Джанел Тейлър
Среднощни тайни (4)

ТРЕТА ГЛАВА

Джини седеше в задната част на фургона и четеше сборник с поеми от Джон Милтън, когато чу, че водачът дава нареждания на другите, преди да се насочи към нея. Докато се приближаваше, тя го гледаше и се питаше как ли ще се държи с нея днес. Ръкавите му бяха запретнати до лактите, разкривайки мургавите му, мускулести ръце. Черен като ебонит кичур коса се спускаше над слепоочието му и почти закриваше лявата му вежда. Беше гладко избръснат, което още повече подчертаваше отсечените линии на челюстта му. Червената риза само подсилваше общото впечатление за спретнатост и подчертаваше тена. Неизменните му оръжия — два пистолета и нож — предупреждаваха за физическа сила, която не биваше да се предизвиква. Той беше един великолепен екземпляр на мъжкия род и сърцето й заби от необуздано желание.

— Готова ли сте да започнем, мис Ейвъри? — запита я той вежливо.

Джини остави книгата и скочи до него. Нагласена в широка пола за езда, къси ботуши и риза, тя се надяваше, че е „подходящо“ облечена, за да избегне обичайните му забележки. Искаше й се всичко да започне по-добре, затова се усмихна и рече с мек глас:

— Да, сър. Всичко е разтоварено и готово за вашата инспекция — с изключение на най-тежките предмети.

Стив надникна във вътрешността на фургона.

— След като огледам струпаното отвън, ще погледна и вътре. Не е необходимо да вадите всичко. Тръгвате със съвсем лек багаж, така че няма на какво толкова да ви уча.

Джини долови заинтригуваща промяна в тона му, сякаш онова, което бе открил, му се бе сторило странно. Не мислеше, че почти натъпкания фургон е „лек“, но може би така изглеждаше в сравнение с други, които се местеха надалеч, откъсвайки се от корените си.

— Както вече обясних — напомни тя, като се усмихваше, — последните шест години прекарах в пансион, така че багажът ми се състои само от малко дрехи и лични вещи. Те са в ей онзи сандък.

Стив не отвърна на забележката й, но от погледа, му не остана скрит фактът, че днес се бе облякла напълно подходящо. В нея не се долавяше никаква нервност във връзка с огледа и това го радваше. Той отвори и провери бъчонките и сандъците, пълни с продукти — брашно, захар, сол, пипер, ориз, чай, кафе, готварска сода, фасул, царевица и сушени плодове, стафиди, пушена шунка, сушено месо и осолен бут.

— Ами яйцата и млякото? — запита той.

— Татко ще докара пилета от града, а от Джордж Емерсън ще купуваме мляко по време на пътя.

По всичко изглежда, заключи той, че семейство Ейвъри ще се храни добре през предстоящото пътуване. Видя чинии, тигани и още много кухненски прибори, сред които чайник и две тенджерки — голяма и малка — кафемелачка, кафеварка, два остри ножа, холандска фурна и подложка за чайника. Ейвъри носеше няколко оръжия — пистолети, пушки и множество амуниции. Имаше постелки и завивки — възглавници, чаршафи, одеяла и водонепроницаеми рогозки за спане на земята, защото повечето пътници предпочитаха да преспиват под фургона, стига да не е лошо времето. Имаше и три сандъка с консервирана храна, домашно приготвена супа. В една по-малка кутия бяха подредени лекарства, превързочни материали, свещи, пособия за писане и шиене. Нямаше никакви музикални инструменти, нито пък албуми със снимки. Странно, реши той, за такова възпитано семейство…

— Виждам, че сте се постарали да увиете стъклените буркани с туршия, за да не се счупят но време на пътя. Има доста места, където фургонът ще срещне препятствия. Гледайте винаги да са отделени с плат иначе току-виж ви създали главоболия.

Тя се изчерви, докато обясняваше:

— Не ме бива кой знае колко в готвенето и леля ми ги даде за из път.

Стив се засмя на объркването й. Като подбираше внимателно думите си, за да не я обиди, той продължи:

— Съмнявам се, че в пансиона за девици са смятали за важно да научат момичетата на домакинска работа.

