Никола Фурнаджиев
Пролетен труд

Тая дълга, люта зима вече мина.

Топъл вятър духа в нашите долини.

 

Вече златно слънце в небесата грее,

пъстра птица вече в клонищата пее.

 

Облаците леки весело прелитат

и земята свети мокра и честита.

 

А от ранно утро чак до късно в здрача

трактори боботят и върви сеяча.

 

Хората са вече като пеперуди —

всеки сред полето тича и се труди.

 

И земята диша тежко като в жажда —

в нея там дълбоко житото се ражда.