Иванка Могилска
белите коне препускат…

Абсурдният човек започва оттам,

където духът престава да се възхищава

от играта и иска да влезе в нея.

А. Камю, „Митът за Сизиф“

белите коне препускат

все по-навътре във гората

надбягват се с нощта

 

на закачалката оставям дрехата на любовта

момчето на мечтите ми живее отвъд истината

кому е нужно тогава

 

ти знаеш ли какво е лудостта

четири черни рози за госпожица свободата

 

увива се около теб хлъзгавото тяло на змията

за да заспи сложи очите й в джоба си

 

бог умря да живее бог

бог е гол

защо доброволно подлагаме врат на палача