Джини забеляза не без задоволство проявеното внимание. Може би той бе решил, че най-добре ще е помежду им да има мир. Държеше се вежливо и възпитано и тя го погледна с благодарност.

— Прав сте, предполагам, но това не ме поставя в кой знае колко изгодно положение по време на пътуването. Ели, Мери, Ръби и Луси обещаха да ме научат на всичко, което трябва да зная.

Стив я погледна, за да се увери, че внимателното му отношение я кара да се отпусне.

— Вие сте умна и схватлива, Ана, та вярвам, няма да срещнете големи затруднения.

Беше изненадана от това, че й говореше на малко име и се зачуди дали това не е грешка.

— Благодаря ви за комплимента, мистър Кар.

— Няма защо. Ще се върна след минутка — промърмори усмихнат той, заобиколи фургона и надникна в кутията с принадлежности за поддръжка на фургона.

Стив се върна при чакащата го жена и се покачи на задната врата. Протегна ръка и й помогна да се изкачи при него във фургона. Неприятно му бе, че трябваше да пусне ръката й, но нямаше причини да я задържа повече. Дланите й бяха меки, каквито вероятно са само облаците, и очевидно непривикнали на тежка работа.

— Трябваше ли да разтоваря всичко от кутията? Не знаех за нея. Имах си работа, докато татко товареше фургона и днес не се сетих за нея.

— Няма значение, там са само инструменти и резервни части — той надникна под седалката, където бяха подредени по едно резервно предно и задно колело, брадва и голям лост. — Баща ви наистина се е подготвил добре за всякакви повреди, които биха могли да възникнат. Той е доста умен човек, Ана. Вие двамата едва ли ще имате проблеми, ако някоя част се счупи. Я да видим какво още има тук… четири сандъка. Какво има вътре?

Джини махна към три от тях.

— Тези са мои — обясни тя, — а четвъртият е на тате.

— Имате ли нещо против, ако надникна вътре? — запита той, очаквайки реакцията й.

Джини знаеше, че водачът не ще намери нищо, което да я уличи, тъй като бе оставила личните си вещи при Марта Ейвъри, докато й потрябват отново. Макар да не смяташе, че „надникването“ му е необходимо, даде разрешение. Уверена бе, че няма да открие скритото писмо на Джоана.

— Разбира се, че не, макар че вътре са само дрехи и книги — нищо чупливо. Не зная какво да ви кажа за сандъка на баща ми — може би Стив искаше да научи нещо повече за нея…

Стив отвори един по един сандъците и прегледа грижливо подредените и доста скъпи тоалети, книгите, съвсем обикновените на пръв поглед бижута, шапки, обувки, една стара кукла и други дреболии. Взе в ръце куклата и я загледа, сякаш се радваше на изработката й. Опитните му пръсти не откриха нищо подозрително вътре и колкото и странно да бе, от това почувства облекчение.

Сякаш в отговор на незададения въпрос, Джини му каза:

— Мама я направи, когато бях малка. Не мога да се разделя с нея. Някой ден ще я подаря на дъщеря си.

Стив си припомни, че майка й е починала доста отдавна и почувства любовта в гласа й. Изпитваше същите чувства към собствената си майка, която бе още жива.

— Хубава е и е великолепно изработена. Знам, че за вас сигурно е нещо специално. Моят най-добър приятел ми подари този нож — той го докосна с ръка — и аз никога не се разделям с него. — А също и с двата гравирани пистолета, подарък от баща му, които трябваше всеки ден да му напомнят за предателството на един човек.

Джини пое куклата и я погледна с навлажнени очи, после я постави обратно сред вещите си. Тя бе единственият спомен от майка й. Ако нещо се случи с багажа й, куклата щеше да е първото нещо, което щеше да се помъчи да спаси. Тя се зае да подрежда разбърканите от Стив дрехи.

