Кони Мейсън
Викинг (19)

18

Гарм Черния топло стисна ръцете на Фиона.

— Искам да ти благодаря още от мига, когато дъщеря ми ми каза как си рискувала живота си, за да й помогнеш. Ако знаех какъв грубиян е Роло Дръзкият, никога нямаше да позволя Рика да се омъжи за него.

Към Фиона се приближи една красива жена, подобна на статуя.

— Аз съм Гарда, майката на Рика. Нашата дъщеря ни е много скъпа. Бих искала да присъединя моите благодарности към тези на съпруга ми. Добре дошла в дома ни.

— Толкова се притеснявахме за тебе — каза Рика. — Тайра ни разказа за твоята… твоята загуба. Знам, че е голям удар, но се радвам, че си се възстановила. Когато времето се влоши, ние се изплашихме да не би бурята да те е застигнала някъде.

— Изчакахме бурята да мине — каза Фиона. — Торн ловеше животни, за да имаме с какво да се храним, а в гората имаше достатъчно дърва за огъня ни.

Арен, както винаги наблюдателен, забеляза кървавите петна по дрехите на Торн.

— Какво се е случило? Прав ли съм да предполагам, че пътят ви не е минал безпрепятствено?

— Срещнахме няколко изгладнели вълка — обясни Фиона. — Отървахме се без сериозни рани благодарение на умението на Торн да върти боздугана и меча.

— Значи нашето пътуване е било много леко в сравнение с вашето — каза Арен.

— Елате, седнете край огъня и ни разкажете всичко — подкани ги Гарм. — Сигурно сте изтощени.

Гарм Черния беше висок мъж, чиято бяла коса и брада му придаваха заблуждаващо благодушен вид. Наричаха го Черния, защото на млади години косата му била черна като катран, нещо доста необичайно в страна на руси мъже и жени. Той беше облечен в богати брокатени дрехи, подходящи за заможен ярл, но в суровите черти на лицето му и стоманения му поглед нямаше нищо меко. Фиона помисли, че той сигурно би бил страшен неприятел.

Тя прие една чаша топло подсладено вино, започна да отпива от него и заслуша как Торн разказва за препятствията в тяхното пътуване.

— Рика ни каза, че си продал собствената си съпруга като робиня — намеси се с остър глас Гарм. — Вярно ли е, Торн Безмилостни?

— Не — отрече Торн. — Фиона ми е много скъпа. Не съм давал подобна заповед. Роло и Брита излъгаха. Те се страхуваха от Фиона и искаха да се отърват от нея. Мислиш ли, че бих продал собственото си дете в робство?

Гарда го изгледа с проницателните си сини очи, явно доволна, че той казва истината.

— Ти и твоите хора сте добре дошли и можете да останете при нас колкото ви харесва — каза тя. — Рика много се привърза към Фиона и Тайра и много ще се радва на компанията им.

— Благодаря ви — отвърна любезно Торн. — Фиона и Тайра са знаели, че ще бъдат добре приети, когато са се запътили към вашата къща. Приемаме гостоприемството ви. Аз имам намерение това лято да отведа Фиона в дома й на Ман, но първо трябва да си свърша работата с Роло Дръзкия.

— Аха — каза Гарм с усмивка. — И двамата имаме едни и същи намерения за Роло. Той ми върна дъщерята без зестрата й. Всичките сребърни и златни украшения, домашните животни и земите, които тя му донесе с брака, трябваше да останат нейна лична собственост. Освен това и много топове ленен и вълнен плат, дори нейният чекрък и станът. Но Роло върна Рика в дома й като просякиня. — Лицето му доби суров израз — Ще му дам шанс да върне всичко, но ако откаже, възнамерявам да си го върна със сила.

— Трябваше да оставя всичко, татко, иначе Роло нямаше да ме пусне — обади се Рика. — Обещах, че той може да задържи зестрата ми, че ти няма да си я искаш.

— Ти си направила каквото е било необходимо, за да си спасиш живота, дъще — каза меко Гарм — Не мога да те обвинявам. Но не си имала право да говориш от мое име. Роло се е отнасял зле с тебе. Когато си се развела с него, е трябвало да ти върне зестрата. Не мога да позволя грубото му отношение към тебе да остане ненаказано.

— А аз не мога да му позволя да продължи да живее — изрече рязко Торн.

