Весела Кочемидова
Книгите на Райдър Хагард

Романът „Рудниците на цар Соломон“, излязъл през 1885 г., само за няколко дни прави от Хагард известен писател. Младият автор буквално бил затрупан от молби да съобщи точно къде са се случили описаните събития. Един ентусиаст дори заявил, че ще подготви експедиция за Южна Африка — така достоверно изглеждало всичко в романа за читателите от края на миналия век.

Времената са помогнали за този успех: в разгара си бил един от, най-тежките колонизаторски периоди, последвал откриването на диамантени находища през 1887 г. Диамантите донесли много нещастия в страните от Южна Африка — печалби за алчните дружества, неосъществени мечти за авантюристите, усилена колонизация и насилия.

През 1887 г. Хагард издава продължението на първата си книга — „Алън Куотърмейн“’, където отново описва приключенията на тримата си герои в още по-фантастични и пустинни африкански места.

Деветнадесетгодишният Райдър Хагард попада в Южна Африка като служител в колониалната администрация, става свидетел на бурни събития, живее сред местните племена, наблюдава природата, нравите и човешките характери. Завърнал се в Англия през 1882 г., той се отдава на литературен труд.

Макар свързано с колониалното господство, неговото творчество се отличава рязко от „колониалната“ литература: личи точно познаване на туземците и искрено уважение към тях, а писателското майсторство прави от най-известните му романи любимо четиво за юношите.

Броят на издадените от Райдър Хагард романи е седемдесет и пет. Голяма част от тях влизат в т.нар. африкански цикъл, действието на други, исторически романи, се развива в стара Европа или в далечни страни („Ерик Светлоокия“, „Лейдънската красавица“, „Дъщерята на Монтесума“ и т.н.).