Докато го правеше, скаутът я наблюдаваше. Харесваше му кестенявата й коса, която се спускаше от най-високата точка чак до кръста й, плетеница от позлатени къдрици, които блестяха на слънцето като златни остриета. Изпитваше желание да зарови пръсти в тези къдрици. Изразителните й очи бяха кафяво-зелени, сякаш го примамваха. Имаше пълни устни, които събуждаха в него желанието да я целуне, носът й бе с идеална форма и размер, а също скулите и брадичката. Беше красива и желана…

Погледите им се срещнаха, когато тя се извърна, за да попита какво ще последва. Тя беше изненадана, когато съгледа желанието и мекия блясък в очите му. Стоеше близо до него в тесния фургон, който се намираше в самия край на лагера и бе разположен по такъв начин, че другите не виждаха какво става вътре. Тя почувства, че пулсът й се ускорява, а с него и дишането. По тялото й премина едва доловим трепет. Не смееше да помръдне, не знаеше какво да каже, можеше само да отвърне на възхитения му поглед. Дори не чуваше гласовете на останалите, или пък далечния шум от животните. Чувстваше се изпълнена с водовъртеж от нови и силни усещания, водена от невидима ръка.

Стив повдигна един дълъг кичур коса, покрит с къдри.

— Късметлийка сте, че няма да пресичаме индианска територия — не един и двама червени войни биха рискували живота си, за да се сдобият с такъв скалп. Коса с подобна красота би била истински трофей.

Завладяна от излъчването на красивия и мъжествен скаут, Джини попита с дрезгав глас:

— И защо ще ме убиват и скалпират?

Той я погледна с размътен поглед.

— Съмнявам се който и да било войн да го стори. По-скоро би ви взел за своя робиня. — В този миг нищо не би било по-приятно от това да я целуне, освен ако би могъл да я положи в леглото и да я люби. По дяволите, тя беше невероятно съблазнителна и му беше почти невъзможно да се контролира. Така както го гледаше, сигурно не би имала нищо против една целувка, но едва ли би могъл да се спре до тук. Стив поклати глава, за да я прочисти от обърканите мисли. — По време на пътуването, мис Ейвъри, най-добре ще е да прибирате косите си, както го прави мисис Ийвс. Така няма да ви пречат и да се закачат, причинявайки ви неприятности — той отстъпи назад. — А сега ще проверя и сандъка на баща ви, после ще натоварим багажа. Трябва да ви остане време да похапнете, преди да се заемем с уроците по езда следобед.

Краткото и вълшебно очарование се бе разчупило и за нея. Тя го наблюдаваше заинтригувано, докато разглеждаше съдържанието на последния сандък. Не й приличаше на крадец или мошеник, но беше необичайно любопитен. Може би по багажа съдеше за хората и искаше да знае с кого се е захванал.

Побутвайки ги с колене й ръце, Стив нагласи сандъците на предишните им места.

— Оставете ги така, за да стабилизирате багажа си. Бихте ли ми подали онова въже, Ана?

Джини се подчини и видя, че го нарязва на парчета с големия, остър нож, който държеше в левия си ботуш. Вадеше го, използваше го и го прибираше с плавни движения, които намекваха, че го е вършел често, не се съмняваше, че би могъл да извади ножа от калъфа по-бързо, отколкото тя да мигне. Нямаше съмнение, че е експерт в боравенето с ножа. Той завърза парчетата за сандъците и ги прикрепи към стената, за да не се разместват по време на пътуването. Приятно й бе да го гледа, докато работи, но не можеше да разбере защо го прави вместо нея.

След като Стив си удари главата във фенера, окачен на тавана, той я предупреди:

— Гледайте да го държите празен по време на пътя. Инак ще падне и ще залее всичко с газ. Освен че има опасност от пожар, всичко ще се изпоцапа и вмирише. Дръжте плътно затворена тенекията с газ.

— Благодаря, че ми напомнихте. Ще го сторя!

— Да подредим сега и останалия багаж — Стив скочи долу и се зае да й подава натрупаните предмети.

Вече беше видял с какво разполага семейство Ейвъри, но багажът бе удивително малко за хора, поели на запад. Когато всичко бе прибрано вътре, той отново се покатери във фургона. Огледа как е подредила вещите, усмихна се и рече:

— Добра работа, Ана. Само трябва да запомните мястото на всяка вещ, когато се наложи да го разтоварвате. Някакви въпроси?