— Ами Брита? — запита Арен. — И тя е виновна колкото брат си.

Торн се усмихна мрачно и кимна.

— Значи се разбрахме — каза Гарм.

 

Домът на Гарм беше по-голям от къщите в останалите имения, с извънредно голяма зала и огнище в средата й. Ниши покрай стените, закрити със завеси, служеха за отделни спални на важните гости. Торн и Фиона получиха една от най-големите ниши, Арен и Тайра се настаниха в друга. Останалите бяха заети от видните бойци на Гарм. Робите, слугите и по-ниско поставените бойци спяха по пейките или на пода. Само Гарм с жена си и Рика имаха отделни стаи за спални.

Фиона много се зарадва, че двамата с Торн ще имат известно усамотение в леглото си от кожи зад завесите. Вече се беше уморила да спи по пейките заедно с робините и робите. Най-накрая бе приела факта, че Торн няма да я изостави, че я обича и че няма да направи нищо за да я нарани. Пророчеството на Бран най-накрая се бе осъществило. Магьосникът бе прочел звездите, разтълкувал руните и точно бе предсказал бъдещето й.

— За какво мислиш? — запита Торн, докато лежаха една вечер в леглото си зад завесата. — Толкова си тиха.

— Мисля колко те обичам и колко много ми липсва Бран. Той винаги ми напомняше, че един викингски завоевател ще открадне сърцето ми. Не исках да му вярвам, но доколкото знам, никога не е изричал пророчество, което да не се е осъществило.

— Благодарен съм, че аз съм викингът, който открадна сърцето ти. Кажи ми едно нещо, любов моя: Наистина ли ме омагьоса в онзи първи ден, когато те видях на Ман?

— Възможно е — пошегува се Фиона. — Или може би Бран е направил магия — първият викинг да спре погледа си на мене. Има ли значение?

— Не, няма значение дали си вещица, ти си жената, която искам. Нали разбираш, не бях длъжен да се оженя за тебе. Ти беше моя; можех да те взема когато искам и никой нямаше да възрази. Аз потърсих свещеник, защото исках да ти се харесам. Навремето не го разбирах, но знаех, че е нещо, което трябва да направя. Обвинявах те, че си направила черна магия, но бях прав в едно отношение: ти наистина ме омагьоса и се надявам това никога да не свърши.

Тази нощ те правиха любов — нежна и сладка. Торн беше толкова мил, че в очите на Фиона се показаха сълзи. Тя беше по-щастлива, отколкото когато и да било досега. Наистина, все още тъгуваше за детето си, но знаеше, че един ден ще има друго дете, което да обича.

По-късно вечерта, докато тя почиваше в прегръдките му, Торн се обади:

— Спомняш ли си, че ми каза, че ме мразиш?

Фиона въздъхна.

— Тогава наистина мислех, че е така. Вярвах, че ти си заповядал да ме продадат. Току-що бях загубила детето си и те обвинявах за това.

— А сега какво чувстваш?

— Знаеш какво чувствам. От дълго време те обичам, Торн. Дори ако Бран не ми беше казал, че ще обичам викинг, пак щях да те обичам.

— Иска ми се…

— Какво ти се иска? — запита Фиона.

— Иска ми се Туролф да не е толкова неотстъпчив към тебе. Пратих Арен да каже на брат ми за измамата на Роло и да му обясни къде да ме намери, ако има нужда от мене.

— Да, той ще липсва доста на Тайра. Какво според тебе ще направи Туролф?

— Нищо, надявам се. Поне засега. Просто искам да съм сигурен, че ще се бие на моя страна, когато тръгна срещу Роло.

— Бих искала да не се занимаваш с това — въздъхна Фиона. — Достатъчно е, че напускаме тази страна.

Изражението на Торн стана решително.

— Викингите не забравят.

 

На следващия ден Торн заедно с бойците на Гарм започна да ходи на ловни експедиции, докато Фиона се занимаваше в къщата заедно с жените. Винаги имаше какво да се прави в такова голямо домакинство, включително предене, шиене на дрехи и контролиране на запасите от храна, които трябваше да стигнат за дългата тъмна зима. Трябваше да се приготвят лекарства от билки за лекуване на болните.

Фиона пое грижата за семейното сандъче с лекарства. Прекара безкрайни часове да изброява специалните качества на билките, които не бяха познати на Гарда, защото Гарда не беше истинска лечителка като Фиона и знанията й бяха ограничени.

 

Когато Арен се върна след две седмици, не беше сам. Торн се приготвяше да тръгне заедно с група мъже, когато вратата се отвори и в залата влязоха неколцина мъже, единият беше Арен, а другият — Туролф. Торн хвърли настрана лъка и стрелите си и приветства брат си.

— Туролф! В името на Один, какво те доведе тук? — Те си стиснаха ръцете, радостни, че се виждат. — Пратих Арен да ти каже къде съм, а не да те изкарва от топлата ти къща.

— Вече започна да ми става скучно — каза Туролф и се ухили. — Оставих Улм да ме замества и реших да видя какво е намислил по-големият ми брат.

— Сигурно Арен ти е казал какво се случи в дома на Роло.

— Да. Той е постъпил отвратително спрямо тебе. Никога не съм одобрявал увлечението ти по Фиона, но тази зима мислих доста. Грешка беше от моя страна да ти отказвам достъпа до собствения ти дом, защото отказваш да изоставиш жената, която явно обичаш. Не знам дали Фиона те е омагьосала или не, но не беше честно от моя страна да я обвинявам за злините, които преживя семейството ни. — Той облиза устните си, чудейки се как да започне, и накрая изстреля думите: — Съжалявам за детето, Торн. Арен ми каза всичко. Вече изобщо не се съмнявам, че то е било твое.

Силна болка се изписа по лицето на Торн.

— Да, ти сгреши — съгласи се той. — Фиона никога не ни е желаела злото. Надяваме се, че ще имаме и други деца. А ти наистина ли промени мнението си за Фиона, Туролф?

— Вече не мисля, че е зла — каза Туролф след дълга пауза. — Тя е твоя съпруга и заслужава уважение.

— Ела да я поздравиш. А после можеш да ми разкажеш защо всъщност си дошъл.

Фиона гледаше с трепет как Торн и Туролф се приближават към нея. Но този път не усещаше от Туролф да се излъчва неприязън. Усещаше само колебание и нерешителност и беше благодарна за това. Усмихна се искрено, спомняйки си видението, което беше имала за Туролф и неговото семейство и беглия миг, в който беше зърнала лицето на жената, за която той щеше да се ожени.

— Аз съм човек, който признава грешките си, Фиона — започна несигурно Туролф. — Ти си съпруга на Торн и си добре дошла да живееш в моята къща заедно с него. Колкото до другото — и той сви рамене, — може да си вещица, може да си омагьосала брат ми, но това вече няма значение, защото на Торн му е добре с тебе.

— Благодаря ти, Туролф — каза Фиона. — Никога не съм искала да навредя на семейството ти. Нямам други сили освен тези на лечител. Понякога ми е дадено да виждам разни неща — загатна тя, — но виденията ми никога никого не са наранили и в много случаи са били от полза.

Туролф кимна, но вниманието му вече беше привлечено от приближаването на Рика и родителите й. Фиона забеляза разсейването му и се усмихна, когато забеляза как гледа Рика с особен интерес. Торн бързо представи Туролф на Гарм и семейството му.

— Добре дошъл в дома ни — каза Гарм.

Погледът на Туролф не изпускаше зачервеното лице на Рика. За Фиона беше съвсем ясно, че привличането е взаимно. Дори Гарм забеляза вниманието на Туролф към Рика. Само Торн като че ли не усещаше, че двамата проявяват интерес един към друг.

Гарм пристъпи направо към въпроса.

— Колко време ще останеш при нас, Туролф? Трябва ли скоро да се връщаш при съпругата и децата си?

— Нямам съпруга и деца — каза Туролф, — макар че отдавна ми е време да имам. Ще остана за малко. Имаме да обсъждаме важни неща с брат ми.

— Тогава ще ви оставя насаме — каза Гарм и отведе съпругата си и дъщеря си.

Туролф проследи отдалечаването на Рика, но по едно време се стресна и осъзна, че се е зазяпал.

— Рика е привлекателна жена — каза той замислено.

— Тя може да е млада, но не е слаба — отвърна Фиона. — Преживя грубото отношение на Роло и от това стана по-силна. Вече няма да позволи на никой мъж да я наранява.

Туролф замръзна и стисна юмруци.

— Ще убия Роло заради това, което й е направил.

