Димитър Донев
Вик

За какво ми е равен живот,

равен живот

и безгрижие?

 

Нямам имот

и добитък за стрижене.

 

Само конете,

рижите,

но и те

търсят следите си.

Рият земята,

трият копита

в посечени черепи.

 

Нямам имот…

 

Имам тебе земя —

черна в бръчка от спомен,

бяла в съня ми.

 

Вик съм

между два реда от песен.

Търся връх

в разкривените букви

на твоето име

и питам:

 

За какво ми е равен живот,

равен живот

и равно ложе?

 

Сълзата ми спи

под острието на ножа

и сънува Хаджи Димитър.