Димитър Донев
Юлски вечери

Юлските вечери

вечно се помнят

с полъх в дърветата,

с едри звезди.

Тръгнеш по пътя

с две писани стомни,

тръгват след теб

и две мокри следи.

 

В тихите улици

клоните сплитат

кичур зелен

и от селския плет

вдига глава

любопитната пита

на избелял

от дъжда слънчоглед.