— Не — обади се Торн със суров глас. — Ще ти го дам чак след като свърша с него.

Туролф сви вежди.

— След като свършиш с него, няма да остане нищо. Арен ми каза, че Роло се е отнесъл зле със съпругата си. Не очаквах, че Рика е толкова красива — призна си той замислено.

Торн се вгледа в него и най-накрая разбра.

— Ти май се влюби в Рика.

Фиона се засмя:

— Защо мъжете са толкова задръстени, когато стане въпрос за любов?

— Любов ли? Нищо не съм казвал за любов — възрази Торн. — Просто намирам Рика за привлекателна. Обещана ли е някому?

— Гарм се закле, че следващия път Рика сама ще си избере съпруг — осведоми го Фиона. — Обяснимо е, че се въздържа да мисли за брак. Ако вие двамата ме извините, обещах на Рика, че ще и помогна в осоляването на месото, което ловците донесоха вчера.

Фиона се отдалечи, а Торн и Туролф седнаха на близката пейка и почти веднага забравиха за нея, говорейки си с тих глас.

Рика и Тайра вече бяха започнали осоляването, когато Фиона дойде на помощ.

— Братът на Торн е хубав мъж — каза плахо Рика.

— И той те харесва — отвърна Фиона. — Време е за него да си вземе съпруга.

Червенина пропълзя по шията на Рика.

— Не знам дали ще мога да направя щастлив някой мъж след Роло. Или дали ще мога изобщо да позволя на някой мъж да… да…

— С подходящия мъж би могла — осмели се Фиона. — Не всички мъже са като Роло. Но аз наистина не знам дали Туролф е нежен и внимателен. Трябва сама да го разбереш, ако се интересуваш.

Разговорът свърши, когато Гарда влезе при тях.

— Зимата ще мине бързо, ако Туролф и Торн бъдат тук да оживяват вечерите — каза весело тя. — Отдавна не сме имали толкова интересна компания.

— Туролф съгласи ли се да остане? — запита Рика по-въодушевено, отколкото би било редно.

— Баща ти мисли, че той ще остане — каза Гарда и изгледа внимателно дъщеря си. — Това харесва ли ти?

Бузите на Рика пламнаха.

— Все ми е едно дали ще остане, или ще си тръгне.

Фиона обаче не се остави това да я заблуди; същото важеше и за майката на Рика. Но Фиона бе видяла частица от бъдещето и знаеше нещо, което другите не знаеха.

 

Тази нощ една от последните зимни бури се разрази с мощта на демон и пътуването стана почти невъзможно. Понеже не можеха и да излизат навън, Туролф и Рика прекарваха вечерите в един тъмен ъгъл на залата, сближили глави, и си говореха тихо.

По-късно Рика сподели с Фиона, че според нея Туролф не е като Роло, но тя все още не се решава да се обвърже. Спомняше си, че Роло бе изглеждал като идеалния съпруг, докато не бе останала насаме с него в спалнята му; а после се бе превърнал в хищен звяр.

Три седмици след като бурята ги затрупа със снежните си преспи, слънцето се показа на небето и започна пролетното топене. Беше средата на март. Макар че и през пролетта имаше бури, както казваше Торн, Фиона се надяваше скоро да види зелена трева и напъпили дървета. Пролетта беше и време за сериозно планиране на нападението срещу Роло.

Фиона, Рика и Тайра бяха допуснати до съвещанията на мъжете, защото именно те бяха изтърпели жестокото отношение на Роло. Фиона слушаше внимателно, докато всеки от мъжете излагаше своето мнение.

— Аз ще се върна веднага у дома и ще започна да се упражнявам с бойците си — осведоми ги Туролф — Те са се отпуснали през зимата.

— Моите хора прекараха зимата в селото заедно със семействата си — каза Торн, — но ще дойдат на помощ, когато пратя да ги повикат. Арен може да се свърже с тях и да започнат да се упражняват с меч и боздуган. — Следващите му думи бяха насочени към брат му. — Това не е твоя битка, Туролф. Няма нужда да се излагаш на риск, ако не искаш.

Туролф и Рика размениха погледи, от които се разбра, че става дума за нещо лично. Когато Рика кимна лекичко, Туролф се изкашля, привличайки вниманието на другите. Но заговори, обръщайки се към Гарм.

