Оригинално заглавие
Дума, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)
Източник
Христоматия по литература за 10. клас. изд. „Булвест 2000“, 2001 г.

Аз мисля натъжен за нашто поколение.

Над бъдните му дни е пустош без зари,

а то — под бремето на знания, съмнения,

        в бездейност, ще се рано състари.

        От люлка още ние сме дарени

от нашите бащи с ум бавен, с грехове,

животът ни е път без цел и без промени —

        чужд пир — на който ний не сме.

 

        Към зло и към добро сме срамно равнодушни.

Без никаква борба ний вехнем в младостта,

че пред опасността позорно малодушни,

презрени роби ний сме пред властта.

        Тъй плод червив, без време що узрява,

ни вкус, нито очи той весели у нас.

Сред цветовете сам и чужд осиротява,

часът им за цъфтеж — е негов смъртен час.

 

Ума ни пресуши науката безплодна.

От близък и другар прикрити са у нас

най-чистите мечти, гласът ни благороден

        с неверието на осмяна страст.

Едва докоснахме ний чашата с наслада,

        но младост в нас това не съхрани —

в страха си от пресищане, от всяка радост

        навеки сока жив проляхме ний.

 

Мечти в поезия и рожби на изкуство

не будят вече на възторга сладостта.

В гърдите си пестим остатъка от чувства,

зарити с алчност в тях, ненужни за света.

Обичаме сега и мразим ний случайно —

без жертва в любовта и в злобата дори,

в душата ни цари студенина потайна,

        когато плам в кръвта гори.

И отегчават нас разкошните забави

на прадедите ни, и техният разврат

и към смъртта вървим без щастие и слава,

        с насмешка гледайки назад.

 

Като тълпа печална, в скорошна забрава,

без шум и без наслада ще минем над света.

На вековете ние няма да оставим

        труд гениален, плод на мисълта.

И гражданин и съдник, бъдният потомък

ще оскърби праха ни в своя стих без жал,

тъй както син измамен с присмех зъл припомня

        баща си, всичко пропилял.

 

1838

Край
Читателите на „Размисъл“ са прочели и: