Кони Мейсън
Викинг (20)

19

Обграден от шестима викингски бойци, Гарм се промъкваше към имението на Роло. Торн, Туролф и Арен останаха в гората отвъд обработените полета, където можеха да чуват, но да не бъдат видени. Жените стояха близо до мъжете си, облечени като валкюри в ризници и шлемове.

Гарм и хората му спряха на няколко ярда от къщата.

— Роло, излез! Искам да говоря с тебе — извика Гарм.

След миг Роло се появи на прага, въоръжен до зъби.

— Казвай и си върви — изрева той. — Дъщеря ти се разведе с мене, нямаме какво да говорим.

— Имаме да говорим за зестрата на Рика — отвърна Гарм. — Тя принадлежи на дъщеря ми и на новия й съпруг. Върни я и няма да има неприязън между нас.

— Рика не ти ли каза? Тя позволи да задържа зестрата й.

— Страхувала се е за живота си. Трябвало е да се съгласи с твоите неразумни изисквания. Законът е много ясен в този случай. При развод зестрата се връща изцяло на съпругата.

— А ако не я върна? — предизвика го Роло.

— Ще си я взема със сила, ако трябва.

— А аз ще се бия за правото да я задържа. — После се изсмя дръзко. — Готов съм за битка. Не съм глупав. Знам, че Торн е присъединил силите си към твоите и разбирам защо. Това, което не разбирам, е защо Туролф е излязъл против мене. Винаги сме били приятели. Не е тайна, че Туролф изхвърли брат си и неговата уличница от своя дом.

Туролф чу достатъчно. Лицето му се наля с червенина и той изостави всякаква предпазливост, изправяйки се до Гарм.

— Аз мога да говоря от свое име, Роло. Промених отношението си към Фиона. Тя е съпруга на Торн и е добре дошла в къщата ми. Колкото до Рика, тя се съгласи да стане моя съпруга.

Роло се изсмя презрително.

— Значи ще се ожениш за тая малка кучка? Сега разбирам защо си тук. Заложена е нейната зестра. Но не можеш да я вземеш. Рика ми я даде и аз ще я задържа.

— Ние сме повече, Роло. Не можеш да се пребориш с армията, която сме събрали — предупреди го Гарм. — Приготви се да умреш.

Изведнъж иззад брат си излезе Брита, високата й стройна фигура беше облечена в ризница.

— Огледай се, Гарм. И ние не стояхме със скръстени ръце. Напълно сме готови за война и много се радваме на възможността да се бием с вас.

В същото време от вратата наизлязоха много мъже и иззад къщата се подадоха други.

— Боже господи, те имат армия! — извика Фиона, изплашена от неочаквания развой на събитията. — Много мъже ще умрат. Не си струва.

— Викингите приветстват смъртта на бойното поле — осведоми я Торн. — Така е било открай време. Само онези, които умрат в битка, се наслаждават на радостите на отвъдния живот. Страхуваме се да не умрем в леглата си.

— Защо така?

— Когато викингът умре в леглото си, това е най-срамният и най-ужасен край.

— Всички господни хора се радват на отвъдния живот, ако живеят добре на земята — отвърна Фиона. — Не разбирам защо викингите имат нужда да умрат в бой. Ако беше християнин, щеше да разбереш колко погрешни са вярванията ти.

— Аз не съм християнин, Фиона. Сега замълчи и слушай какво казват Гарм и Роло.

— Още ли искаш война, Гарм? — подразни го Роло. — Моята армия от роби и наемници е готова да изпробва уменията ти.

— Да, искам война — заяви тържествено Гарм.

— Остани тук — обърна се Торн към Фиона. — Аз ще подкрепя Гарм и брат си.

Той излезе напред, въоръжен до зъби, оставяйки Фиона сама да се справя със страховете си.

— А, Торн Безмилостния — озъби се Роло, когато видя Торн да застава редом с Гарм и Туролф. — И ти ще тръгнеш да се биеш срещу мене, след като си се възползвал от гостоприемството на моя дом?