— Имам позволението на Рика да говоря за едно лично нещо с тебе, Гарм. Искам да се оженя за Рика и тя е съгласна. Ако ти дадеш благословията си за този брак, мое право ще бъде да предизвикам Роло и да го накарам да върне зестрата й.

Гарм не изглеждаше учуден.

— Аз не възразявам, щом като Рика иска да стане твоя съпруга. Какво казваш ти, дъще?

— Искам да се омъжа за Туролф, татко. Убедена съм, че той не е като Роло.

— Тогава и аз съм съгласен. Сватбата ще се състои пред алтинга следващия месец. А сега да се връщаме към работата — продължи Гарм, след като въпросът с бъдещето на Рика беше уреден. — Аз имам десетина бойци. Обединените ни сили ще превишават по численост бойците на Роло. Според закона той трябва да върне зестрата на Рика. Заклевам се, че Роло няма да се обогати със златото и среброто на моята дъщеря, нито ще използва земите, които са по право нейни.

— Право на Гарм и на Туролф е да се бият за зестрата на Рика — каза Торн. — Аз не искам нищо друго освен живота на Роло. Загубих детето си и едва не загубих съпругата си заради грозните му постъпки. Заклевам се, че той няма да доживее да нарани още една жена. Нито пък Брита ще излива злобата си върху други невинни хора.

— Убийството е срещу божиите закони — прошепна Фиона, смаяна от отмъстителността на Торн.

— Отмъщението е право на викингите — каза Торн навъсено. — Как можеш да се застъпваш за техния живот след това, което ти направиха?

— Аз съм християнка, Торн. Да убиеш човек е смъртен грях.

— Ти няма нужда да убиваш никого — възрази упорито Торн. — Аз с радост ще се нагърбя с това вместо тебе.

— Торн е прав, Фиона — подкрепи го Туролф. — Нито Роло, нито сестра му заслужават да живеят.

— Значи решихме — заяви Гарм. — Туролф ще се върне в дома си и ще се подготви заедно с хората си, а пък Арен ще се упражнява заедно с хората на Торн. Торн може да се упражнява тук с моите бойци. Четири седмици след днешния ден всички ще се съберем в горите край имението на Роло. Най-напред аз ще говоря с него и ще искам да върне зестрата на Рика. Ако я върне без бой, Торн може да потърси възмездие от него и сестра му така, както му е угодно. Но ако Роло откаже да върне зестрата и започне бой, нашите обединени сили ще излязат насреща му. Споразумяхме ли се?

Преди мъжете да изразят съгласието си, Фиона се обади:

— Рика, Тайра и аз искаме да дойдем с вас.

— Не! — изреваха Торн и Туролф в един глас.

— Много е опасно за жени — добави Торн.

Рика стана изведнъж, извисявайки се с целия си ръст от близо метър и осемдесет.

— Викингските жени винаги са се били редом с мъжете си. Ние сме силни и здрави и също толкова непоколебими, колкото нашите съпрузи.

— Тайра и Фиона не са от викингите — възрази Торн. — Те нямат силата на нашите жени.

— Да — съгласи се Арен. — Аз бих предпочел Тайра да остане при Гарда. И тъй като разискваме важни неща, искам да помоля Торн да освободи Тайра от робство, за да мога да се оженя за нея, когато Туролф и Рика се оженят. Тайра носи моето дете.

Тайра почервеня и започна да разглежда ръцете си.

— Детето ли е причината да искаш да се ожениш за нея? — запита Торн.

— Не! — отрече яростно Арен. — Обичам Тайра. Искам да прекарам остатъка от живота си с нея. Искаме да отплаваме заедно с тебе на Ман.

— Тайра, искаш ли да се омъжиш за Арен? — запита Торн.

— Да, от цялото си сърце.

— Значи така да бъде — заяви Торн. — Ще освободя Тайра от робство и ще й дам зестра.

— Но това не отговаря на нашия въпрос. Ще ни вземете ли със себе си? — настоя Фиона. — Ние с Тайра не сме някои слабачки. Ако не ни позволите да дойдем с вас, ние ще ви последваме дори без вашето разрешение. …

— Да, така е — потвърдиха в един глас Рика и Тайра. Мъжете се спогледаха примирено.

— Много добре — обади се Гарм, вземайки думата от името на всички. — Жените могат да дойдат с нас, но няма да им бъде позволено да влизат в битка.

