Виктор Юго
Написано върху стъклото на един фламандски прозорец

Обичам тоя звук на старите камбани

във твоите градове, където са събрани,

о, Фландрийо, сега и северът студен,

и слънчевият лъч на стар кастилски ден!

 

Звънът е веселба, минута на наслада —

явява се в града като испанка млада,

облечена за танц; пристига сякаш тя

през някоя за миг открехната врата

и тръсва изведнъж над стрехи мълчаливи

престилка от сребро с вълшебни ноти живи;

сънливците навред разбужда тя без жал;

подскача — сякаш кос, на слънце заиграл,

трепти като стрела, в целта забита; ето —

по стълба от кристал се спуска от небето

във плах и буен танц; с уши и със очи

духът долавя как от стъпки ек звучи,

подет от праг на праг във песен зазвъняла

по стълбата с безброй невидими стъпала.