— Вие двамата с Брита ме излъгахте — каза Торн. — Ти продаде жена ми в робство и ме излъга.

— Направих ти услуга — възрази Роло. — Не знаеш на какво е способна тази вещица.

— Фиона е зла — намеси се Брита. — Тя открадна мъжествеността на брат ми и ще направи същото с тебе.

Очите на Торн пламнаха в тъмен гняв, челюстите му се стегнаха конвулсивно.

— Роло заслужава всичко, което Фиона му е направила. А ако намеквате, че трябва да я изоставя, това няма да стане, Брита. Аз я обичам. Тя е единствената жена, която искам. А ако Роло оцелее в битката, ще го извикам на личен двубой. Заслужава да умре заради предателството си.

— С нетърпение чакам да се срещнем в боя, Торн Безмилостни. Ти си добър, но не колкото мене.

— Така да бъде — обяви Гарм. — Приготви хората си, Роло Дръзки. Битката ще започне утре призори.

Гарм се обърна и се отдалечи, плътно обграден от воините си. Торн и Туролф останаха за миг на местата си, после и двамата се извърнаха и последваха Гарм.

Брита и Роло влязоха в къщата и залостиха вратата зад себе си.

— Можем ли да спечелим тази битка? — запита Брита. — Знаеш, че е възможно да умреш.

— Да, знам го. Но това е хубава смърт. Много по-добре, отколкото да умра в леглото си.

— Можеш да върнеш зестрата на Рика.

— Вече не става въпрос за връщане на зестрата и ти много добре го знаеш. Торн няма да приеме нищо друго освен смъртта ми. Влюбен е до уши в тази вещица.

— Не съм оставила нищо на случайността — осведоми го Брита. — Докато ти събираше бойци, за да се биеш в твоята битка, аз наредих дракарът да бъде зареден с храна и да стои закотвен във фиорда. Готов е да отплава. Наех моряци да го управляват и те само очакват твоите заповеди.

— Направила си всичко това, без да разбера? — запита Роло, удивен от хитростта и предвидливостта на Брита.

— Да, не беше трудно. Не искам да умра. Всичките ми украшения, злато, сребро и ценни неща бяха отнесени на борда на дракара, докато ти събираше бойци. Пътуването до Англия не е дълго. Ще се оставя на милостта на викингския крал Рагнолд от Йорк.

— Значи ще ме изоставиш — нападна я Роло.

— Нима искаш да умра?

— А нима ти ме мислиш за толкова слаб боец, че да ме убият?

— Не, но съм предпазлива. Ако спечелиш сражението, ще трябва да се изправиш срещу Торн Безмилостния.

— А ти мислиш ли, че Торн ще те остави да му се изплъзнеш? Аз не мисля. Отмъщението му включва и тебе.

— Нямам намерение да остана, за да разбера какво готви за мене. Имам план, Роло.

— Че кога не си имала? — запита саркастично Роло. — Аз ще бъда ли мъртъв, когато го осъществяваш?

Брита почервеня. Роло бе улучил истината.

— Ако паднеш в битката, аз ще се промъкна до фиорда.

Роло сви рамене.

— Имаш благословията ми, ако това е от значение за тебе. Винаги съм се опитвал да бъда добър брат и да изпълнявам задълженията си към тебе. Ако падна в битката, бързо иди на кораба и отплавай толкова далече, колкото можеш. Но ме чуй добре, сестро. Торн ще те намери, където и да си.

 

Из целия лагер горяха огньове. Навсякъде бяха разпределени часови и бойците се занимаваха с най-различни неща, свързани с подготовка за боя. Торн седеше край своя огън и остреше Кръвопиеца, Фиона се бе сгушила до него, разсеяно загледана в пламъците. Когато започна да трепери Торн остави меча и точилото и леко я разтърси. Тя като че ли беше в транс и той угрижено смръщи чело.

— Какво виждаш, любов моя? Не се плаши, кажи ми го.

— Миризмата на смъртта е силна — прошепна Фиона.

— Чия смърт?

— Не виждам нищо друго, само брони и шлемове. Но съм сигурна, че не си ти.

Светлината от танцуващите пламъци накара бялото на очите й да блесне странно.

— Ще победим ли?

— Да — изрече бавно Фиона. — Но има нещо друго нещо, което не мога да видя ясно. Усещам опасност и задушаваща тъмнина.

— Ти ще си на сигурно място в тила с Рика и Тайра — каза Торн. — Гарм, Туролф и Арен ще оцелеят ли?

— Мнозина ще умрат — каза Фиона с глас, който сякаш не беше нейният. — Не виждам лицата им.

— Тогава аз ще наблюдавам гърбовете им — каза Торн.

— Битката ще бъде сурова — прошепна Фиона. Втренчи се още по-упорито в пламъците. — Виждам… Брита… — Изведнъж тя се отпусна до него, изтощена до крайност. — Отиде си. Страхувам се, че не съм ти била от полза.

— Не трябва да ми помагаш, любов моя — увери я Торн. — Знаеш, че се бия безпощадно. Малцина мъже са се изправили срещу моя меч и са оживели, за да разказват.

— Никой мъж не е непобедим.

— Ти каза, че няма да умра.

— Казах, че не усещам твоята смърт, но преди съм бъркала. Обичам те, Торн. Мисълта да те загубя ме кара да треперя от страх.

Торн я прегърна. Тя наистина трепереше. Той искаше тя да трепери, но не от страх. Искаше я трепереща от страст. Притегли я в прегръдките си, стана и я отнесе в палатката им, полагайки я нежно на леглото от кожи. След миг дрехите им лежаха разхвърляни из палатката и Торн в разкошната си голота коленичи до нея с очи, блеснали с хищническа искра.

— Не мисля като мнозина, че правенето на любов преди бой отслабва силите на мъжа — каза той, усмихнат широко. — Вярвам, че ако излея семето си в най-сладкия съд, познат на човечеството, това само ще ми даде сили. Отвори краката си, съпруго, и приветствай своя съпруг.

Фиона разтвори бедра, приемайки своя викинг с благосклонна усмивка. Не знаеше какво означава видението й, но беше сигурна в едно. Нямаше да остави Торн да влезе в битката сам. Независимо дали му харесва или не, тя щеше да бъде наблизо, за да му помогне, ако потрябва. После всички мисли замряха, защото ръцете и устните на Торн завладяха тялото й.

Целувките му валяха като разтопен пламък върху плътта й. Той изразяваше обожанието си така нежно и любвеобилно, че Фиона трудно можеше да познае в лицето на този мил мъж свирепия викингски боец, който бе нахлул на нейния остров. Изведнъж й се дощя да го люби по същия начин, както той го правеше с нея. Със сила, родена от страстта, тя опря ръце в него и го отблъсна.

Торн се отпусна назад на петите си.

— Искаш да спра ли?

— Не. Искам аз да те любя.

Тя го повали на леглото и веднага го обкрачи. Той я погледна учудено, после се ухили.

— Прави каквото искаш с мене, съпруго. Оставям се на твоята милост.

— Искам… — Бузите й се зачервиха. — Ето това искам — каза тя, наведе се над него и започна леко да целува гърдите и корема му… и по-надолу.

Торн си пое остро дъх.

— В името на Один! Да не се опитваш да ме убиеш, жено?

— Ще ме спреш ли? — подразни го тя, докато търкаше с устни набъбналия връх на ерекцията му.

— Само ако искаш да ме пратиш във Валхала, преди да ми е дошло времето — изпъшка Торн.

Тя го взе в ръка, отвори уста и го обгърна с устни. Езикът й започна да го изследва Невероятно дръзко, вкусвайки новостта на усещането да бъде агресор. За съжаление, новопридобитата й дързост трая кратко. Стенание, зародило се някъде дълбоко в гърдите на Торн, си проби път навън като застрашителен грохот, той се стегна и моментално прехвърли Фиона по гръб. Преди тя да успее да протестира, Торн потъна толкова дълбоко в стегнатата й ножница, че тя усещаше как докосва утробата й.

