Флорънс Сковъл Шин
Играта на живота и как да я играем (6)

Кармичният закон и законът за опрощението

Човек получава само това, което дава. Играта на живота е като игра с бумеранг. Мислите, делата и думите на човека се завръщат при него рано или късно с поразителна точност.

Това е законът за кармата, а „карма“ на санскрит означава „връщане“. „Каквото посее човек, това и ще пожъне!“

Ето един пример: една приятелка ми разказа следната история за себе си, която потвърждава закона. Тя заяви: „Моята карма е свързана с леля ми — каквото аз кажа, след време други го казват на мен. Често съм раздразнителна в къщи. Един ден заявих на леля ми, която не спираше да говори на вечеря: «Стига приказки — искам да се нахраня на спокойствие».“

Приятелката ми е духовен човек, така че при нея кармата се връща много по-бързо отколкото при обикновените хора.

Колкото повече човек знае, толкова по-отговорен е той, а човек, който познава духовния закон, а не го практикува, си навлича големи страдания. „Страхът от Бога (от закона) е началото на мъдростта.“ Ако под „Бог“ разбираме „закон“, много места от Библията ще ни станат доста по-ясни.

„Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“ (законът). Отмъщението идва по-скоро от закона, а не от Бога. Бог вижда човека съвършен, „създаден по Негов образ“ (представа) и надарен със „сила и господство“.

Това е съвършената идея за човека, отпечатана в божественото съзнание, в очакване да бъде препотвърдена от човека; защото хората могат да бъдат само това, което сами си представят, че са и постигат само това, което сами си представят, че постигат.

Една древна поговорка гласи: „Никога нищо не се случва без да има свидетел“.

Човек пръв вижда провала или успеха си, радостта или тъгата си, преди картините от неговото въображение да се материализират. Видяхме това при майката, която си представя, че детето се разболява, или при жената, която си представя, че мъжът преуспява.

Иисус Христос казва: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.

И така, виждаме че свободата (от всякакви неприятни обстоятелства) идва чрез познаване на духовния закон.

Подчинението предхожда властта, а законът се подчинява на човека, когато той се съобразява със закона. Трябва да се съобразим със закона за електричеството, преди той да започне да ни служи. Когато с него се борави по невеж начин, той се превръща в смъртен враг за човека. Същото важи и за духовния закон.

Ето един пример в подкрепа на казаното: една жена със силна воля искала да притежава къща, която била собственост на неин познат. Тя често си представяла, че живее в къщата. След време човекът починал и тя се настанила в нея. Няколко години по-късно, след като се запознала с духовния закон, тя ме попита: „Мислиш ли, че по някакъв начин аз може да съм допринесла за смъртта на човека?“ На което аз отговорих: „Възможно е, желанието ти беше така силно, всяко нещо бе насочено към него, но ти си плати кармичния дълг. Твоят съпруг, когото ти обичаше така всеотдайно, почина наскоро след това и къщата се превърна в бреме за теб за дълго време.“

Първоначалният собственик всъщност не би могъл да бъде повлиян от нейните мисли, ако е бил с позитивна нагласа, нито пък нейният съпруг — те и двамата просто бяха попаднали под кармичния закон. Жената е трябвало да каже (изпитвайки силно желание да притежава къщата): „Безграничен разум, дай ми подходящата къща, равностойна на тази, дай ми къщата, която е моя според божественото право“.

Божественият избор трябва да удовлетворява всички, носейки добро за всеки човек. Божественият модел е единственият безопасен модел, към който да се придържаме.

Желанието притежава огромна сила и трябва да се канализира правилно, защото в противен случай настъпва хаос.

Ето защо, най-важната стъпка е първата — трябва да се иска „правилно“.

Човек винаги трябва да иска само това, което му принадлежи по божествено право.

Да се върнем на примера. Ако жената бе възприела следното становище: „Ако къщата, която искам, ми се полага, аз не мога да я изпусна, ако не, дай ми, Боже, равностойна на нея“, мъжът може би сам щеше да реши да се измести (ако това е бил божественият избор за нея) или просто жената щеше да намери друга такава къща. Всяко нещо, насилено да се прояви от собственото ни желание, е винаги „погрешно заченато“ и „не завършва добре“.