— Мисля че нямам, мистър Кар. Благодаря ви за помощта.

— Винаги съм насреща, мис Ейвъри. По-добре хапнете преди следващия урок — посъветва, я той, докато скачаше на земята. Помогна й да я последва, като я обгърна със силните си ръце за кръста.

— Отново ви благодаря, сър, много сте мил — рече усмихнато тя.

Стив кимна и пое. Беше объркан от срещата с нея. Поне в едно бе сигурен — че тя също бе объркана. Луси се приближи към нея.

— Ана, ето ти две бисквити с шунка — предложи тя. — И чаша мляко. Ще ти спести време. Ние всички ядохме.

— Благодаря, Луси.

Двете приседнаха и докато Ейвъри се хранеше, Луси отбеляза.

— Радвам се, че мистър Кар бе по-мил с теб днес. Вчера беше малко груб.

Джини преглътна и отговори:

— Сигурна съм, че и другите са го забелязали и това ме смущава. Не зная защо се бе заял с мен, но слава Богу, днес не го стори.

Луси се огледа, за да се увери, че няма никой наоколо, и сетне продължи:

— Мисля, че е хлътнал по теб и това го тревожи.

— Да е хлътнал по мен? Че защо го мислиш? Ние едва се познаваме.

Луси се засмя и обясни:

— Всички влюбени в началото едва се познават, скъпа. Именно това внезапно влечение между хората ги кара да се търсят непрестанно.

— Да се търсят ли? — повтори Джини, чувствайки се малко глупаво. — Та ние не се търсим.

— Още не — отвърна Луси усмихнато.

— Та той дори не ме харесва и тъкмо затова се е заял с мен. Днес беше малко по-възпитан, защото му се троснах след разходката.

— И той е като останалите мъже, даже по-предпазлив. Мъжете се страхуват от любовта и брака и смятат, че трябва да им се съпротивляват с цялата си мощ. Дръж се, сякаш не те интересува и ще те преследва докрай.

— Но аз съвсем не желая да се омъжвам за него — отрече Джини.

— Така ли? — попита я Луси с подигравателна усмивка.

— Той е красив и привлекателен, но…

— Но какво? Баща ти ще се гневи ли, ако изкараш някой романс по време на пътя?

— Не, но аз не го искам. А и не мисля, че Стив Кар е човек, който би се задомил, още по-малко с мен. Освен това той може да е опасен.

— Това че може да се погрижи за себе си съвсем не значи, че е опасен. Не се бой от оръжията, той е нает да ни пази.

— Не мисля, че е безопасно да бъде съблазнен, Луси. Той е от скитащия тип. Прилича ми на самотник и очевидно е щастлив от това.

— Всички мъже са самотници, докато не срещнат жената, която им е нужна.

— Едва ли съм неговия тип жена — нито ще го опитомявам, нито променям.

— Може и да се лъжеш, Ана.

— Ако е така, изненадата ми няма да има край.

Двете се засмяха и с това разговорът бе приключен.

Малко след това към тях се присъединиха Ръби, Мери и Ели. Петте жени продължиха да си бъбрят, докато Стив извика:

— Остават десет минути!

— Учителят ни вика и класът ни чака, дами! — пошегува се Ели.

— Урокът ще е труден — отвърна Ръби с въздишка.

— Ще се справим, партньоре — отвърна уверено Мери.

— Да се приготвим, тогава — рече Луси.

Стив срещна петнадесетте жени при фургона, който бе избрал за урока.