— Вещица — измърмори той. — Аз съм обсебен. Омагьосан. Омаян от любовта ти. — Навлезе още по-навътре. — Като че ли ставам поетичен. Знаеше ли, че викингите са поети, които пеят хвалебствия за приключения и любов?

Стегна слабините си и ускори тласъците, което изтръгна остър стон от устата на Фиона.

— Знаех, че викингите са варвари, но нямах представа, че са поети — изпъшка тя, не можейки да мисли.

— Один да ми е на помощ! — извика Торн, когато ръцете му се вкопчиха в седалището й, а слабините им се сливаха в двубой, по-стар от времето. — Щях да ти рецитирам любовни поеми, но вече не си спомням никоя.

Сега нищо нямаше значение, освен да стигне това равнище, където душите им се сливаха и раздираща наслада запечатваше сърцата им.

 

Зазоряването дойде много бързо за Фиона.

— Трябва да тръгвам — каза Торн, изправяйки се от топлото си място край нея. Палатката миришеше на секс и чиста животинска страст… и любов, но той не посмя да се бави. — Войната не чака никого.

— Ще ти помогна да се въоръжиш — каза Фиона, стана и облече туниката си.

Подаде му подплатената риза, която той навлече върху туниката. После Торн облече ризницата си. Когато сложи шлема и спусна наличника, беше трудно да го различи от другите викинги с неговия ръст и фигура. После Фиона му подаде лъка и стрелите, боздугана, меча и камата. Преди да излезе от палатката, той закачи на колана си брадвичка за хвърляне и взе дървения си щит. Изглеждаше като безпощаден воин. Ако Фиона не го познаваше, щеше да го помисли за демон, излязъл от ада.

Тя се приближи плахо към него, изправи се на пръсти и целуна твърдите му устни.

— Върви с бога, Торн. — И за всеки случай добави: — Нека Один и Тор да те върнат при мене.

Торн й се усмихна.

— Как бих могъл да не оцелея? Ти помоли и двамата наши богове да ме закрилят. Не забравяй, любов моя. Стой тук, където си в безопасност. Заклевам се, че Роло ще бъде победен, преди денят да свърши.

Фиона загледа с трепет как Торн отива при Гарм, Туролф, Арен и малката си армия. Обърна се само веднъж, за да й махне, преди да се изгуби сред дърветата запъти се към смъртна битка; изразът на лицето му беше вече не нежен, а войнствен.

В мига, когато го изгуби от поглед, Фиона започна да действа. Торн нямаше да отиде в битка и може би да умре без нея, закле се тя, докато навличаше ризницата си и окачваше меча на колана си. Макар че беше доста по-лек от този на Торн, мечът й осигуряваше закрила, ако се наложеше да се пази. Не че смяташе да влезе в битка. Искаше само да наблюдава от безопасно разстояние и да се увери, че Торн ще оживее.

Фиона излезе от палатката и замря на място. После избухна в смях, въпреки че положението беше сериозно. Както изглежда, тя, Рика и Тайра бяха имали една и съща мисъл. Рика и Тайра стояха пред палатките си, всяка облечена в ризница, с мрачно и решително изражение.

— Явно всички сме си помислили едно и също — каза Рика, а в гласа й напираше смях.

— Исках да бъда близо до моя мъж, ако има нужда от мене — обясни Тайра.

— Всички искаме това — добави Фиона.

Изведнъж във въздуха отекна нечовешки вик, последван от звъна на сблъскващи се мечове и свистенето на боздугани. Сражението започна. Сякаш по даден знак трите жени се втурнаха право в сърцето на битката.

 

Армиите се срещнаха в полето край къщата. И двете страни бяха с изравнени сили, добре обучени, биеха се с насладата и свирепостта на викингските бойци. Мъжете размахваха мечове и боздугани, предвкусвайки щастлива смърт. Те бяха яростни воини, лоялни към своите водачи, мъже, които обожествяваха войната и смъртта в песни и поеми.

