Димитър Донев
Присъда

Не съм подлец, но няма и да бъда,

но кой ли ще ме разбере.

Над мен виси единствена присъда:

Добре си ти, добре, добре!

 

Ти имаш хляб. И вино имаш.

Какво не ти достига? Виж,

ако речеш през люта зима

земята в рай ще претвориш.

 

С бои и четка можеш всичко —

цял свят от багри и дори

в пейзаж или портрет безличен

да сложиш две черти добри.

 

А сам в среднощната тревога

съмнения да понесеш.

Не можеш да възкръснеш Бога

без себе си да отречеш.