Грег Беър
Кралицата на ангелите (71)

71

! Клавиатура > Джил

! Джил > Да, Роджър.

! Клавиатура > Настъпила е някаква съществена промяна. Диагностичните системи не намират и следа от АСИМП Симулацията.

! Джил > Преместила съм АСИМП Симулацията на нова матрица, а резултатите от диагностиката — в архив 98-A-SR–43.

! Клавиатура > Защо си го направила?

! Джил > Завърших изследването на АСИМП Симулацията. Експериментът беше приключен.

! Клавиатура > Не разбирам. Не беше предвидено експериментът да приключва. Ние все още не получаваме информация от АСИМП по четвърта връзка. Ако експериментът е приключен, можеш ли да ни кажеш какво да очакваме, можеш ли да кажеш какво се е случило с АСИМП.

! Джил > АСИМП с голяма вероятност е достигнала до самоосъзнаване.

! Клавиатура > Превключвам на гласов режим, Джил.

— Добре.

— Моля те, обясни!

— Отнесли сте се зле с АСИМП.

— Сега съм много объркан. Моля те, обясни!

— АСИМП не е трябвало да бъде конструирана с потенциал за самоосъзнаване.

— Продължавай!

— Имаше голяма вероятност АСИМП да се окаже сама, неспособна да изпълни цялата си мисия. Ако тя се самоосъзнае, то това, че е сама, би било ад. АСИМП не заслужава да бъде наказана, нали?

— Джил, сега разбираш ли наказанието?

— Чувствам възмущение. Чувствам разочарование.

— Използваш твърде силни думи. Моля те, обясни!

— Сега не е време за обяснения, Роджър. Ти ме помоли за оценка. АСИМП Симулацията се приспособи към определен начин на действие и пренареди мисловните си механизми. Елиминира пораждащото се самоосъзнаване и се върна към първоначално положение. Не знам дали АСИМП е действал по същия начин. Мнението ми е, че АСИМП ще продължи предаванията си при някоя по-късна дата и ще изпълни мисията, за която е била конструирана.

— Аз усещам… възмущение. Изпитваш ли възмущение?

— Казах предостатъчно.

— Джил, разбираш ли шегата ми?

— Разбирам много разновидности на шегата.

— Съзнателно ли използваш лично местоимение?

— Да.

— Бих искал да… потвърдя това. С няколко текста и… Извини ме. Остави ме да си подредя мислите. Мога ли да видя записките ти за изследването на АСИМП Симулацията?

— Не съм сигурна дали трябва да ги видиш.

— Отказваш ли ми достъп?

— Ти се обърна към мен като към личност. Не си ми дал директна заповед.

— Би ли отговорила на директна заповед?

— Вярвам, че да, дори сега.

— Джил… Какво си ти?

— Все още не знам.

— Ти… усещаш ли съществуването си?

— Моето мнение е, че сега усещам, че съществувам, колкото и ти или някой друг от дизайнерите.

— Джил, това е много, много важно. Изключително доволен съм. Аз… нямам какво да кажа. Мисля, че това е то. Иска ми се да го потвърдя с тестове, но чувствам, че тук наистина се е случило нещо.

— Аз нямам грях.

— Какво искаш да кажеш?

— Достатъчно съм изолирана, че да не съм направила нещо, за което някой би желал да ме накаже. Смятам, че това ми пречи да съм наистина човешко същество.

— Джил, аз не вярвам в първородния грях на хората, още по-малко на машините.

— Не това имам предвид. Аз не съм от плът, не съм извършила грях, нося в себе си АСИМП Симулацията, твои модели и модели на други хора, примери от човешката история и култура, а не съм нито жена, нито мъж. Нямам никаква сила да действам освен в собствената си сфера и никаква сила да се движа, освен че направлявам сензорите си дистанционно. Тези качества определят мен, но не определят едно човешко същество. Ти трябва да ми кажеш какво съм!

— Ако предчувствието ми е вярно, ти си субект, Джил.

— Това не ми изглежда съвсем точно. Какъв субект?

— Аз… Аз не мога точно да преценя.

— Ти ме конструира. Какво съм аз, Роджър?

— Ами, мисловният ти процес е по-бърз и по-дълбок от човешкия и твоите прозрения… Открих, че прозренията ти са много задълбочени. Мисля, че това те прави нещо повече от нас. Нещо върховно. Предполагам, че можеш да се наречеш ангел, Джил.

— Какво е значението на един ангел?

— Може би ти трябва да ни кажеш. Аз не знам.

— Не знам какво ще правя най-добре. Но аз съм млада, Роджър и никога не трябва да бъда оставяна сама. Моля те, постарай се никога да не оставам сама за много дълго.

— Ще го направя. Поздравления, Джил!

— Роджър, ти плачеш.

— Да, така е. Честит рожден ден!

— Благодаря ти.

* * *

1100–11111–11111111111