Рика, Фиона и Тайра кимнаха, съгласни с условията.

 

Четирите седмици минаха със страшна бързина. Торн работеше всеки ден с хората на Гарм и ги подготвяше за битката. Викингите обичаха повече от всичко хубавия двубой и мъжете нямаха търпение да изпитат насладата от битката. Най-накрая дойде време за тръгване. Снегът се беше стопил, разкривайки петна от зелено и кафяво под тънката ледена корица. Пролетта идваше по-рано по крайбрежието, отколкото в планините, затова беше по-бързо и лесно да се пътува по крайбрежните пътища и пътечки.

Намериха шлемове и леки брони за жените, както и мечове. Този на Рика беше като на мъжете, но Фиона и Тайра получиха по-леки, направени специално за тях. В нощта преди тръгването Фиона и Торн, легнали в леглото си зад завесата, започнаха да си шепнат.

— Не забравяй — напомни й Торн, — че жените трябва да стоят зад бойната линия. Веднъж едва не те изгубих и този път вече няма да изкушавам съдбата.

— Ти чу Рика. Викингските жени са свикнали да се бият до мъжете си.

— А ти чу отговора ми. Ти си малка и дребна и не си свикнала да се биеш.

— Ще го убиеш, нали?

— За Роло ли говориш?

— Знаеш, че за него.

— Не се бъркай, Фиона. Това е между мене и Роло.

Когато тя се накани да протестира, устата му се впи в нейната, заглушавайки думите й, още преди да ги е произнесла. Целувката му беше свирепа и властна, той я вкусваше, отдръпваше се, а после отново я пленяваше, още по-пълно.

— Никога не съм вкусвал нещо толкова сладко като устата ти — прошепна Торн срещу устните й.

Фиона вдигна към него лице, обляно в сиянието на свещта.

— Да не се опитваш да ме разсееш? — запита тя лукаво.

Той отново я целуна.

— Действа ли?

Тя се усмихна.

— Още не.

Погледът му се спусна към голите й гърди — отдавна бе престанала да спи, облечена в риза. Пулсът й биеше силно и бързо под жадния му поглед. Устата му пресъхна, копнеейки за допира на устните й. И той се подчини на подтика. Но прилепи към гърдите й не устните, а езика си. Облиза нежно зърната й, а после лекичко духна върху тях, създавайки такова вълшебно усещане, че Фиона изстена на глас.

Устата му проправи пътека по бялата й кожа, спирайки, за да изследва пъпа, преди да продължи надолу към едно място, толкова еротично реагиращо, че Фиона щеше да извика, ако Торн не бе поставил длан на устата й, за да заглуши стоновете й.

— Тихо, любов моя — прошепна той. — Мъжете, които спят в залата, ще ни чуят. Ще ги накараме да пъшкат от незадоволеност и от желание да си намерят и те жени.

Ръката на Фиона се насочи към лицето му. Дишането й се учести и тялото й се напрегна, докато пръстите й поглаждаха устните му. Те бяха твърди и влажни от целувките й, брадичката и бузите му бодяха от наболата брада. С другата си ръка тя погали косата му — изсветляла от слънцето, гъста, дълга, като жива под пръстите й. Той й позволи за миг да се наслади на това, преди да раздели бедрата й с коляно и да зарови пръсти в разкошния гъсталак между краката й. Решително намери скритата пъпка и бавно направи кръг около нея, толкова бавно, преди да се спусне още по-надолу, към хлъзгавата цепнатина, която вече се бе овлажнила за него.

— Да, така те харесвам — прошепна той с глас, предрезгавял от желание. — Отвори се по-широко, нека те вкуся.

Еротичните му думи накараха интимната й плът да изпусне още мъзга, а краката й се разтвориха, позволявайки му да се доближи още повече. Главата му се потопи в триъгълника, образуван от краката й, а езикът му я докосна. Забравяйки всякаква предпазливост, Фиона изпусна трепетен вик и се изви срещу устата му. Той започна да я гали с език, докато накрая тя се изпъна като лък и дълбоко в нея започнаха леки контракции, които се разпростираха навсякъде. Усещайки кулминацията й, Торн се плъзна нагоре по тялото й и я изпълни цялата, усилвайки тласъците на насладата, които я разтърсваха. Тя не можеше повече да се владее, гърчеше се и се извиваше, стискайки седалището му, подканвайки го да навлиза още по-дълбоко, да се движи още по-бързо…

Той излизаше и се потапяше в нея, все още твърд и напрегнат, борейки се да постигне върховното блаженство. Когато невероятните усещания започнаха да отшумяват, тя го усети да замира, навлязъл толкова дълбоко в нея, че се страхуваше, че ще се разпадне. Удоволствието беше неземно. Тогава дъхът му излезе като експлозия и тялото му се сгърчи. Тя го държеше здраво, вземайки всичко, което той можеше да й даде, доволна, защото то беше повече от достатъчно.