— Веднага щом спра да говоря, ще запретнете мулетата — започна инструктажа си той. — Ще се насочим към полето на запад. Колелата са направени да издържат на неравен път, без да се чупят лесно или да затъват в мочурливата земя. Предните са по-малки, за да позволяват резки завои. Водачът седи, или върви отляво, никога не заставайте вдясно от впряга, инак ще объркате животните. Когато се движим по път, използван и от други фургони, придържайте се към дясната страна, за да избегнете сблъсъци. През по-голямата част вие и децата ще вървите за да позволите на животните да отдъхнат. Накарах мъжете да потренират децата, за да са във форма, когато поемем. Можете да се сменяте с вашите съпрузи, за да отдъхвате на седалката на кочияша или на пейката отстрани — рече той, като посочи една малка седалка от едната страна. — Аз задавам темпото, а вие ще се придържате към него. В случай че възникне някаква пречка, подайте сигнал чрез изстрел, ако керванът се отдалечи твърде много от вас. Но не повече от един, дами, иначе ще подплашите животните. Но случи ли се нещо подобно по време на буря или при други обстоятелства, по-нататък ще ви обясня как да ги овладявате. Това са спирачките на задните колела, а ето тук е ръчката — рече той и я показа. — Използвайте постоянна сила, не я дърпайте прекалено рязко. Гледайте да не прибягвате прекалено често до тях, защото ще ги изхабите, преди да ви потрябват. Ако по пътя си забележите бабуни или дупки — избягвайте ги. Някоя по-дълбока дупка може да счупи колело или дори ос и да ви остави насред път. Гледайте осите ви винаги да са добре смазани. Това е толкова ваша отговорност, колкото и на мъжете. Ще имаме и тренировка по хълмовете, където може да възникнат непредвидени обстоятелства, ако не сте подготвени. Ще го повтаряме всекидневно, докато се научите да го правите със завързани очи. Трябва да умеете да управлявате, да спирате, да маневрирате и да контролирате вашия впряг при всякакво време и терен.

Стив плъзна поглед по реда от жени, за да се увери, че всяка една го слуша внимателно. Постара се да не го задържа прекалено дълго на Ана Ейвъри.

— Ще ви покажа как да поддържате необходимата дистанция между фургоните. Утре ще построим кръгов лагер, това също не е лесно за учене. А също и употребата на камшика. Трябва да уплашите животните, за да ви се подчинят, но не бива да ги наранявате. Може и да прегракнете от викане, защото не е лесно да ви чуят всред шума от копита и колела. В началото ръцете и гърба ще ви наболяват, но после ще се отпуснат. Мъжете също могат да ви помогнат, като ви разтриват нощем с малко мас.

Някои от жените размениха ухилени погледи.

— Всяка сутрин до седем часа трябва да сте приключили със закуската на семейството и домашната работа. По обед, когато е най-горещо, ще почиваме един час. Ще построяваме лагера в шест. В девет си лягаме.

— Стриктно ли ще спазваме това разписание? — запита намусено Мати.

— Да, мадам, мисис Епс — така се поддържа редът. Всяка вечер водещият вагон ще се разменя с последния, така че никой няма да гълта прах през цялото време. Но ако закъснеете при ставане, ще сте на опашката, независимо от падащата ви се позиция. Разбрано, дами?

Някои от жените кимнаха, други отвърнаха, една-две се намръщиха.

— Както вече казах, подайте сигнал, ако изостанете, не е съвсем безопасно да останете назад като примамка за бандитите. Не се безпокойте за кравите, те ще поддържат темпо с мулетата, а също и конете, ако имате такива.

Джини почувства неясна тревога от гласа на Стив и неговата близост. Не можеше да забрави искрата, която беше блеснала между тях и дори мисълта за това я караше да потръпва. Той беше достатъчно силен да се погрижи за всичко и всички. Жалко че наистина нямаше да могат да се търсят, както се бе пошегувала Луси, защото нямаше да им позволи „разписанието“, а също и склонността му към усамотение. И все пак…

— Когато сме на открито, силните ветрове могат да разклатят фургона ви. Ако положението се влоши, ще спрем, за да преместим багажа на другата страна за по-добър баланс. Един по-силен повей може да преобърне колата на неравно място, Особено ако вещите ви не са завързани здраво. Ако сте ядосани, уморени или кисели, запазете чувствата си за себе си и не дразнете околните. Последните две неща, които ще учим през тази седмица, са как да пресичаме реки и да овладяваме паниката. Някакви въпроси?

Джини и приятелките й почувстваха облекчение, когато видяха, че никой не се готви да задава въпроси.

— Добре. Ето как ще използвате камшика и поводите… — започна Стив.

