Ран Босилек
Златен дъжд

Един старец отишъл в града и си купил стара пукната тенджера. Нахлупил я на глава и си тръгнал към село.

Кой как го срещнел, все го питал:

— Старче, за какво ти е тая тенджера?

Старецът отговарял:

— Покривът ми е прокапал. Ще захлупя дупката с тенджерата.

Отишъл си старецът вкъщи. Захлупил с тенджерата покрива, гдето капело.

Една нощ старецът сънувал, че от небето бил завалял златен дъжд.

На сутринта отишъл в градината. Искал да си посади едно дръвче. Изкопал дупка, а там намерил гърне. Отхлупил го. Видял, че е пълно с жълтици. Той си помислил: „Гледай ти сполука! Нощес сънувах златен дъжд и ето ти гърне с жълтици!“

Но помислил и си рекъл:

— Златото, което сънувах нощес, идеше от небето, а тия жълтици са заровени в земята. Значи не са мои.

Той захлупил гърнето и го заровил. Съседът му го видял. Зачудил се, какво си говори старецът. Погледнал през оградата и забелязал, че бил заровил нещо в земята.

Старецът се прибрал вкъщи. А съседът прескочил оградата, разровил прясната пръст и извадил гърнето. Отхлупил го и видял, че змии мърдат в него. Той се ядосал много и решил да си отмъсти на стареца. Взел гърнето и се покачил върху покрива на съседа. Махнал счупената тенджера, изсипал през дупката змиите в стаята на стареца, па извикал:

— Старче, старче, гледай какво има в стаята ти!

Отишъл старецът в стаята. Гледа — от тавана вали дъжд от жълтици. Той се зарадвал и рекъл:

— Такъв дъжд видях и на сън. Тоя път златото иде от небето и е предназначено за мене.

Старецът събрал жълтиците. Станал много богат и прекарал старините си весел и безгрижен.