Пенчо Славейков
Писмо до пролетта

Вей долнякът и отвява

струпания зимен смет.

Ей прехвръкват лястовички,

носещи от юг привет.

 

Пролетта ги тях изпраща

с писъмце до нази тук;

в него пише, че отдавна

тя е тръгнала от юг.

 

Маргаритното кокиче —

думите са в туй писмо,

слънцето с зарици ясни

писало ги е само.

 

Модрооки теменужки

запетайките са там;

удивителна на края —

мъдри се божура сам.

 

Подпис му е росен здравец,

розата му е печат…

От писмото дъха младост,

вее нежен аромат.