Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Ран-Босилек. Въглищарят Когоро. Японски приказки, преразказани от Ран-Босилек

„Хемус“, А. Д. за книгопечатане и издателство, София

Картини и корица от В. Лазаркевич

София, Придворна печатница, 1941


Преди много, много години в един японски храм имало стар чайник. Един ден жрецът на храма сложил чайника на огнището да свари чай. Но за голяма негова изненада, от чайника се показала муцуна и опашка на язовец.

Жрецът се уплашил. Повикал своите прислужници. И те се смаяли, като видели чудния чайник. Докато се чудели и маели какво да сторят, чайникът се вдигнал от огнището и почнал да хвърчи из стаята на жреца. Втурнали се прислужниците. Рипнал и жрецът. Мъчили се тъй, опитвали се инак, но не могли да хванят хвърчащия чайник.

Най-сетне свалили го на пода и го заключили в железен ковчег. Искали да заровят чудния чайник някъде далеч, за да се отървят от злия дух, който се бил вселил в него.

Но когато да излизат от храма, жрецът си рекъл: „Защо ли пък да заравям в земята такъв стар и хубав чайник? Ще го оставя в храма, докато намисля какво да направя с него.“ Жрецът оставил чайника в храма. Чайникът пак приел своя истински вид. Скрил си язовската муцуна и опашка. Един ден жрецът си рекъл:

— Защо ли не продам тоя чайник. Все ще взема някоя и друга пара и ще се отърва от него.

Той занесъл чайника на един майстор и го попитал:

— Не искаш ли да купиш тоя чайник? Майсторът прегледал чайника и рекъл:

— Ще го купя, ако вземеш за него двадесет медни монети.

Жрецът се съгласил. Майсторът занесъл чайника вкъщи. Когато легнал да спи, чул някакъв шум край възглавницата. По-гледнал с едно око изпод завивката. Видял, че чайникът се разхожда из стаята, обраснал цял в козина, с язовска муцуна и опашка. Майсторът се уплашил и скочил. Но чайникът в тоз миг взел истинския си вид. Смаял се майсторът.

На другата вечер, като легнал да спи, пак чул шум. Погледнал изпод завивката и отново видял чайника, превърнат на язовец. Това се случило няколко нощи по ред.

Майсторът занесъл чайника при един свой приятел. Разказал му, как чудният чайник се превръща на язовец.

Приятелят разгледал чайника, помислил малко и рекъл:

— Тоя чайник е чудноват. Той ти носи щастие. Ти можеш да изкараш добри пари с него. Почни да ходиш по сборища и панаири. Завържи го с връв, пей му, свири му и го приучи да играе пред любопитни зрители.

Майсторът послушал своя приятел. Наел един фокусник и тръгнали с него да разиграват чудния чайник. Събрали много пари. Мълвата за чудния чайник, който, се превръща на язовец, се разнесла навсякъде в Япония и по чужбина. Знатни лица, големи богаташи, царедворци и князе почнали да канят стопанина на чайника, за да видят най-голямото чудо на света.

Майсторът забогатял много. И толкова бил благодарен на жреца, загдето открил тайната на язовеца, че занесъл чудния чайник в храма. Оставил го там, и оттогава храмът станал много известен — мало и голямо ходело да гледа нечувано и невиждано чудо.

Край
Читателите на „Чудният чайник“ са прочели и: