Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от турски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране
NomaD (2010)
Разпознаване и корекция
moosehead (2010)

Издание:

Назъм Хикмет. Влюбеният облак

Редактор: Апостол Саръиванов

Редактор на издателството: Христиана Василева

Художник: Петър Чуклев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Мария Кунчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1974

Държавна печатница „Тодор Димитров“, София, 1974


Имало едно време един падишах[1]. Един ден той наредил глашатаите да разгласят:

— Ако някой се наеме да намери Хъзър и го доведе при падишаха, ще получи каквото пожелае.

Кой ще се наеме да намери Хъзър? Той слиза на земята само на Гергьовден и се показва само пред много добри хора. Който го срещне, може да си пожелае каквото иска и Хъзър му го дава. А просто така, даже и по заповед на самия падишах е невъзможно някой да го намери.

В града живял много беден човек. Той имал цяла дузина деца. Прехранвали се криво-ляво, но най-често си лягали гладни. Беднякът, като чул глашатаите, казал на жена си:

— Така или иначе всички ще измрем от глад. По-добре да отида при падишаха и да обещая, че ще му доведа Хъзър. Ще поискам четиридесетдневен срок и толкова пари, колкото да стигнат до края на живота ви. След това да става каквото ще. Все ми е едно дали ще ме обеси, или ще ми отреже главата. Затова пък ще спася тебе и децата ни от гладна смърт.

Жената много обичала своя мъж. Тя много го молила да се откаже от намерението си, направила всичко, което можела, но напразно. Беднякът отишъл и казал на падишаха:

— Повелителю мой, аз ще намеря Хъзър и ще ти го доведа. Искам четиридесетдневен срок и толкова пари, колкото да стигнат за прехрана на жена ми и децата ми до края на живота им.

Падишахът заповядал да му дадат парите. Нашият бедняк четиридесет дена носил в дома си всякакъв вид храни. Четиридесет дена неговото семейство яло и пило до насита.

На четиридесет и първия ден падишахът извикал при себе си бедняка и го попитал:

— Е, къде е Хъзър?

— Не го намерих, повелителю мой — отговорил беднякът. — Да си призная, никога не съм и смятал да го търся. Излъгах те, за да спася семейството си от гладна смърт.

Разгневил се падишахът. Решил да се посъветва с везирите си какво наказание да даде на измамника. Попитал първия везир:

— Какво наказание заслужава човек, който е излъгал своя падишах?

Първият везир отговорил така:

— Този човек трябва да се разкъса на четиридесет парчета и всяко парче да се закачи на куката на един месар.

Точно в този момент се появило едно момченце.

— Всеки със занаята си — казало то.

Падишахът нищо не разбрал. Попитал втория везир:

— Какво наказание заслужава човек, който е излъгал своя падишах?

— Да му се одере кожата и се напълни със слама — отговорил вторият везир.

Внезапно появилото се момченце отново казало:

— Всеки със занаята си…

Падишахът се обърнал към третия везир и го попитал:

— Какво наказание заслужава човек, който е излъгал своя падишах?

Третият везир казал:

— Повелителю мой, гладът е заставил този човек да излъже. Ако във вас има малко милост, малко състрадание, вие ще му простите.

Момчето пак проговорило:

— Всеки със занаята си…

Тогава падишахът не се стърпял и попитал момченцето:

— Ти кой си? Откъде се взе? Защо постоянно повтаряш: „Всеки със занаята си.“

Момчето отговорило:

— Главният везир, преди да ти стане везир, беше месар. Затова предложи наказание съобразно занаята си. Вторият везир, преди да ти стане везир, правеше дюшеци. Той също избра наказание според предишния си занаят. Що се отнася до третия, той, преди да стане твой везир, беше ратай. И знае какво е бедност и глад. Затова те помоли да се прости на този човек, който е излъгал, за да спаси семейството си от гладна смърт. А аз — АЗ СЪМ ХЪЗЪР! Показвам се само пред добри хора. Тук дойдох, за да се покажа не пред тебе и пред първите ти двама везири, а пред този бедняк и третия везир. Освободи бедняка! Той изпълни обещанието си — доведе ме при теб.

Падишахът и първите двама везири останали смаяни.

Хъзър знаел, че те не ще могат да сторят никакво зло на бедняка и третия везир, и спокойно напуснал двореца.

Бележки

[1] Падиша̀х (тур. от перс.) — султан; титла на владетел в страните на Близкия и Среден изток и на бившите турски султани — Б.пр.

Край
Читателите на „Хъзър“ са прочели и: