Чавдар Мутафов
Моторът

Това е едно жестоко и красиво същество с желязна глава и лаком търбух, препълнен с масло. Стъпил яко върху платформата, с разкрачени крака и стегнати ръце, той безучастно дебне съпротивлението, за да го преломи отведнъж с бесния гняв на едно внезапно възпламеняване. В неговото привидно спокойствие се крие коварната сила на хищник, а в неподвижността на стоманените му стави се изтягат блестящи чистите линии на едно дръзко могъщество. И когато той почива, строен и коректен, облечен в стегнатата си униформа от желязо, мед и месинг, с чугунена каска и гривни от никел, той добива мистичния облик на бранник, поставен на вечна стража пред суровата тайна на Силата.

Сам сила, той премазва с яростно равнодушие всички препятствия, когато в яката му глава избухне пламъкът на гнева. Тогава бързите му стави се напрягат в безкрайно правилен ритмус, описвайки чисти линии — и събудено, магнитното му сърце оживява в точен удар, отсичайки всеки път електрическа искра. Той започва тогава внезапно своя живот от непрекъсната мощност, и равномерното му дишане на гигант отеква в металически вой. Ала този гигант иска стръв: светнал от кръгли жици в движение, той обхваща инерцията на тромавата материя и я развихря отведнъж, оставяйки широко след себе си тежките бразди на работата. И в синусовата линия на своя хармоничен живот той насича времето в правилен ритмус и обединява безвременното на материята в стегнатия закон на енергията.

Но това животно е и лакомо: неговият апетит е сляп и настойчив, и непреодолим. Този железен звяр иска да яде с точност от хилядна част от секундата. Неговият доставчик и готвач — карбураторът — изпотява плоското си жълто лице от страх да не закъснее с пищата, която господарят му поглъща с шеметна редовност. Дългите и блестящи медни тръби се огъват в прави ъгли, бързайки да доведат до ненаситната уста скъпата храна, която се обръща в сила и огън — а подобно стар и ловък лакей, вентилът педантично отмерва и сервира дозата с вежливата коректност на специалист.

Ала напрегнатата, страшната глава на мотора бързо се разгаря в ярост и пламва до червено. За тази корава и огнена глава трябва прохлада: под голямата чугунена каска текат непрекъснато ледени струи вода, успокояващи със студените си милувки неговото огнено чело — и разяждан от вечните пламъци на творчеството, този неукротим гений на работата е сякаш осъден да носи, подобно трънен венец, своя вечен компрес на маниак — това подло и свято украшение — върху бурната си царствена глава, в която се раждат мълнии.

Увлечен в шеметната деятелност на своето могъщество, моторът изгубва чистия си изглед на идеално същество. Той става грозен и страшен. Той изригва зловония през дебелите си медни тръби и в търбуха му клокочат тежки вълни от масло. Върху чистотата на светлата му ризница падат първите петна от мътна зелена каша, бляскавите полирани стави потъват в смазка, а от потъмнялото му чело се струят тънки ивици от мътна пот. Опушен и изцапан, той напомня страховития изглед на бранника в сражение, загрубял и кален, покрит с умора и слава. Тогава той грозно диша, събирайки огромните си сили в упорит нагон, и могъщо разтърсва с бясната си сила вражеската безличност на неодушевеното. В поривите на звяр и герой той разключва тайната на сцеплението и жестоко разделя материята във вихри от енергия, за да ги обедини отново в светлина и сила. И победител, върху тъмното му лице от желязо изгрява ореолът на вечната и мистична власт на волята.

Разгневен и страшен, той олицетворява в себе си все пак точните закони на механиката и под бурния облик на неговия гняв мисълта му работи с абсолютна логика. Дете на чистия разум, той отмерва през хаоса на своята необузданост строгия ритъм на четирите си такта, а под излишествата на дивите си импулси той крие винаги суровата дисциплина на аскета. Той е съвсем целомъдрен, идеално чист в строгата повеля на своето рационализирано битие и в страстния шемет на неговите мишци се вият, ослепително ясни, непогрешимите формули на математиката. Хармония и ритъм, безкрайно точно съчетание от време и пространство — душата му е висша абсолютност от непогрешимост и догми, идеален символ на съвършенство и стил.

