Владимир Мегре
Сътворение (31)

А кой е виновен?

— Но аз не знаех, че всичко би могло да се направи така чудесно. Ех, жалко, че животът не може да се върне назад и да се поправи всичко.

— Защо да се връща? Животът продължава и всекиму е дадено прекрасен образ на живота да създава всеки миг.

— Разбира се, животът продължава, но каква е ползата от старците например. Сега те чакат децата им да им помагат, а децата без работа седят вкъщи. Освен това, как могат да се възпитават децата сега, когато те вече са пораснали?

— Възможно е и на пораснали деца да се даде Божественото възпитание.

— Но как?

— Знаеш ли, добре би било възрастните хора да се извинят на своите деца. И да се извинят най-искрено, че свят без беди не са могли да предоставят на своите деца, за въздуха, тъй е замърсен, за непрозрачната вода.

И нека с ръцете вече остарели дом истински и жив да почнат да градят за своите пораснали дечица. И дните на живота на старците тогава ще се удължат, дори ако само в тях се зароди подобна мисъл. Когато се докоснат до Родината със своите ръце, повярвай, Владимире, и децата им при нея ще се върнат. Дори да не успеят старците дома да построят докрай, ще могат техните деца в Родината своя да ги погребат и с това ще им помогнат те отново да се преродят.

— Да се погребат в Родината ли? И за Родина смяташ онзи парцел родова земя? Какво излиза, че трябва не на гробището, а на имота им поземлен своите родители да погребем, така ли? И там ли трябва паметниците да им поставим?

— Разбира се, че там. В горичката, която те са засадили със собствените си ръце. На тях не са им нужни паметници ръкотворни. Там всичко обкръжаващо ще служи като паметник за тях. И всеки ден за тях ще ти напомня не с тъга, а с радост всичко обкръжаващо. Безсмъртен твоят род ще стане. Нали добрите спомени връщат отново душите на Земята.

— Я почакай! А гробищата? Те изобщо ли не са ни нужни?

— Владимире, та гробищата днес приличат на места отходни, където се изхвърля всичко, което е ненужно. Дори във времена не толкова далечни телата на умрелите погребвали в гробниците на рода, в храмове и в параклиси. И само заблудените, безродните били извозвани извън пределите на селищата. От времена далечни е останал единствено тоз ритуал изопачен — да правят помен за умрелите след три дни, после девет, четиридесет, половин година, година, а после… После само на ритуала се отдава дан. И тъй постепенно се предава на забрава умрялата Душа от тези, които днес живеят. И живите нерядко се забравят, когато своите родители децата изоставят, от тях в далечни краищата забягват. И при това вината не е в децата. Те бягат, интуитивно усещайки лъжата на родителите и безнадеждността за своите стремежи. От безизходицата бягат и сами в същия капан попадат.

Така е подредено всичко във Вселената, че в материално тяло първи се прераждат онез души, които от добрите спомени се викат от Земята. Не ритуалът, а искрените чувства. Те ще се появят тогава в живеещите на Земята, когато с начина си на живот починалият за себе си приятен спомен ще остави; когато спомените за него не са ритуални, а действени и материални.

Сред множеството други човешки и вселенски планове, на битието човешкият материален план не по-малко значение има и отношението ни към него би следвало да бъде внимателно, грижливо.

И от телата на родителите, погребани в горичката, от техните ръце садена, цветя, тревички ще израснат, храсти и дървета. Ти ще ги гледаш и ще им се наслаждаваш. С късчето Родина, от родителска ръка отгледано, ще се съприкосновяваш всеки ден и ще общуваш подсъзнателно с тях и те с тебе ще общуват. Нали за ангели-хранители си чувал?

— Да.

— Онези ангели-хранители, далечните и по-близките родители, ще се стараят да те пазят. След три поколения душите им отново на Земята ще се преродят. Но и когато те не са в земната материя, енергиите на душите им са твойте ангели-пазители и всеки миг охрана са ти те. И на имота на рода ти, на твоята земя, с агресия не ще успее никой да пристъпи. Енергията на страха във всекиго я има. Тя в агресора ще се събуди и много болести ще се родят в него, вследствие на стреса. И те впоследствие ще го унищожат.

— В последствие, а дотогава той може да извърши много пакости.

— Кой ще поиска да напада, Владимире, ако Знае, че неизбежно ще е наказанието?

— А ако не знае?

— Сега това интуитивно знае всеки.

— Добре, нека допуснем, че ти си права за агресорите, а с приятелите как да бъде? Например искам да поканя своите приятели. Ще дойдат те, а изведнъж наоколо ще почне всичко да ги плаши.

— На твоите приятели, чиито помисли са чисти, всичко обкръжаващо ще се зарадва, както и самият ти. И тук за пример кученцето може да послужи. Когато при хазяина пристига гост, приятел, не ще го пипне верният ти страж. Но щом агресорът напада, тогава песът верен е готов в смъртоносен бой да влезе с него.

— И на земята — твоята Родина — целебна ще е всяка мъничка тревичка за теб и за твоите приятели. А полъхът на вятъра целебния прашец за вас ще носи от цветята, храстите, дърветата. И на предците твои ще бъде с теб енергията. И в предусещане на сътворение планетите ще чакат твойте разпореждания.

И взорът на твоята любима през вековете ще се отразява на всяко цветенце прекрасно в листенцата. През хилядолетията нежно с теб ще си говорят твоите деца, възпитани от тебе. И ти ще се въплъщаваш в нови поколения. Със себе си сам ти ще разговаряш, сам себе си ще възпитаваш. И ще създаваш с Родителя си нови сътворения. В твоята Родина, в твоето пространство на Любов, енергия Божествена ще заживее — Любовта!

Когато в тайгата Анастасия говореше за имота на рода, от интонацията на гласа й, от нейната увлеченост ми секваше дъхът. А после, след като заминах и написах тези редове, аз честичко си мислех: „Действително ли е чак толкоз важно всеки да го има? И как наричат я това късче своя Родина? Действително ли е възможно с последния си дъх родителят да възпитава детето си пораснало? Наистина ли е възможно с помощта на имота на рода да говориш с родителите си и Техните енергии да пазят теб, духа и тялото ти?“ И така се случи, че животът сам случайно всичките съмнения разпръсна. Случи се така…