Предупредени сме: „Ще бъде моята воля, а не твоята“, и странното е, че човек винаги получава точно това, което желае, когато не пришпорва желанията си, а дава възможност на Безграничният разум да действа чрез него.

„Не бойте се, чакайте — и ще видите спасение от Господа“ (закона).

Друг пример: при мен веднъж дойде една силно отчаяна жена. Дъщеря решила да предприеме много рисковано пътуване и майката се страхувала за нея.

Тя ми каза, че използвала какъв ли не довод, изтъквала опасностите, които я грозят, забранявала да тръгне, но дъщерята ставала все по-неотстъпчива и решителна. Тогава аз посъветвах майката: „Ти налагаш личната си воля над дъщеря си, а нямаш право да правиш това. Страхът ти от нейното пътуване може само да привлече това, от което се страхуваш, защото човек привлича нещата, от които бяга“. А после добавих: „Пусни я да върви и поне в представите си свали ръце от нея; остави нещата в Божиите ръце и използвай следното твърдение: «Оставям положението в ръцете на Божествената любов и мъдрост; ако това пътуване е част от божествения промисъл, аз го благославям и повече не му се противопоставям, а ако не е, благодаря, че ще се осуети и провали»“. Ден или два по-късно дъщеря съобщила: „Майко, отказах се от пътуването“ и ситуацията се върнала в „нулевото си положение“.

Човек се учи „да не се бои и да чака“, което изглежда така трудно за всички нас. Ще се спра по-подробно на този закон в главата за несъпротивляването.

Ще дам друг пример за това как човек жъне посятото, до който стигнах по твърде любопитен начин.

При мен дойде една позната и ми каза, че в банката са дали фалшива двадесет доларова банкнота. Беше много притеснена, защото, каза ми тя: „Хората в банката никога няма да признаят грешката си“.

Аз отговорих: „Нека да анализираме ситуацията и да видим защо си привлякла фалшивата банкнота“. Тя помисли малко и възкликна: „Зная защо, изпратих на един приятел няколко лъжливи банкноти на шега“. Ето защо законът бе изпратил и на нея фалшиви пари — той не разбира от шеги.

После я посъветвах: „Сега ще трябва да се обърнеш към закона на опрощението и да неутрализираш ситуацията“.

Християнството се основава на закона на опрощението. Христос ни е избавил от проклятието на кармичния закон и Христос, който е у всеки човек, е негов Изкупител и Спасение от всякакви нехармонични ситуации.

Аз произнесох следните думи: „Безграничен дух, ние се обръщаме към закона за опрощението и благодарим, че познатата ми се намира под Божията благодат, а не под закона, и че тя не може да изгуби тези двадесет долара, които са нейни по божествено право!“.

„А сега се върни в банката и им кажи, без да се страхуваш, че те са ти ги дали по погрешка“ — посъветвах я аз.

Тя ме послуша и за нейна изненада в банката се извинили и дали друга банкнота, като се отнесли много вежливо с нея.

Ето защо познаването на закона дава сила на човек „да изтрива грешките си“. Човек не може да насилва нещата извън него и да бъде това, което не е.

Ако желае богатство, той трябва преди всичко да е богат по дух.

Например, при мен дойде жена, която ме помоли да „помогна“ за просперитет. Тя не се интересуваше особено от проблемите в дома си, където цареше голям безпорядък.

Аз я предупредих: „Ако искаш да си богата, около теб трябва да има ред. Всички богати хора обичат реда. Редът е първият божествен закон“. И добавих: „Ти никога няма да бъдеш богата с изгоряла кибритена клечка в игленика ти, например“.

Чувството за хумор беше добре развито и тя веднага се захвана да привежда къщата си в ред. Направи разместване на мебелите, подреди отново чекмеджетата на бюрото си, почисти килимите и наскоро след това при нея постъпи финансова помощ — подарък от един роднина. Самата жена се преобрази и финансовите дела вървят добре, а тя внимава винаги с външните неща, в очакване на просперитета, знаейки, че Бог е първоизточникът на богатството.