Обичам го аз, в неговата парадна униформа, блестящ в хиляди кръгли искри под ледената виолетова светлина на дъговите лампи, в голямата зала, когато той царствено раздава своето могъщество на мълчаливите и настръхнали динами. В спокойна поза, той едвам се забелязва, че живее — тъй неуловим е трепетът на неговата мощ — и само яките му стави оставят след себе си тъмни сребърни петна от движение в синкавата прозрачност на въздуха.

Героичен и възвишен е той и в сивата си дреха на труда, когато раздвижва могъщо четвъртитите снаги на елеваторите и на един дъх издига във въздуха цели вагони. Стихиен и бурен, той тежко диша с широките си гърди и свирепо храчи масло подобно затворен в клетка звяр, който се задушава за свобода. В квадратните решетки на своята тясна килийка той трепери цял с огромното си приведено туловище, в зла и сляпа решителност на вързан във вериги Прометей, и в грохота на неговата реч избухва тежко патосът на проклятието. Когато слънцето залязва в червено зад начупените силуети на фабричните постройки и геометрически правилните мрежи на елеваторите се гравират виолетови в тъмното злато на хоризонтите, един последен огнен лъч обвива в ореола на мъченичество желязното му и гневно чело на истукан, въздавайки му така последния дар на слава и святост.

Ала той знае да бъде и гамен, хитър, капризен и деликатен, легнал по корем върху дългите рамки на автомобила и пронизвайки пространството с вихъра на своя устрем. Той се забавлява със стръмнините и ги изкачва на един дъх — лек и плавен, шеметно префучава през просторите, задавено се киска в закачлива ирония, комично избухва в грохот, разсмивайки сам себе си с хилядите си дяволии — и най-сетне своенравно се изтяга неподвижен и се преструва на уморен. Любимец, глезен и гален, той очарова, и отчайва всички, които го познават, с капризната си воля, с тънките си пропорционални членове и със стройната елегантност на същество от висша раса, сякаш благородно, умно и весело животно, за което животът е вечен празник от шеги.

И скрит зад хилядите си метаморфози от универсално същество, властител и роб, герой и шут, моторът, вечният мотор, вечният символ и въплъщение на труда, победителят на неодушевеното и геният на движението — аз мечтая понякога за неговото всемогъщество и трогнат се унасям в спомени, нежност и обич.

Ах, стар мой познайник и скъп приятел, колко тихи вечери съм се учил да прозра чистите линии на твоята строга красота в големите тетрадки с чертежи и диаграми, гдето идеалните пропорции на твоето свръхестествено битие са запечатани завинаги в тънките линии на гравюрата. Как съм те обичал тогава, скъпо съчетание от съвършенства, жаждайки твоята ясна душа на девственик, тебе самия, твоето идеално същество от безкрайна хармония и абсолютната логика на твоя гений. И колко пъти — ах, тези незабравими мигове! — аз съм тръпнал в екстаза на обожанието, унесен във виденията и тайните на твоето чудо, когато ти си благославял моя беден ум със светлата ласка на твоето откровение, за да те почувствувам мой, за да те постигна и се слея с тебе, в неразривен и вечен блян, лице с лице срещу Първоначалието…

Аз помня първия път, когато ръката ми почувствува трепета на твоето могъщество и когато, нерешителен и смутен, през мене мина спокойната вълна на твоето движение. Ти беше тъй покорен на всичките ми желания, които ти сам създаваше в мене — и през пулса на твоя живот аз усещах как кръвта ми се вълнува в ритъма на една нова воля, която беше и твоя. Аз и ти, това беше едно, това беше новата ми воля и битие на победител и творец, това беше царствено достойнство, пренесено в душата ми и възкръсващо там всред химни; а през точните и чисти хармонии на твоя живот аз усещах в себе си зараждането на една нова повеля и вихрите на един нов свят, съчетан от съвършенства, жажда и радост. Това беше сътворяването на твоето чудо на миражите за щастие в душата ми — и сякаш пречистен от мистериите на едно ново страшно тайнство, аз чувствувах през вечността на твоя живот дъха и безкрая на Непостижимото.

И сега ти пак нарастваш пред мен в лъчезария и слава, спокоен и божествен, в могъщия си силует на апокалиптическо същество. В тъмните ти мишци почиват бурите и светлините на бъдещето, а в желязната ти глава на гений се крият мълниите на вечния живот и огненият кръговрат на безкрайното пресъздаване… И през здрачавата на хаоса твоят огромен и неподвижен силует се разгаря могъщо и бавно в страшен и мистичен символ на бранника на вековете, поставен на вечна стража пред тайната на Космоса.