Метаданни
Данни
- Серия
- Звънтящите кедри на Русия (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Сотворение, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Зоя Петрова-Тимова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 4. СЪТВОРЕНИЕ. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Зоя ПЕТРОВА-ТИМОВА [Сътворение, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 243. ISBN: 954-8454-01-7.
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Ново цифровизиране
Ден първи
Интересно било всичко за Адам: тревичка всяка, всяка хитроумна буболечка, птиците в синевата и водата. Когато за първи път рекичката видял, той се любувал как подскача прозрачната вода, проблясвайки на слънчицето и виждал в нея на живота цялото многообразие. Докоснал я с ръка Адам и веднага течението й обгърнало ръката му, то всички гънчици по кожата му галело, към себе си го теглело. Той целият се потопил в реката и тялото олекнало веднага. Водата го поддържала и ромоляла, цялото му тяло приласкала. Нагоре с длани плискайки водата, той възхитил се как играели лъчите слънчеви във всяка капка, а после пак течението ги приемало обратно. Тогава с чувството на радост пил Адам водата от реката. До залез-слънце се любувал, размишлявал и пак се къпал.
— Чакай, Анастасия, ти каза, че той е пил вода, а дали е ял поне нещо през деня? С какво се хранел?
— Наоколо е имало разнообразие от плодове с различен вкус: ягоди, малини и годни за храна треви и билки. Но той не изпитвал чувството на глад в първите си дни. От въздуха все сит оставал.
— От въздуха ли? От въздуха не може да си сит. И даже такава поговорка има.
— С този въздух, който диша днес човекът, действително не бива да се храниш. Сега е мъртъв въздухът и често вреден е и за плътта, и за Душата. За поговорката ми казваш, че с въздуха не може да си сит, но има също друга: „Аз само с въздуха се хранех“, тя съответства на онова, което на човека изначално е било предоставено. Адам в градина най-прекрасна се родил, във въздуха, който го обгръщал, тогаз не се намирала дори една прашинка вредна. Във въздуха прашец разтворен имало и капчици от чистата роса.
— Прашец ли? Какъв?
— Прашецът от цветята, от тревите, от плодовете и дърветата, който в пространството излъчвал. От тези, що наоколо били, и от места отдалечени, които вятърът донасял. Тогава от великите дела човека не отвличали проблеми за храната. Чрез въздуха там всичко, що го обкръжавало, го хранело. Така Създателят е сторил всичко изначално, че всичко живо на Земята в порив на Любов да служи на човека. И въздухът, водата и ветрецът живителни били.
— За това си права: сега е толкоз вреден въздухът понякога, но е измислил климатик човекът. Той въздуха пречиства от частици вредни. И минералната вода продават в бутилки. Така че днес проблемите с въздуха, с водата, за тези, които не са бедни, са решени.
— Уви, Владимире, с климатик проблемите не се решават. Той задържа вредните частички, но въздуха напълно умъртвява. Водата, която в запушени бутилки се запазва, от туй, че е затворена, умира. Старите ни клетки на плътта тя само храни. За раждането ново, за новите ти клетчици в тялото, за обновяването им са нужни живи въздух и вода.