Много хора не знаят, че правенето на подаръци и купуването на неща са инвестиции, а запасяването и спестяването неминуемо водят до загуба.

„Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден“.

Един пример: познавах един човек, който искаше да си купи палто, подплатено с кожа. Той ходил с жена си по разни магазини, но все не намирал каквото търсел. Казвал, че всичките изглеждат евтини. Накрая му показали едно, което според думите на продавача струвало около хиляда долара, но управителят на магазина щял да му го продаде за петстотин долара, тъй като сезонът бил към своя край.

Той имал общо седемстотин долара. Разсъдъкът му го посъветвал: „Не можеш да си позволиш да изхарчиш почти всичко, което имаш, за едно палто“, но той имал силно развита интуиция и никога не се предоверявал на разсъдъка си.

Обърнал се към жена си и казал: „Ако купя това палто, ще направя куп пари!“, при което жена му, ще не ще, одобрила покупката.

Около един месец по-късно той получил комисиона за десет хиляди долара. С палтото той се чувствал особено богат, то го свързвало с успеха и просперитета. Без палтото не би получил комисионата. Това било инвестиция, която носела големи дивиденти.

Ако човек пренебрегва интуицията си да харчи или да раздава, същите тези пари биха се изхарчили по неинтересен или нерадостен начин.

Например: една жена ми каза, че в Деня на благодарността тя обявила пред семейството си, че не могат да си позволят вечеря по случай този празник. Тя имала пари за вечерята, но решила да ги спести.

Няколко дни по-късно някой влезнал в стаята и взел от чекмеджето на бюрото точно сумата, която щяла да струва вечерята.

Законът винаги е на страната на човека, който не се страхува да харчи, но харчи мъдро.

Още един пример: една от моите курсистки пазарувала заедно с малкия си племенник. Детето настоявало за играчка, която тя му казала, че няма пари да купи.

Тя веднага разбрала, че реакцията е на немотия, защото по този начин не признава, че Бог е първоизточникът на нейните средства.

И така, тя купила играчката и на връщане в къщи намерила на улицата същата сума пари, която била платила за играчката.

Първоизточникът на богатството на човека е неизчерпаем и непоклатим, когато се вярва безрезервно в него, но вярата или доверието трябва да предшестват материализацията. „Нека ви бъде по вашата вяра“. „А вяра е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ — „защото въображението се гради на вярата и лошите картини се разпръскват и изчезват и ние «ще пожънем в свое време, без да се уморяваме».“

Иисус Христос донесъл добрата вест (Евангелието), съгласно която съществува по-висш закон от кармичния, закон, който превъзхожда кармичния закон. Това е законът за благодатта на опрощението. Това е законът, който освобождава човека от закона за причината и следствието — законът за последствията. „Не сме под закона, а под благодатта“.

Казано ни е, че на това ниво човек жъне където не е сял; Божиите дарове просто се изливат върху му. „Всичко от Царството Божие е негово“. Такова непрекъснато състояние на блаженство очаква човека, който е преодолял земния начин на мислене.

В земния начин на мислене има мъка, но Иисус Христос казва: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“.

Земният начин на мислене е свързан с грях, болест и смърт. Иисус вижда тяхната абсолютна нереалност и казва, че болестта и скръбта ще отминат и самата смърт, последният враг, ще бъде победен.

Днес ние знаем от научна гледна точка, че смъртта може да бъде победена, ако непрекъснато — отпечатваме в подсъзнанието си убеждението за вечна младост и вечен живот.

Подсъзнанието, което представлява сила без посока, изпълнява заповедите, без да си задава въпроси.

Ако действаме под ръководството на свръхсъзнанието (Христос или Бог в нас), ще постигнем „възкресение на тялото“.

Човек не би захвърлял повече тялото си на смъртта, то би се превърнало в „електричното тяло“, възпято от Уолт Уитмън; защото християнството се основава на опрощаването на греховете и „празния гроб“.