавиджая,

другите двама Пандави тръбяха

с Манипушпака и звучна Сугхоша.

 

17

Царят на Каши — стрелецът точен,

и великият воин Шикханди,

и Вирата, и Дхрищадюмна,

и непобедимият Сатяки,

 

18

на Драупади чедата, Друпада —

о, ти, владетелю на Земята, —

и мощноръкият син на Арджуна —

всички надуваха раковини.

 

19

Страшният тътен потресе сърцата

на стоте сина на Дхритаращра.

Този гръмовен екот изпълни

земния въздух и небесата.

 

20

Арджуна щом видя синовете

на Дхритаращра готови за боя,

грабна своя лък и си вдигна

знамето — гербът му беше маймуна.

 

21

Тогава, велики мой господарю,

така на Кришна Арджуна рече:

О, Неизменни, спри колесницата

там между двете световни армии,

 

22

та по-отблизо сам да огледам

онези воини, за битка жадни,

с които ще трябва да се преборя

в предстоящото ни сражение.

 

23

Нека огледам онези, които,

събрани там, за война строени,

ще изпълняват, каквото нарежда

на Дхритаращра синът злонамерер.

 

Санджая каза:

24

И ето че богът Кришна, о, Бхарата,

изслуша желанието на Арджуна

и спря могъщата колесница

между двете велики армии.

 

25

И посочи към Бхишма и Дрона,

и всички владетели на земята,

и му каза: „Гледай, о, Партха,

всички потомци на Куру събрани!“

 

26

Арджуна там видя своите дядовци,

своите тъстове, вуйчовци, внуци,

своите учители и синовете си,

своите братя и стари другари,

 

27

своите сродници и благодетели —

строени в двете враждебни армии.

Като видя всички свои роднини

един срещу друг за война строени,

 

28

обзет от тъга велика, Арджуна

изрече тези отчаяни думи:

„Сега като виждам своите близки,

о, Кришна, събрани тук да воюват.

 

29

всичките крайници ми отмаляват

и от страх ми пресъхва устата,

разтреперва се моето тяло

и косата ми се изправя;

 

30

дланта ми изпуска лъка Гандива,

чувствам, че ми е пламнала кожата,

да стоя на крака, нямам сили,

помътнява умът ми объркан.

 

31

Твърде зловещи знамения виждам

и не намирам никакво благо

в това изтребление на роднини,

което почва сега, о, Кешава.

 

32

Аз не желая победата, Кришна,

нито царството, нито насладите!

За какво ни е царство, Говинда,

или наслади — дори и животът,

 

33

щом всички тези, зарад които

желаем царство, наслади, щастие

сега, събрани да се избиват —

отричат богатството и живота?

 

34

Тук са моите отци и учители,

и синовете ми, и дедите,

моите тъстове, моите шуреи,

вуйчовци, внуци и други близки.

 

35

Не желая смъртта им, Мадхусудана,

дори те моята да желаят,

дори за господство над трите свята

нежели заради земното царство!

 

36

Нима ще бъде за нас наслада

на Дхритаращра рода да избием?

Избивайки злите, о, Джанардана,

сами зъл грях и ние ще сторим.

 

37

О, не, на моите братовчеди,

на нашите близки не бих посегнал!

Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,

ако с роднинска кръв се облеем?

 

38

Макар че те, заслепени от алчност,

може никакво зло да не виждат

в изтреблението на роднини,

ни грях — в насилието над приятели,

 

39

нима не трябва ние да мислим

как този грях да предотвратиме,

щом в изтреблението на роднини

виждаме злото, о, Джанардана?

 

40

Когато един род сам се изтребва —

в него изгасват най-древни закони,

а щом изгасне изконната правда

в рода греховност се възцарява.

 

41

Когато греховност цари, о, Кешава,

в рода жените се покваряват,

а щом са нечисти жените, Варшнея —

настъпва кастовото смешение.

 

42

Това смешение в ада повлича

и рода, както родоубийците.

Пропадат в ада дори предците,

от обредните жертви лишени.

 

43

Така убийците на рода си,

донесли смут и кастосмешение,

убиват изконни семейни закони

и върховната родова правда.

 

44

А тези хора, о, Джанардана,

чийто родов закон е потъпкан —

во веки ада ще обитават —

така сме чули, така се знае.

 

45

О, мрачна участ! Какъв грях огромен

сме решени сега да извършим —

алчни за царска власт и наслади,

се готвим своя род да изтребим.

 

46

Така за мен по-добре ще бъде:

сам без оръжие, без съпротива

от синовете въоръжени

на Дхритаращра да бъда погубен.“

 

Санджая каза:

47

В часа преди боя тъй рече Арджуна

и като седна пак в колесницата,

захвърли своя лък и стрелите си,

с ум, обхванат от тежко страдание.

 

Ом тат сат

Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва първа глава, наречена

ЙОГА ЧРЕЗ ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.

Бележки

[1] Обяснения за имената, епитетите, както и за набраните в курсив термини и преведени на български понятия, могат да бъдат намерени в азбучника-коментар в края на книгата. — Б. р.