Включено в книгата
Оригинално заглавие
La figlia che piange, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове

Послеслов: Владимир Левчев

Съставител на бележките: Владимир Левчев

Рецензент: Александър Шурбанов

Водещ редактор: Федя Филкова

 

Английска. Първо и второ издание

 

Редактор: Владимир Трендафилов

Редактор на издателството: София Бранц

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50

 

ЕООД „Народна култура“ — София

ДФ „Полиграфически комбинат“ — София

Народна култура, София, 1993

ISBN–954–04–0075–9

 

Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

 

T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969


O quam te memorem virgo[1]

 

Стой там на най-високото от стъпалата —

облягай се на парковата урна —

така втъкавай слънцето в косата си —

притискай до гърдите си цветята с болка, с изумление —

захвърляй ги и се извръщай бурно —

очи, изпълнени от мимолетно възмущение:

но все така втъкавай слънцето в косата си.

 

Така бих искал той да отпътува,

така бих искал тя да си стои и да тъгува,

така навярно би я той напуснал,

както душа напуска тялото разбито, уязвено,

както разсъдък изоставя тялото, от него похабено.

Аз бих потърсил

начин несравнимо по-тактичен, по-изкусен,

начин, който приемлив на двамата да ни се струва —

по-прост и вероломен от усмивка и ръкуване.

 

Извърна се, а ето — с есенните настроения

се нижат дни, и часове се нижат, през които

въображението ми насилва тя:

косите над ръцете й, ръцете й отрупани с цветя.

И как ли са живели заедно, се питам?

Би трябвало да съм забравил поза, жест, подробност.

Понякога безпокоят ме още тези размишления

през тежки нощи или в дрямката следобед.

Бележки

[0] Момичето, което плаче (итал.).

[1] О, как те помня, девице…

Край
Читателите на „La figlia che piange“ са прочели и: