Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (2)

Как така?

Как така го направихте?

Защо посегнахте към книгата, след като ви предупредих?

Да не би да имате собствено мнение и не винаги да сте съгласни с всичко? Или сте някой, който не се примирява и често прави обратното на това, което му казват, дори и на работното място? Ако шефът ви каже, че иска нещо от Вас, ще го направите ли? А когато сте с партньора си? Отново ли постъпвате обратно на очакванията? А в спортния клуб, в партията или където и да било другаде?

Или просто сте любопитен? Наистина, не е изключено тази книга да съдържа нещо, което все още не знаете. Признавате ли — въпреки твърдите си убеждения за живота и бъдещето — че все пак тайно се надявате съдбата още веднъж да ви се усмихне и да се случи нещо неочаквано, което да наруши еднообразието?

И някой, който като горска фея-магьосница да сбъдне най-жадувано желание от детството Ви? Или изведнъж в живота ви да нахлуе това, което винаги му е липсвало — успех, щастлив брак, дългоочакваното здраве, възможност да узнаете тайните на битието…? Или най-накрая да намерите обяснение по каква безумна причина сте тук на тази планета, заобиколени от истински луди?

Наблюдавате младежите, които минават под прозореца, и си мислите, че всичко отива на зле; поглеждате към банковата си сметка и ви призлява; настроението на работното място е близо до точката на замръзване и бихте се зарадвали да видите местните политици приковани на позорния стълб…

Животът там навън, а и в самите вас все повече излиза от контрол. Защо? Как така вие не можете да промените нищо?

Напротив, можете — и онова неочаквано, което желаете, ще се случи!

Държите тази книга, а вероятно днес имахте намерение да правите нещо съвсем различно. Само по някакво стечение на обстоятелствата се озовахте тук, и какво? Виждате този особен, наистина прекалено особен екземпляр.

Ама че измислено заглавие! Кой ли реши да озаглави книгата си така!?

Това съм аз; някой, който преди също мислеше, че не може да промени нищо: докато не подписа договор със Създателя си и не го помоли да обясни живота пред неговото Творение — но не с думи, а чрез самия живот. И оттогава пътува по нашата планета — за добро и зло, за пари и бедност, за любов и ненавист. Този някой, моята скромна особа, ви мисли доброто (като някой родител, който предлага съвет на детето си с надеждата, че то няма да попадне в същия капан като него) и иска да сподели с вас преживяванията и познанията си, част от които със сигурност ще поискате да интегрирате в живота си… Какво ще изберете вие, не е моя работа — но има и деца, които помнят съветите на родителите си…

Как мислите, дали представата ви за света наистина се основава на собствените ви опитности? Ще издържи ли един по-сериозен изпит? Или много от нещата са попрочетени?

Запитайте се. И бъдете абсолютно искрени — нали аз не мога да ви чуя…

Наистина ли вярвате на глупостите, които от деца се опитваха да ви набият в главата — например, че човек е произлязъл от маймуната, или че строителите на пирамидите са търкаляли каменните блокове (толкова тежки, че днес едва ли има машина, която може да ги повдигне) на дървени валове? Питали ли сте се защо флагът, уж издигнат от американците на Луната, се вее на вятъра, въпреки че NASA иска да вярваме, че на Луната няма атмосфера и следователно не може да има никакъв вятър? Никога ли не сте си задавали въпроса защо в Германия съществува закон за защита на конституцията, когато ние изобщо нямаме конституция? Мислили ли сте някога защо нашият основен закон не се казва „Конституция на република Германия“, а „Конституция за република Германия“?

Повярвахте ли на всичко, което нашите „освободители“ закотвиха в историческите книги — на принципа историята се пише от победителите — въпреки че за родителите и прародителите ви нещата стояха съвсем различно и в крайна сметка те са свидетели на събитията. На кого вярвате повече? И защо…?

Тези, които вникнаха в предишните ми книги и изследваха интензивно въпроси от подобен характер, вероятно натрупаха достатъчно ъндърграунд-знания. За съжаление обаче, не знам дали всеки читател познава материята и затова моля „инсайдерите“ за снизхождение, в случай че следващите страници съдържат неща, които вече са им известни.

Нека отново погледнем към „общото здание“ — след като всички държави са дълбоко задлъжнели, неизбежно следва въпросът: „Към кого всъщност?“

Знаете ли, че САЩ не разполага със собствена валута, а вместо това доларът се заема от FED^[1], частната емисионна банка на Америка? Известно ли ви е, че поземлената собственост на всичките Съединени щати от десетилетия е ипотекирана в нея? Ще цъкнете ли с език?

