Антон Радославов
Лихвата е кражба (8) (Част I)

Англосаксонското стопанско схващане

То прокламира стопански индивидуализъм, материалистично-утилитарен морал, пълна свобода при трудовото договаряне, магазинеро-бакалски манталитет и т.н.

По въпросите на стопанската политика англосаксонското схващане въздига като теория и практика значението на пазара, сиреч търсенето и предлагането. Това обаче, не е нищо друго, освен една вълнообразна игра по повърхността на стопанския живот, която се формира от хората с техните таланти, с техните дарби, но и с техните страсти. Това схващане пропагандира движение на цените на стоките и услугите в зависимост от търсенето и предлагането им. Прокарването на англосаксонското схващане за стопанството означаваше разрушаване на европейската стопанска общност. На практика то се преподава като единствено правилно във всички висши училища на Европа и света. То застъпва следните начала: Първо, върху това, що става стопански на земята, решава господството на пазара. Поради това цената е отговорния регулатор в стопанското предприятие, сиреч произвежда се онзи продукт, който ще има най — голяма реализация на пазара и ще донесе най-голяма печалба за предприятието. Второ, който има финансите, т.е. парите, той владее върху стопанските блага, той ги притежава, той определя производство и потребление. Трето, хора от всякакви народи и раси могат да се заселват там, дето вярват, че са намерили най-доброто място за стопанската си дейност, сиреч там дето производствените разходи са по-малки или транспортът е по-евтин, а печалбите по-големи. Идеята на англосаксонското стопанско схващане е да се произвежда това, което позволява световния пазар, а не онова, що допуща народната общност. То определя политикономията, като наука за богатството, т.е. взема за център на стопанския живот богатството и неговото увеличаване. (Проф. Георги Данаилов, Основни начала на политическата икономия, Пловдив, 1934 г.) Понятието „чиста“ печалба, обаче, не съществува в природата, а само в общество с антиприродна система на отношения, защото всяка реализация на „чиста“ печалба някъде е за сметка на нечие обедняване и осиромашаване другаде. С тоталитарното налагане на англосаксонското стопанско схващане по целия свят се отрече истинския съзидател на стопанския живот — народната общност.