Робърт Шекли
Цивилизация на статуса (23)

ГЛАВА 23

Половин час по-късно Барънт все още не бе измислил как да се промъкне край проверяващите. Те бяха свършили претърсването на по-долните нива и се изкачваха към етажа на контролната зала. Барънт ги чуваше как крачат по коридорите. Той продължи да отстъпва на стотина метра пред тях, като се мъчеше да открие сигурно укритие.

В края на този коридор трябваше да има стълба. Можеше да слезе по нея към друг етаж, към вече претърсените части на кораба. Побягна напред, питайки се дали не греши с предположенията за стълбата. Все още имаше съвсем смътна представа за схемата на кораба. Ако грешеше, щеше да се озове в капан.

Достигна края на коридора и стълбата си беше на мястото. Стъпките зад гърба му отекваха все по-наблизо. Той побягна надолу, като се озърташе през рамо.

И налетя с глава напред право върху огромна човешка гръд.

Барънт отскочи назад и насочи пластмасовия пистолет срещу грамадната фигура. Но в последния момент удържа пръста си на спусъка. Това срещу него не беше човек.

Беше високо над два метра, облечено в черна униформа с надпис „ПРОВЕРЯВАЩ — АНДРОИД B 212“. Главата от пластмаса с цвят на маджун беше изкусно изваяна във формата на стилизирано човешко лице. Дълбоко в очите тлееше неестествен червеникав блясък. Грижливо пазейки равновесие, автоматът се люшкаше на двата си крака, гледаше Барънт и бавно пристъпваше към него. Барънт се отдръпна и се зачуди дали игленият лъч може да спре подобно чудовище.

Така и не разбра, защото андроидът го заобиколи и продължи нагоре по стълбата. На гърба му беше нанесено с шаблон „ОТДЕЛ ЗА БОРБА С ГРИЗАЧИТЕ“. Барънт разбра, че този андроид е програмиран да търси само мишки и плъхове. Присъствието на нелегален пътник не му правеше впечатление. Навярно и другите андроиди имаха специализирани програми.

Изчака в един празен склад на долния етаж, докато чу андроидите да напускат кораба. След това изтича пак към контролната зала. Надзирателите не се появиха. Точно по разписанието огромният звездолет напусна пункта. Направление — Земята.

Останалата част от пътуването мина без произшествия. Барънт поспа, хапна и преди корабът да навлезе в подпространството, дълго гледа през илюминатора необятната звездна шир. Опита да си представи планетата, към която отиваше, но в съзнанието му не изплува никакъв образ. Що за хора строяха огромни звездолети, а не ги заселваха с екипажи? Защо пращаха проверяващи, а в същото време ги надаряваха само с най-тесни и специализирани способности? Защо трябваше да пращат на заточение значителна част от населението си, а после изобщо да не проверяват в какви условия живеят и умират заточениците? Защо беше необходимо да изтриват от паметта на затворниците всички спомени за Земята?

Барънт не откриваше отговор.

Часовниците в контролната зала деловито отмерваха минутите и часовете на полета. Корабът навлезе в подпространството, сетне излезе от него и намалявайки скоростта, описа орбита около един синьо-зелен свят, който Барънт наблюдаваше със смесени чувства. Трудно му беше да повярва, че най-после се завръща на Земята.