Назъм Хикмет
Люлчината песен на моя син

Простудило се е момчето ми. Цялото гори. Не иска да спи. Очите му искрят, бузите — пламтят. „Да ти изпея песничка? Коя песничка иска синчето ми? — казва майката. — «Дандани, дандани, деца влезли в бостана» или «Спи, спи, голям порасни, паша стани», ли?“ — Нито едната, нито другата. Помолих майката да изпее на момчето ми ето такава люлчина песен.

— Спи, моя рожбо, спи, нани-на…

Нека сънчо ти присъни безкрайно море. Нека в това море вълните с трясък да се удрят една о друга, да се издигат до небесата и падат, да кипят и се пенят… Спи, моя рожбо, спи, нани-на… А ти си на капитанския мостик. Морската стихия бучи и отдясно, и отляво; морските вълни са и пред теб, и зад теб… Водата те предизвиква, момчето ми, но ти не се бой. Машините работят безупречно, като твоето сърце. Всичко е в твои ръце.

— Спи, моя рожбо, спи, нани-на.

От единия бряг до другия бряг строят огромен висящ мост. Ти си там, върху блестящите стоманени греди. Погледни надолу, пази се само да не ти се завие свят. Погледни нагоре, главата ти достига самото небе…

— Спи, моя рожбо, спи, нани-на…

Виж колко много книги! Ти прочете ли ги всички? Челото ти е в бръчки, косите бели като сняг. Погледът ти излъчва толкова много мъдрост! Лицето ти е прекрасно като самата вечност. Не падай духом, не се страхувай, когато не намериш това, което търсиш. Чети — ще намериш, учи се и воювай едновременно, чети, без да се отделяш от борбата.

— Спи, моя рожбо, спи, нани-на…

Слушай, до теб долитат звуци. Виж колко са прекрасни тези багри… Ръцете ти галят мрамор, за да придадат самото вдъхновение, самите жизнени форми…

— Спи, моя рожбо, спи, нани-на…

Бъди смел като моряк, съзидател като строител, мъдър като философ и вдъхновен като артист…

— Спи, моя рожбо, спи, нани-на…