Борис Априлов
Приключенията на Лиско по море (25)

Глава двадесет и пета
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА КРЕПОСТТА

Вие вече знаете, че е късно за спасяването на Лиско. Но те не знаеха. Делфините се надяваха, че Синята акула все пак ще уважи своя рожден ден заради мнението, което имаше за себе си. Нищо чудно — самовлюбените величия са способни на това.

Върху вълните се полюшваше с разчекната от приказки уста лапината. Делфинският съвет бе заобиколил Глагоабазубадуза. Императрицата не проумяваше нищо. А делфините не разбираха медузата разговаря ли с тях, или се любува на цветовете си. Преговорите се развиха така:

Медузата: — Защо ви трябват моите два милиона поданици?

Водача (за стотен път): — Обяснихме ви. Два милиона медузи, събрани плътно около Синята акула, могат да образуват непробиваема преграда, от която тя не може да се измъкне.

Медузата: — Как да не може?

Водача: — И това ви обясних. Два милиона медузи ще я притиснат от всички страни… Това е страшна пихтиеста маса.

Медузата: — Каква маса?

Водача (за стотен път): — Пихтиеста. В нея злодеецът не може да помръдне дори опашката си. Ще го пленим и ще го махнем.

Медузата: — Защо трябва да го махнем?

Водача (опитва се да остане спокоен): — Той ни напада и убива.

Медузата: — Че какво от това?

Водача: — Вие не можете да разберете какво е да те убиват, но ние усещаме това. Първо — боли, второ — заспиваш завинаги.

Медузата: — Лошо ли е да заспиш?

Водача: — Не можете и не можете да го разберете.

Медузата: — Защо да не можем?

Водача (лекичко нервиран): — Защото не чувствувате болка!

Медузата (спокойно): — Защо не чувствуваме болка?

Водача (малко повече нервиран): — Защото сте тъпи, низши същества!

Медузата: — Хубаво ли е да сме тъпи и низши същества?

Водача: — За вас е хубаво.

Медузата: — За вас защо не е хубаво?

Водача: — Защото сме по-висши същества; чувствуваме и болка, и тъга, и радост. Разбрахте ли?

Медузата: — Добре ли е да не чувствуваш?

Водача: — Не!

Медузата: — Кое е по-добре: да си низше или висше?

Водача (лъже за стотен път): — Да си низше.

Медузата (доволно): — Значи ние сме много важни. Така ли?

Водача (нервиран): — Много!

Медузата: — И какво искате?

Водача (за сто и първи път): — Искаме да циментирате с вашите два милиона медузи…

Медузата: — Ние сме три милиарда.

Водача (за сто и първи път): — Достатъчно е да ни дадете само два милиона. Да я притиснат отвсякъде, Да я задушим и да спасим Лиско.

Медузата: — Защо да го спасявате?

Водача: — Защото ще го убият.

Медузата: — Как ще го убият?

Водача: — Ще го изядат.

Медузата: — Какво като го изядат?

Водача: — Няма да има Лиско.

Медузата: — Какво от това?

Водача: — Жалко за него. Той е добър. Близките му ще плачат.

Медузата: — Не може ли да не плачат?

Водача: — Не може.

Медузата: — Тогава да плачат.

Водача: — Ще усещат една особена болка, която вие не познавате.

Медузата: — Защо не я познаваме?

Водача: — Защото сте тъпи!

Медузата: — Добре ли е да си тъп?

Водача: — За някои е добре.

Медузата (оглежда цветовете си): — За кои е добре?

Водача (извън себе си): — За вас!… Понеже сте гадни и безчувствени пихтии, низки твари, които предизвикват погнуса…

Медузата: — Ей, толкоз хубави неща, и все ние?

Водача: — Все вие.

Медузата (любува се на цветовете си): — Обсипахте ме с комплименти… Как да ви се отблагодаря?

Водача: — Съберете два милиона и притиснете акулата.

