Аделберт фон Шамисо
Ах, това е!

Виж, по пътя край гората

Бавно шества там колона!

Знаме свела е войската,

На ковчега — меч, корона.

Ами златната карета!

Виж конете със звънчета!

Чудна гледка! Красота!

        Ах, това е, ах, това е,

Дето весели сганта.

 

Ала при ония трупи

Спря старица, виж — изглежда

Тъй сломена, пръсти чупи,

Охка, плаче и нарежда…

С погребалната каляска

Този охка, онзи пляска,

Някой плаче, друг крещи —

        Ах, това е, ах, това е,

Дето вечно ни гнети.

 

„Майчице, изтрий сълзите,

Не скърби — тъй попът пее. —

С краля ни не свършват дните,

Та синът му с нас живее!

Като татко си ще кара

Той историята стара,

Няма да усетиш чак.“

        „Ах — изхлипа тя, — това е,

Дето ме разплаква пак.“

 

1826