След като приключи с обясненията си и отговори на зададените въпроси, той изпрати жените да запретнат животните. Само две се нуждаеха от помощ. Кравите и конете бяха завързани за дърветата, за да пасат, наблизо бяха оставени и домашните птици. Стив показа на жените как да завиват, за да излязат от местата за лагеруване и как да заемат правилна позиция. Когато колоната от петнадесет фургона беше готова, той яхна коня си и пое от лявата страна на групата, за да го виждат всички. Най-отпред беше Луиз Джаксън, която вече знаеше как да управлява фургон.

— Да тръгваме! — извика Стив и махна с мургавата си ръка към онези отзад, които не можеха да го чуят. Беше яхнал едър дорест кон и даваше сигнали на жените да тръгват една по една, за да поддържат правилна дистанция помежду си.

Макар при потеглянето им по затревената поляна да се вдигна съвсем малко прах, той можеше да си представи объркването на някои от тях, когато стигнат до по-засушени участъци от пътя, където прашните облаци ще са непрогледни като плътна мъгла, или пък местата, където калта ще е дълбока до глезени и колелата ще поднасят във всички посоки.

Стив гледаше как Ана използва поводите и камшика, за да накара впряга й да потегли. Зарадва се, че шестте мулета се подчиниха, та не се наложи да отива на помощ. Не искаше другите да си помислят, че към нея има специално отношение, защото ревността можеше да създаде нови проблеми.

Мулетата на Ейвъри се понесоха в лек тръст, застигнаха го и продължиха напред. Забеляза колко напрегната и побледняла беше Ана. Знаеше, че вътре в нея сигурно се надига паника. Сякаш за да скрие чувствата си от него, тя не го погледна, докато минаваше наблизо. Колко жалко, че не можеше да хване поводите на нейния фургон и да поеме с нея на дълъг път, където ще прекарат много вълнуващи нощи под звездното…

Стив тръсна глава да прогони мислите и за малко да пропусне да подаде сигнал на следващата жена. Не се разсейвай!

Когато и последният вагон го подмина, Стив потупа по врата своя червеникавокафяв кон и промърмори:

— Да вървим, Чууни.

Пое в галоп покрай всеки от фургоните, за да провери как се справят дамите. Заговаряше всяка, дори само с по няколко думи. Отново се върна назад, оставяйки ги да потренират новопридобитите си умения.

Водачът приближи Луиз и се понесе успоредно с нея, посочвайки й да направи широк завой обратно към лагера. Остана на място, за да види как ще се справи всяка една с трудната маневра, и даваше наставления, когато бе необходимо. Не можеше да не почувства гордост от добрата работа, която бе свършил.

Впери поглед в жената на неговите мисли, докато тя правеше завоя. Не срещна някакви особени затруднения. Изглеждаше горда и щастлива, когато минаваше покрай него, тя го надари с усмивка. В отговор той само кимна, за да скрие прилива на чувства от нея и останалите.

Тренировките по управляване и завиване продължиха два часа под бледото мартенско небе, което днес бе малко по-топло. Стив свали шапка и използва ръкава си, за да избърше потта от лицето си. Продължаваше да се оглежда наоколо със зорките си очи, защото въоръженият лагер имаше нужда от известно време, преди да отвърне на сигнала за тревога, подаден с изстрел. В калъфа на седлото му имаше петнадесет зарядна автоматична пушка „Хенри“. Беше експерт в стрелбата с нея и го бе доказвал нееднократно. Пръстите на лявата му ръка се плъзнаха по дръжката на „Колт-Уолкър“, 44 калибър и по изрязаните инициали. Той спря движението им и ги сви в здраво стиснат юмрук, смръщил вежди в огорчение, което не го напускаше и за миг.

Джини беше изтощена. Нямаше и един инч от тялото й, който да не протестира на натоварването. Въпреки широкополото боне, което криеше лицето й в сянка, яркото слънце я караше да примижава, а очите и главата я боляха. Кожата и дрехите й бяха мокри от пот, лицето й блестеше. Косата й се спускаше надолу по гърба като дебело кожено покривало. Утре ще я привърже, както ги съветваше Стив и ще й стане по-хладно. Съжали, че не е по къси ръкави, но веднага се досети, че ръцете й ще почервенеят от слънцето. Що се отнася до ръкавиците й за езда, бяха твърде тънки, за да я предпазят от грубите поводи. Стив я бе предупредил за опасността да ги изпусне и да изгуби контрол над впряга. И тогава ако мулетата се подплашат, водачът можеше да хвръкне нагоре от седалката, която нямаше предпазни перила.