Медузата: — Защо да я притиснем?

Водача (от яд ще заплаче): — Да я убием.

Медузата: — Добре де. Като я убием, няма ли да умре?

Водача: — Ще умре.

Медузата: — Нали казахте, че да се умре е лошо? Вие искате Лиско да не умре, а Синята да умре.

Водача: — Лиско трябва да живее, защото е добър, а ОНАЯ трябва да умре, защото е изверг!…

Медузата: — Не разбирам, ама карай да върви… Какво искате от мен?

Водача (започва да плаче и говори през сълзи): — Молим ви да заповядате на поданиците си… Вие, мадам,

най-красивата императрица, да им заповядате да се съберат в тесен кръг около Синята акула и да

стесняват

стесняват

стесняват

кръга, докато я задушат. Освен това да пускат всички люти сокове от себе си, да ослепят непобедимата акула, просто да я изгорят. Това страшно ваше оръжие трябва да се хвърли срещу кръвожадния враг.

Медузата: — Повторете още веднъж. Не ви разбрах.

Водача: — Искаме само два милиона, не повече.

Медузата: — Защо ви са?

Водача грохна и погледна отчаяно приятелите си. Ловкия се приближи до него и пожела да го замести.

Ловкия (усмихна се, колкото може по-приятно, на императрицата): — Мадам, не намирате ли, че днес времето е хубаво?

Медузата: — Може. Какво е това?

Ловкия: — Прекрасен ден.

Медузата: — Добре де, какво от това?

Ловкия: — В такъв ден мантията ви блести чудесно.

Медузата: — Тя е красива и през нощта.

Ловкия: — Съгласен съм, но през деня все пак…

Медузата: — Защо ми разправяте това?

Ловкия: — Защото съм влюбен във вас.

Медузата: — Какво значи да си влюбен?

Ловкия (яростно): — Вървете по дяволите, тъпачко!… Пожелах да направя маневра, но нищо не излезе Гадно, гнусно същество!…

За да спаси преговорите от проваляне, пред императрицата застана Мечтателя.

Мечтателя (безизразно): — Мадам, вярно ли е, че поданиците ви наброяват три милиарда?

Медузата: — Разбира се. Всяка година се преброяваме. Три милиарда и нещо.

Мечтателя: — Да, но аз не вярвам.

Медузата: — Как да не вярвате?

Мечтателя: — Че как да повярвам?… Вие се движите заобиколена само от хиляда медузи.

Медузата: — Хиляда са ми достатъчни. Това са моите камериерки.

Мечтателя: — Значи, не сте три милиарда.

Медузата: — Мислите, че лъжа ли?.

Мечтателя: — Докато не видя поне три милиона от трите милиарда на едно място, няма да повярвам.

Медузата: — Ако поискам, ще ги видите.

Мечтателя: — А как ще ги повикате? Можете ли да им заповядате?

Медузата: — Само да кажа…

Мечтателя: — И ще ви послушат, така ли?

Медузата: — А вие как мислите?

Мечтателя: — Аз мисля, че няма да ви послушат.

Медузата: — Ще ме послушат!

Мечтателя: — Няма… Все още мисля, че не можете да съберете три милиона медузи около Синята акула, да я притиснат и да изхвърлят отровните си сокове

Медузата: — Мога.

Мечтателя: — Не можете!…

Медузата: — Къде да ги събера?

Мечтателя: — При Скалата, която остана под вълните. И то веднага.

Медузата: — Сега ще видите… Около Синята?

Мечтателя: — Да.

Медузата: — Близо до нея?

Мечтателя: — Просто да я прегърнат.

Медузата: — И да изпущат парливи сокове?

Мечтателя: — Да.

Медузата: — Три милиона?

Мечтателя: — Три.

Медузата: — Гледайте сега какво става!…

Водача и Ловкия се хвърлиха върху Мечтателя и започнаха да го целуват. Най-после крепостта Глагоабазубадуза бе разгромена и превзета.