Димитър Пеев
Там русский дух… там Русью пахнет!

Ако би трябвало да характеризирам с една-единствена фраза книгата на Юрий Медведев, едва ли би се намерил по-точен и по-лаконичен израз от знаменитото встъпление към поемата на А. С. Пушкин „Руслан и Людмила“. И тази оценка се отнася не само за конкретната книга, не само за цялото творчество на автора. Тя характеризира преди всичко самия него, същността на неговата личност.

И това мога да го твърдя, защото познавам Юрий Михайлович Медведев твърде отдавна, не по-малко отпреди 25 години. И то не в смисъл, че тогава сме се запознали, а защото за тези години многократно заедно сме избродили родния му Сибир до Байкалското езеро, Владивосток и Находка; да не говорим за съвместните ни пътувания из родната България. Така постепенно съветският ми колега-журналист прерасна в жив, овеществен символ на руския човек — огромен рус сибирски богатир, до дън душа предан на руския народ, на руската култура и на славянската душевност. И както се полага на всеки истински руснак, обичащ България, обикнал я дотолкова, че си побългари и името на Георги Мечков, станал негов литературен псевдоним.

Но освен славянофилството, вековната взаимна любов между нашите народи, още една нишка ни свързва душевно и обединява литературно — общата ни любов, уважение и преклонение пред класика, пред корифея на съветската научна фантастика, писателя и учения Иван Антонович Ефремов. И като скромна дан на тези чувства той е въведен в основната повест на книгата „Чашата на търпението“ като Учителя, като Сергей Антонович. А по-нататък можете да срещнете дори и неговата съпруга Таисия Йосифовна, появила се, макар и мимоходом.

В четиримерния временно-пространствен Айнщайнов континуум за пот на изява на научната фантастика обикновено служат бъдещето и звездните простори. А това неминуемо я прави космополитична. Но само на пръв поглед. Защото ценителят на жанра лесно ще познае националния произход на произведението. И не непременно по имената на героите. А по начина им на възприемане на света (бил той земен или космически), по характера на мисленето и на действията им, по душевността на персонажа. И тъкмо по тези показатели предлаганото ви научнофантастично произведение на Юрий Медведев е руско, типично руско, концентрирано руско. В това отношение то е, спокойно бих казал, уникално. Където и териториално да се развива действието (в Андите или Сицилия), сред който и да е народ (сред уйгурите или непонятните обитатели на планетата Индра), читателят винаги ще среща образите на руския епос, винаги ще съизживява „руския дух“.

На читателя много от събитията, положенията, разказани в тези повести, ще се сторят съчинени, плод на авторовата фантазия. Но който познава отблизо Юрий Медведев, непременно ще разпознае в тях елементи от неговата биография. И не само в описанията на местности, посетени от него, но и в някои най-страшни, апокалиптични картини. Да, той лично е видял и преживял твърде много от това, за което разказва.

И нещо друго, което може дори да смути читателя. Всяка от трите повести (особено първата) конструктивно съдържа значителна доза мозаечност — пъстър конгломерат от разнородни не само по жанр, но дори и по стил и съдържание части. И ги споява, циментира в една повест само свръхцелта; свръхзадачата на авторовия замисъл. А добро ли е това, или непривично, нека читателят сам да прецени.

И така, вие държите в ръцете си едно своеобразно, както вече казах, уникално творение на руската научна фантастика. Нейната привлекателност не е във външното действие (няма нито воюващи галактични империи, нито дори бластери); липсват и невероятни научни хипотези (антигравитация или свръхестествени скорости). Силата на автора (както и се полага на един истински руски писател) е в хуманизма на мислите му, в любовта, на която възпитават повестите му, в неговата славянска душевност.