Димитър Донев
Очакване

В памет на баба ми

Неделя Захариева Донева

Кой открехва тая вечер

пътната врата,

вятърът ли — гост далечен

или есента?

 

Няма вятър и не свличат

клоните листа.

Само месецът наднича

скришом зад плета.

 

Ти ли тихо вън отвори

пътната врата?

Ти ли в бащините двори

идваш през нощта?

 

Казват над планински камък

птиците кръжат.

Казват, ала в гроба само

дрехите лежат.

 

Жив си ти! При мен се връщаш,

чакаш ме по мрак.

Хляб и огън има в къщи,

всичко има пак.

 

Хлопна вън, а няма вятър,

не шумят листа.

Само месецът премята

рогче над плета.