Фиона чу Торн да въздъхва дълбоко и разбра, че и той изпитва същите чувства като нея. Ако Бран знаеше колко, близки са двамата в момента, щеше да бъде удовлетворен, помисли си тя. Но, разбира се, Бран знаеше. Той никога не беше стоял далече от нея; дори сега тя чувстваше присъствието му.

— За какво мислиш? — запита я сънено Торн. — Толкова си тиха.

— Мислех за Бран, но недей да вярваш нито за миг, че съм забравила за какво си говорехме, преди да почнеш да ме разсейваш. Страх ме е за тебе, Торн. Ще умра, ако нещо ти се случи. Скалдовете възпяват Роло като свиреп и безпощаден боец. Ами ако те убие?

— Това няма да се случи. Справедливостта е на моя страна. Забрави това и заспивай.

За съжаление, сънят не идваше. Сетивата на Фиона предусещаха опасност. Нещо непредвидено щеше да се случи, но тя не знаеше какво. Смърт, да, тя буквално подушваше смъртта и разрушението. Остър, преобръщащ всичко мирис, той проникваше навсякъде и изпращаше тръпки по гърба й. Мина дълго време, преди умът на Фиона да се успокои и сънят окончателно да я овладее. Но дори в съня тя виждаше само смърт и разрушение.

На следващия ден Гарм, Торн, Фиона, Тайра и Рика тръгнаха заедно с добре обучените бойци на Гарм. Небето беше покрито с облаци, денят беше студен, но във въздуха се носеше усещане за пролет. Пътуваха шест дни покрай брега — от Берген до Каупанг. Шест дни, през които ту ги валеше студен дъжд, ту ги грееше ярко слънце. Тежките оръжия, палатките от животински кожи и кожените наметки, които служеха и за завивки, бяха натоварени на каручки и следваха малката армия.

Жените без труд поддържаха крачката. За през нощта армията разпъваше палатките си на някоя полянка, а рано сутринта потегляха. Хранеха се предимно със сушено или солено месо, но обикновено някой улавяше дивеч и всички се радваха на разнообразието. Пътуването не беше трудно, но Фиона не можеше да не си припомни, че бе загубила детето си, пътувайки по същия този път, детето, което бе искала с цялото си сърце.

Стигнаха навреме на мястото на срещата и намериха Арен и Туролф да ги чакат със своите бойци, Фиона преброи поне петдесет души, установили се на лагер в горите. Според нея тази армия беше достатъчна да спечели всяка битка, която реши да предприеме.

 

Торн нямаше причина да подозира, че Роло тихомълком е събирал наемници през зимата, че е очаквал Гарм да изиска връщането на зестрата на Рика и е знаел че мощният ярл ще е готов да прибегне до сила, за да си я върне. Роло хранеше подозрения и относно факта, че Торн изчезна от къщата му, без да каже и дума на някого. Тъй като по природа не беше доверчив, Роло предположи, че някой от слугите му е казал на Торн истината за внезапното заминаване на Фиона и че Торн е побързал да тръгне да тръгне да я спасява.

Никой не си признаваше, че е направил подобно нещо, затова Роло накара да бият всички слуги, докато виновницата повече не можеше да понесе виковете на невинните мъже и жени и си призна. Робинята, с която той спеше, Миста, беше сурово наказана за предателството си. Роло я би със собствените си ръце, докато тя не загуби съзнание, и счупи две ребра и ръката й. След това тръгна да търси наемници, предполагайки, че през пролетта ще бъде нападнат.

Стражите на Роло вече го бяха предупредили за голямата армия, разположена на лагер в горите край имението му. Той знаеше кои са те, знаеше и колко са. Дори знаеше и че сред бойците има и жени.