Вероятно едва сега разбирате какво означават думите написани в Süddeutsche Zeitung преди президентските избори в САЩ: „Няма значение дали Джордж У. Буш или Ал Гор ще стане президент — шеф на емисионната банка е Алан Грийнспан…“

Известно ли ви е, че малко преди да бъде убит, Джон Ф. Кенеди искаше да приеме закон, вследствие на който САЩ трябваше да има в бъдеще собствена валута? Както знаем, той беше застрелян. „Случайност“ ли е факта, че след стъпването си в длъжност първата от всички промени на заместника Линдън Б. Джонсън бе да отмени точно този законопроект за въвеждане на „истински“ долар, независим от Федералния резерв?

Така е приятели…!

Изображение 1: Въпреки изявленията на NASA, че на Луната няма въздух, знамето се развява на вятъра. Защо NASA лъже? Дали данните за Луната не отговарят на истината, или американците никога не са били там — а само в някое студио?

Наистина ли повярвахте на информацията, че Юрген Мьолеман^[2] се самоуби, или че Алфред Херхаузен, тогавашният (1989 г.) председател на Deutsche Bank и съветник на Хелмут Кол, беше убит от RAF^[3]?

Само няколко дена преди трагичното събитие в интервю за Wall Street Journal Херхаузен оповести плановете си за възстановяването на Източна Германия. За десет години тя трябваше да се превърне в най-развиващата се индустриална европейска държава. Той говореше за опрощаване на дълговете на Третия свят. Същото заяви и през 1988 г. на конференция на Билдербергерите — срещата на най-големите икономически магнати на Западното полукълбо.

Не се ли учудихте от факта, че взривът — задействан от фотоклетка — би могъл да постигне целта си, само ако автомобилът на Херхаузен премине през него първи, т.е. че планът не е бил осуетен от никоя друга кола, движеща се пред неговата? Една седмица след атентата бившият президент на Федералната служба за защита на конституцията д-р Рихард Майер обясни пред германския Бундестаг, че първият автомобил от конвоя на Херхаузен, състоящ се по принцип от три превозни средства, е бил отклонен.

От кого, нима от RAF?…

Изобщо доверявате ли се на правителството и на политиците?

Защо тогава продължавате да гласувате?

Аха, значи сте християнин? Вярвате, че Исус наистина е съществувал? О кей — и освен това сте убедени, че Мария е била девица? И че Исус е ходел по водата…?

Или може би сте евреин? Непреклонен сте, че Създателят на всяко битие, Творецът на тези милиарди Слънчеви системи лично се е явил пред някой си господин Мойсей на една могила в Палестина, за да му тикне в ръцете две каменни плочки?

Съвсем сериозно — бихте ли го потвърдили пред широка аудитория?

Ах, вие сте мюсюлманин? М-да, тогава се питам дали наистина мислите, че вашият Аллах намира за нормално клиторите на момичетата да се изрязват, жените да вървят винаги зад мъжете, а на самоубиеца да се обещава награда на небето?

А не сте ли един от тези, които се присмиват на хората, преживели клинична смърт, и смятат, че могат да общуват със своя ангел-хранител?

Какво мислите за тези, които твърдят, че могат да лекуват, поставяйки ръката си над другите? Наистина ли е толкова несериозно, толкова неистинско? А как Исус е лекувал болните?

Какво мислите за хората, които казват, че всеки ден медитират по четвърт час?

Смятате ли, че е комично, когато някой се присмее на баба Ви, защото ежедневно се моли на венец от рози?

Виждаме, че ние с удоволствие даваме мнение за другите и тяхното светоусещане, поставяме под съмнение религиозните представи, дори се подиграваме с тях. Но това, в което вярваме лично — например, че Исус ходел по водата и Мария е забременяла, въпреки че останала девица — също така не е толкова непоклатимо сигурно. Не сте ли съгласни? Всъщност именно представите за света, които са ни внушени като деца, са напълно неправдоподобни, несериозни, неразбираеми и научно недоказуеми. Ако Исус днес седеше пред нас и твърдеше за себе си това, което е написано за него в Новия завет, много от нас щяха да му се подиграват и биха го пратили на майната му, не съм ли прав?

Всъщност, вярвате ли на всичко, писано в Библията, или не? Защо тогава още сте в църквите?