Торн размахваше умело меча си. Много мъже усетиха ухапването му този ден и всички лежаха мъртви или умиращи. Потта течеше на ручейчета по лицето му, а тялото му изпитваше огромна радост. Той беше истински викинг, горещо желаещ да срещне смъртта в битка за своето дело и да стигне във Валхала на края на тази схватка, ако това беше съдбата му.

Докато Торн си пробиваше път през дружините на Роло, не преставаше да наблюдава Туролф и Арен. Макар че двамата се проявяваха много добре, у Торн говореше силен покровителствен инстинкт. Изведнъж посред мъглата от пот и кръв над очите си той видя Роло да се приближава откъм гърба на Туролф. Торн изрева предупредително, бързо изблъска мъжа, който препречваше пътя му, и се и се втурна на помощ на Туролф. Инстинктивно знаеше, че е много далече, за да му помогне.

Тичайки с всички сили, изстисквайки от себе си всичко възможно, Торн се страхуваше, че Туролф ще умре. Роло беше вдигнал боздугана си, готов да нанесе смъртен удар. Изведнъж за огромно учудване на Торн Рика се появи изневиделица много по-близо до Туролф, отколкото беше той. Видя я да сгъва ръката си в лакътя и да мята кама. Ударът й беше точен, камата й се заби в гърба на Роло. Боздуганът изпадна от ръката му, той се обърна, отворил уста в ням ужас, когато видя кой го бе пробол.

Туролф усети опасността и се обърна със замах, мечът му сечеше през месо и кости. Когато видя Роло да се гърчи на земята в краката му, разбра колко е бил близко до смъртта. После зърна острието, забито в гърба на Роло, и се огледа, търсейки спасителя си. Като видя Рика да тича към него, разбра, че тя е спасила живота му. Протегна ръце и я притисна към себе си.

Торн наблюдаваше всичко това отдалече. Макар че безкористната смелост на Рика му направи силно впечатление, макар че той уважаваше смелостта и у двата пола, беше благодарен, че Фиона е проявила достатъчно разум, за да остане на сигурно място в лагера. Торн беше толкова зает да пази брат си, че не успя да усети опасността, която идеше към него от друга посока. Оръженосецът на Роло, мъж, който беше с него още откакто той бе станал ярл, бе видял водача си да пада и го бе обзела ярост. Той се прицели с копието и го хвърли към Торн. Всичко това се разигра пред очите на Фиона като кошмарно видение. Тя видя как Рика тича към Туролф, видя камата да се забива в гърба на Роло и премига, когато Туролф нанесе убийствения удар с меча си. Рика тъкмо бе влетяла в отворените прегръдки на Туролф, когато Фиона чу Бран да й говори сред шума на битката.

Смъртта е наблизо, дете. Трябва да го спасиш.

Фиона се задейства инстинктивно, макар че още не бе забелязала какво заплашва Торн. Тя се шмугна сръчно между биещите се мъже, снишаваше се, за да избегне мечовете, прекрачваше паднали тела, без да гледа опасността, бързайки към Торн. После с ъгъла на окото си видя какво става. Трепна, когато зърна един неприятелски боец да насочва копието си към неподозиращия Торн. Тя беше близо, много близо.

Торн видя Фиона да тича към него с все сили и страхът го обзе. В името на Один!.Какво си мисли, че прави тя?

— Връщай се, Фиона!

Предупреждението му потъна в адския трясък на битката, която кипеше наоколо.

Фиона изкрещя гневно, когато видя копието да излита от ръката на врага и да се насочва към Торн. Мъжът й викаше нещо, но тя не му обърна внимание. Имаше все пак възможност да спаси живота му и тя не се поколеба да действа. Със сила, родена от любовта, Фиона се хвърли към него. Прелетя разстоянието и го удари с все сила, поваляйки го по гръб секунди преди копието да се забие в земята там, където той стоеше до преди малко.

