Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- भगवद्गीता, ???? (Обществено достояние)
- Превод от санскрит
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
Първа глава
Дхритаращра[1] каза:
1
На Курукшетра — полето на правдата
събрани от жажда да се сражават,
какво направиха, о, Санджая,
моите синове и Пандавите?
Санджая каза:
2
Щом синът ти раджа Дурьодхана
видя отсреща строени войските
на петимата Пандуви сина,
каза така на учителя Дрона:
3
„Гледай, учителю, мощната армия
на Пандувите чада, подредена
от умелия син на Друпада,
който е твой ученик във войната!
4
Тези стрелци, тези славни герои
са равни в боя на Бхима и Арджуна;
Там са Вирата и Ююдхана,
великият колесничар Друпада,
5
и Дхрищакету и Чекитана,
също и смелият цар на Каши,
и Пуруджит и Кунтибходжа,
и Шайбя, който е бик сред мъжете,
6
непобедимият Юдхаманю
и неустрашимият Уттамауджа,
децата на Драупади и Субхадра —
всеки от тях сам убива хиляда.
7
Ето и моите доблестни воини,
о, най-велик от два пъти родените,
ще ти посоча сега за сравнение
водачите на моята армия:
8
Освен теб виждам начело Бхйшма,
Карна и всепобедния Крипа,
и Викарна, и Ашваттхама,
и също сина на Сомадатта.
9
Виждам и още много герои,
всичките — майстори във войната,
с разнообразно въоръжение,
готови за мен да си жертват живота.
10
Но не достигат нашите сили,
които в боя ще води Бхйшма!
Достатъчни са техните сили,
които в боя ще води Бхима.
11
И трябва всеки воин от нашите
да устоява твърдо в редицата —
всички вие по време на битката
трябва Бхишма да защитавате.“
12
Тогава, за да насърчи Дурьодхана,
сам Бхишма — праотецът прославен
протръби с бойната раковина
и лъвски възторжен рев се разнесе.
13
И раковини, и барабани,
тимпани, рогове и литаври
внезапно отвсякъде зазвучаха
като ужасен небесен грохот.
14
Прави в могъщата колесница,
с бели коне устремени пред нея,
мигом Кришна Мадхава и Арджуна
надуха неземните раковини.
15
Наду Всепобедният Девадатта,
Богът на Знанието — Панчаджая.
А Вълчият търбух Бхимасена
изсвири с огромния рог Паундра.
16
Най-големият брат Юдхищхира
наду победно Анантавиджая,
другите двама Пандави тръбяха
с Манипушпака и звучна Сугхоша.
17
Царят на Каши — стрелецът точен,
и великият воин Шикханди,
и Вирата, и Дхрищадюмна,
и непобедимият Сатяки,
18
на Драупади чедата, Друпада —
о, ти, владетелю на Земята, —
и мощноръкият син на Арджуна —
всички надуваха раковини.
19
Страшният тътен потресе сърцата
на стоте сина на Дхритаращра.
Този гръмовен екот изпълни
земния въздух и небесата.
20
Арджуна щом видя синовете
на Дхритаращра готови за боя,
грабна своя лък и си вдигна
знамето — гербът му беше маймуна.
21
Тогава, велики мой господарю,
така на Кришна Арджуна рече:
О, Неизменни, спри колесницата
там между двете световни армии,
22
та по-отблизо сам да огледам
онези воини, за битка жадни,
с които ще трябва да се преборя
в предстоящото ни сражение.
23
Нека огледам онези, които,
събрани там, за война строени,
ще изпълняват, каквото нарежда
на Дхритаращра синът злонамерер.
Санджая каза:
24
И ето че богът Кришна, о, Бхарата,
изслуша желанието на Арджуна
и спря могъщата колесница
между двете велики армии.
25
И посочи към Бхишма и Дрона,
и всички владетели на земята,
и му каза: „Гледай, о, Партха,
всички потомци на Куру събрани!“
26
Арджуна там видя своите дядовци,
своите тъстове, вуйчовци, внуци,
своите учители и синовете си,
своите братя и стари другари,
27
своите сродници и благодетели —
строени в двете враждебни армии.
Като видя всички свои роднини
един срещу друг за война строени,
28
обзет от тъга велика, Арджуна
изрече тези отчаяни думи:
„Сега като виждам своите близки,
о, Кришна, събрани тук да воюват.
29
всичките крайници ми отмаляват
и от страх ми пресъхва устата,
разтреперва се моето тяло
и косата ми се изправя;
30
дланта ми изпуска лъка Гандива,
чувствам, че ми е пламнала кожата,
да стоя на крака, нямам сили,
помътнява умът ми объркан.
31
Твърде зловещи знамения виждам
и не намирам никакво благо
в това изтребление на роднини,
което почва сега, о, Кешава.
32
Аз не желая победата, Кришна,
нито царството, нито насладите!
За какво ни е царство, Говинда,
или наслади — дори и животът,
33
щом всички тези, зарад които
желаем царство, наслади, щастие
сега, събрани да се избиват —
отричат богатството и живота?
34
Тук са моите отци и учители,
и синовете ми, и дедите,
моите тъстове, моите шуреи,
вуйчовци, внуци и други близки.
35
Не желая смъртта им, Мадхусудана,
дори те моята да желаят,
дори за господство над трите свята —
нежели заради земното царство!
36
Нима ще бъде за нас наслада
на Дхритаращра рода да избием?
Избивайки злите, о, Джанардана,
сами зъл грях и ние ще сторим.
37
О, не, на моите братовчеди,
на нашите близки не бих посегнал!
Нима ще бъдем щастливи, Мадхава,
ако с роднинска кръв се облеем?
38
Макар че те, заслепени от алчност,
може никакво зло да не виждат
в изтреблението на роднини,
ни грях — в насилието над приятели,
39
нима не трябва ние да мислим
как този грях да предотвратиме,
щом в изтреблението на роднини
виждаме злото, о, Джанардана?
40
Когато един род сам се изтребва —
в него изгасват най-древни закони,
а щом изгасне изконната правда —
в рода греховност се възцарява.
41
Когато греховност цари, о, Кешава,
в рода жените се покваряват,
а щом са нечисти жените, Варшнея —
настъпва кастовото смешение.
42
Това смешение в ада повлича
и рода, както родоубийците.
Пропадат в ада дори предците,
от обредните жертви лишени.
43
Така убийците на рода си,
донесли смут и кастосмешение,
убиват изконни семейни закони
и върховната родова правда.
44
А тези хора, о, Джанардана,
чийто родов закон е потъпкан —
во веки ада ще обитават —
така сме чули, така се знае.
45
О, мрачна участ! Какъв грях огромен
сме решени сега да извършим —
алчни за царска власт и наслади,
се готвим своя род да изтребим.
46
Така за мен по-добре ще бъде:
сам без оръжие, без съпротива
от синовете въоръжени
на Дхритаращра да бъда погубен.“
Санджая каза:
47
В часа преди боя тъй рече Арджуна
и като седна пак в колесницата,
захвърли своя лък и стрелите си,
с ум, обхванат от тежко страдание.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва първа глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.