Рей Бредбъри
Нещо зло се задава (1)

Пролог

Първо, беше октомври, рядък месец за момчетата. Не че другите месеци не са редки. Ала има добри и лоши, както казват пиратите. Погледнете септември — лош месец, започва училището. Вижте август — хубав месец, училището още не е започнало. Юли… е, юли си е чудесен — изобщо няма и шанс за училище. За юни няма съмнение, той е най-хубав от всички, защото училищните врати се разтварят широко, а до септември има поне милиард години.

Но сега да погледнем октомври. Училището е почнало преди цял месец и вече по-леко влачиш хомота, влязъл си в релси. Имаш време да мислиш какъв боклук ще метнеш на верандата на стария Прикет или как ще се маскираш като космата маймуна на празника в последния ден на месеца. А ако е някъде около двайсети октомври и всичко мирише на дим от изгорели листа, и небето по здрач е оранжево и пепелявосиво, струва ти се, че Вси светии никога няма да дойде с размаханите метли и тихото плющене на чаршафи зад ъгъла.

Но през една странна, дива, мрачна и дълга година Вси светии подрани.

Една година Вси светии дойде на 24 октомври, три часа след полунощ.

По това време Джеймс Найтшейд от Оук Стрийт номер 97 беше на тринайсет години, единайсет месеца и двайсет и три дни. Уилям Холуей беше на тринайсет години, единайсет месеца и двайсет и четири дни. И двамата наближаваха четиринайсетата си година; тя сякаш вече тръпнеше в дланите им.

Това бе октомврийската седмица, през която те пораснаха изведнъж и вече никога не бяха толкова млади…