Брита пусна една дълга и сочна ругатня, когато видя, че битката е изгубена. Роло беше или мъртъв, или умиращ, а онази вещица бе успяла да спаси живота на Торн. Скоро хората на Роло щяха да разберат, че са загубили битката, и щяха да се обезсърчат. Брита се бе била край Роло известно време, но се бе оттеглила, когато разбра, че губят битката. Нямаше друго какво да прави, освен да избяга към фиорда колкото може по-бързо.

Тя заобиколи внимателно бойното поле и се насочи към гората. Но за щастие бе забелязана от Тайра, която гледаше битката от безопасно разстояние. Тайра разбра, че Брита се опитва да избяга, и реагира бързо, за да предотврати това. Втурна се право сред бойците, извика Арен и посочи към Брита, когато успя да привлече вниманието му.

Брита замръзна. Разкриха я! Сега не можеше да избяга. Освен ако… Имаше само част от секундата, за да вземе решение. И Гарм, и Арен тичаха към нея, за да й прережат пътя. Туролф държеше Рика и в момента не беше опасен за нея. На няколко стъпки от него Торн лежеше на земята, а Фиона се бе проснала върху него. Брита измъкна камата си и скочи с котешка пъргавина към Торн и Фиона.

Фиона тъкмо се размърда. Когато се бе хвърлила към Торн, от удара шлемът бе изхвръкнал от главата й и тя бе лежала известно време замаяна. Още не можеше да се свести, когато видя Брита да скача към нея, усети, че я хваща за косата и да я изправя на крака. Фиона отвори широко очи, когато почувства върха на камата да се опира в гърлото й.

— Дръпни се от Торн — изсъска Брита в ухото й.

Фиона се подчини. Неприятелката й беше по-силна от нея. Брита беше изпаднала в отчаяно положение и Фиона знаеше, че няма да се поколебае да я убие.

— Какво се надяваш да спечелиш с това? — запита я тя, насилвайки се да остане спокойна.

— Свобода. Един дракар ме чака във фиорда. Ти ще ми помогнеш да стигна дотам. Торн е влюбен в тебе. Няма да направи нищо, за да застраши живота ти.

Торн се изправи полека, без да вижда нищо друго освен камата, която Брита държеше до гърлото на Фиона. Всичко се беше случило толкова бързо, че той не беше разбрал какво става, докато не усети Фиона да се отделя от него и не видя Брита да притиска ножа си към врата й. Той остана на място, гледайки Брита, страх го беше да помръдне, за да не забие тя камата в гърлото на Фиона.

— Пусни я, Брита — каза Торн с глас, изпълнен със заплаха. — Ти искаш мене, а не Фиона.

— Фиона е моята защита — озъби се Брита. — Знам, че няма да постъпиш милостиво с мене, затова се погрижих да напусна бойното поле, ако започнем да губим. Един дракар, снабден с всичко необходимо, с моряци и екипаж ме чака във фиорда. Вземам Фиона с мене. Тя е моята гаранция, че ще си отида по живо, по здраво.

— Пусни я и ще ти позволя да се качиш на дракара — предложи Торн.

— Не. Вещицата остава с мене. Тя е моето злощастие още откакто я видях. — Брита дръпна Фиона към фиорда, все така притискайки камата към гърлото й.

— Ще я освободиш ли, когато стигнеш фиорда? — извика Торн след нея.

— Може би — каза лукаво Брита. — Не се опитвай да ме следваш. Ако те видя зад себе си, ще убия вещицата.

Докато говореше, Брита се отдалечаваше, влачейки Фиона. Когато изчезна сред дърветата, Гарм, Арен и Туролф се втурнаха след нея. Торн ги спря с една дума.

— Не! Брита е в отчаяно положение и е много опасна жена. Няма да се поколебае да убие Фиона, ако тръгнем след нея. Аз тръгвам сам. Стойте тук и довършете битката.

— Битката е спечелена — каза Туролф — Роло е мъртъв, а хората му скоро ще идат при него във Валхала. Победата е наша.

Вниманието на Торн бе насочено към мястото, където Фиона и Брита бяха изчезнали в гората. Той почти не чу думите на Туролф. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен.

