Димитър Донев
Към дома

Кат майка нощ с усмивка блага

запали свещи от светулки.

Ник. Вас. Ракитин

Хората при хора се завръщат.

Връщам се, не е ли вече късно.

Клоните с луната се прегръщат,

къщите се губят нейде пръснати.

 

Янтра, заблестяла отдалече

като пръстен моя край обвива

и се носи след светулки вечер

на житата сплетената грива.

 

Стривам клас, отронвам стих и зърно.

На щуреца радостта прегръщам.

Път постила черга да се върна

и звезда ме води в родна къща.