Наистина, само по себе си това е непоследователно…

Иска ми се да съм напълно откровен с Вас, аз също трябваше да узная неща, които не ми допадаха. Наложи се да разбера, че това, на което ни учат, не винаги отговаря на истината. Много хора вярват на казаното по телевизията, на официалните информации за нападението на Световния търговски център, за възникването на СПИН и за чудния ефект на химиотерапията и ваксинациите. Но били ли сте някога навън, по света? Искам да кажа, така истински… Съвсем сам, със самар на гърба, в Сингапур, Атина, Далас, Кайро или в девствените гори на Юкатан, насред Сидни, Джакарта или Ню Йорк — естествено имам предвид не бизнес командировка, а истинска екскурзия, изпълнена с вълнение и неизвестност? Извън виртуалната реалност на Интернет, на книгите, телевизията или радиото: директно в реалността, директно в живота, там където всичко се случва истински?

Не? Но аз, да. И точно там — в моите пътувания надлъж и шир по света и в многото разговори с хора, за които няма никога да чуете нещо от медиите — видях и ми бяха предадени неща, които не само промениха светогледа и поведението ми, но поискаха в замяна начина ми на живот.

Никога ли не сте замисляли защо за всичко, което сте изработили с труд, трябва да плащате повторно данъци и такси? И защо има няколко фамилии, които присвояват световното злато и са превърнали това в монопол? Същото е с диамантите и останалите суровини. Семейства, които от дълго време просто са обявили страните за тяхна собственост и работят, та пушек се вдига… И вие, правоверните, продължавате прилежно да плащате данъци и да се гневите на политиците, че обърквали всичко. В миналото, ако в Япония някой допуснеше такъв срам, сам щеше да си направи харакири. Днес подобни хора получават висока пенсия и службица в някой концерн.

Странен свят, не мислите ли? А и вие в него…

Но това е нашия свят, също и моя, и затова на Земята отново е толкова интересно. Защото не всички са се предали, не всички са се отказали. Има хора, които не мълчат, а пишат и информират, и такива, които работят и се променят. Защото само ако човек промени себе си, ще промени света!

Питали ли сте се всъщност защо упражнявате точно тази професия, защо не сте емигрирали, както родителите си в миналото? На какво се дължи кариерата ви — на личен избор или сте решили да се харесате на баща си, на семейството или околните?

Запитайте се: Кой съм АЗ, какво искам АЗ? Какво ми нашепват чувствата, какво обичам най-много да правя и какво ми казва „доброто“ образование? Наистина ли харесвам професията си — т.е. дали съм я избрал съвсем съзнателно, а може би няма нищо по-добро за момента или семейната традиция го изисква?

Помислете си, помислете си наистина сериозно.

(Дайте си малка почивка на това място, от това книгата няма да загуби…)

Да се върнем на самата нея: Смятате ли, че заглавието провокира?

Правилно! Искам да ви провокирам (както го правя със себе си), за да установите дали светогледът, гледната точка и събитията в живота ви са построени върху вашия личен опит, или сте възприели съветите на родителите, учителите и масмедиите, без да ги проверите. Искам да ви предизвикам да изследвате живота си.

Защо?

Защото така ще вземете най-доброто от него — и вероятно ще сте истински щастливи: със себе си и с начина си на живот. ваша работа е как ще го направите, аз мога само да ви разкажа за механизмите — в случай че не са ви известни.

Позволете ми да ви провокирам още малко: Как така три хиляди семейства в света имат повече пари от цялото останало човечество? Защо животът е толкова „несправедлив“?

Някой вероятно се пита: Защо аз не принадлежа на такова семейство? Защо се случи да живея в средностатистическо или дори бедно семейство? Защо нямам отговор на тези въпроси? Защо църквата не ми помага? Защо трябва да се чувствам като грешник, при положение че на никого не съм причинил зло? Защо да се чувствам виновен?

Нали експериментирах с курсове по гладуване, автогенен тренинг, медитирах, поклоних се на гроба на апостол Яков, от десетилетия се моля на Господа — но нищо не се променя. А богаташите живеят в разкош, имат огромни вили, най-страхотните спортни коли, джетове, здрави са, могат да си позволят най-добрите доктори…?

Тук нещо не е както трябва! Едните лъжат, мамят и живеят в лукс, а тези, които постоянно разсъждават, че не трябва да се вреди на другите, защитават околната среда и животните — „страдат“. Защо?