Интуитивно разбра, че щом Брита качи на дракара Фиона, той вече няма да я види. Собственият му дракар беше закотвен наблизо, но на борда му нямаше нито провизии, нито готов да го управлява екипаж.

— Тръгвам след тях — каза той с мрачна решителност. — Никой няма да ми вземе Фиона.

 

Фиона с все сили се мъчеше да се освободи от Брита, но не постигна нищо. Викингската жена буквално я влачеше по горската пътека и Фиона само можеше да мести краката си, за да остане права. Знаеше, че ако падне на земята, Брита ще я убие.

— Побързай — подканваше я Брита, бодейки я с камата, за да подчертае думите си. — Твоят любовник няма да стои мирен. Без съмнение вече е по петите ни.

— Пусни ме — замоли я Фиона. — Той ще те остави да заминеш на спокойствие, ако не ми направиш нищо.

Суровият смях на Брита беше изпълнен с презрение.

— Ако мислиш така, значи не познаваш Торн Безмилостния. Не забравя и не прощава.

Пътеката, по която вървяха, беше добре отъпкана, използвана често от хората от домакинството на Роло, както и от пътници. Тя водеше право към фиорда и към мястото, където беше закотвен дракарът на Брита.

Вратът на Фиона кървеше от множеството малки убождания, когато стигнаха фиорда. Тя видя плиткия кораб да се полюшва леко върху вълните и сърцето й затуптя от страх. Знаеше, че щом се качи на борда, животът й е в опасност.

Моряците, които Брита беше наела, ги видяха и се разтичаха. Спуснаха въжена стълбичка в дълбоката до коляно вода и един мъж слезе долу, за да я държи на място.

Брита накара Фиона да нагази в ледената вода.

— Качвай се — нареди тя.

— Не! Вече не ти трябвам. Послужи си с мене. Върви, докато е още възможно.

Брита разбра, че Фиона говори истината.

— Да, вече не ми трябваш — съгласи се тя. — Не трябваш и на Торн.

Торн изскочи от гората точно когато Брита вдигна камата си, за да я забие в сърцето на Фиона.

— Не-е-е-е! — откъсна се от гърлото му вопъл, който се разрази в смразяващ кръвта крясък.

Викът му разсея Брита за част от секундата, достатъчна, за да се възползва Фиона от нея. Докато Брита издигаше камата нагоре, ръката, с която държеше Фиона, леко отпусна хватката си. Фиона се дръпна изведнъж и се освободи, сниши се и се хвърли в тъмната ледена вода.

Студът я прониза, но й помогна да запази спокойствие. Тя се гмурна надълбоко и започна да се отдалечава от кораба, оставайки толкова дълго под водата, че дробовете й щяха да се пръснат. Когато най-накрая излезе на повърхността и си пое дъх, видя Брита да се катери по стълбичката. След миг платната бяха разгънати и корабът с Брита на борда се оттласна от брега. Греблата заработиха, помагайки на дракара да потегли с отлива към открито море. Тогава тежката ризница на Фиона я дръпна под повърхността и тя видя живота си да преминава мигновено пред очите й.

Торн изтича в паника към брега. Погледът му се плъзна по синьо черната вода, търсейки любимата му. Водата беше толкова студена, че той се усъмни, че някой може да оживее в нея. После я видя как излиза на повърхността за един кратък момент, преди тежестта на ризницата да я дръпне надолу. Вече бе свалил собствената си ризница и хвърлил оръжията си, тичайки към плитчината. Беше облечен само с туниката и подплатената риза, когато се хвърли във водата и заплува към мястото, където последно бе видял Фиона.

Нека оживее, помоли се на глас Торн, умолявайки собствените си богове за нейния живот, като със силни удари на ръцете се оттласкваше през ледената вода. Изпълнен с тревога, когато не видя Фиона да се издига отново на повърхността, той се уплаши да не би неговите богове да са го забравили и отправи пламенна молба към християнския бог на Фиона, обещавайки да стане християнин, ако той спаси живота й.