„Нагоре ли?“ — мислеше си тя. И без това седалката бе разположена достатъчно нависоко. Беше стъпила с ботуши на сандъка с инструменти и се подпираше на предната част на седалката. Все още не се чувстваше достатъчно стабилно и подрусващият се вагон я караше често да губи равновесие. Ала след като разбра какво се иска от нея, част от напрежението отпадна. Даваше си сметка, че пътят, който ги чака, ще е монотонен и изтощителен. Слава Богу, че си имаше четири приятелки, мистър Ейвъри и… не, не и Стив Кар. При тази мисъл почувства, че губи концентрация.

Стив спря до нея и извика:

— Ускорете темпото, мис Ейвъри! Изоставате назад! — той доближи коня си и гласът му спадна до нормалното. — Знам, че сте уморена и изтощена. Учете се да не губите концентрация, случи ли се някоя неприятност, ще трябва да изостанете. Останалите ще са в същото положение, но ще става по-лошо по време на пътя, когато ще се налага да пътуваме по цели дни, ден след ден — той пришпори коня си в галоп, преди тя да успее да му отвърне.

Джини се ядоса, че си бе позволила да се разсее. Стив веднага я бе укорил. Тя отпусна поводите, размаха камшика и извика на мулетата да ускорят крачка. В бързината фургонът подскочи и тя за малко да изгуби равновесие и да тупне на земята. Стисна зъби и се задържа, докато изведе фургона на правилна позиция.

Заслуша се в подрънкването на юздите, пляскането на поводите в гърбовете на животните и поскърцването на фургона, когато минаваше през дупки и бабуни, чегъртането на колелата, ритъмът на двадесет и четирите удрящи в земята копита, дрънченето на веригите, подскачането на резервните части и колела под нея и виковете на жените, които окуражаваха своите впрягове.

Загледа се в Стив, изправен на седлото, сякаш е бил роден и отгледан на него. Ако не откъсне очите си от него, отново ще се разсее и ще направи някоя беля, така че побърза да се втренчи във фургона на Ръби.

Последвалата разходка на една миля беше агония за повечето жени, включително и за Джини. Този път не само Мати Епс, но и други започнаха да недоволстват, но Джини запази чувствата си за себе си. Знаеше, че Стив го прави за тяхно добро, затова прие наказанието мълчаливо и без съпротива.

Изтощените жени се държаха в група по време на тренировката и всички, с изключение на две, пристигнаха едновременно в лагера. Тъй като вече ставаше късно, Джини видя, че скаутът се зае да откара с коня си двете изоставащи — Мати и Кати. Първо доведе в лагера вечно оплакващата се девойка, сетне докара и тъмнокосата хубавица, която го бе обвила здраво с ръце през кръста.

— Толкова по въпроса за изоставащите! — ядоса се Джини.

— Не се безпокой — посъветва я Луси. — Тя няма да ти го открадне.

Джини срещна погледа на приятелката си и въздъхна.

— Днес отново сбърках и предполагам всички ме видяха. Мислите ми за малко бяха другаде.

Нито една от жените не бе забелязала Стив, който заобикаляше фургона на Ейвъри, и замръзна, щом чу думите на Луси.

— Ти го желаеш, Ана. Не можеш ли да го забравиш?

— Трябва, Луси. Нямам друг избор.

— Не, имаш — отвърна другата.

— Не, Луси, повярвай ми, така е. Ще се къпеш ли преди вечеря?

— Много хитър начин за промяна на темата — пошегува се Луси. — Да, веднага. Джеф ще направи вечерята вместо мен. Най-малкият ми е на девет, така че децата не ми отнемат толкова много време, колкото на другите жени. Да разкараме потта и мърсотията.

Стив сбърчи вежди. Малката южняшка красавица си играеше с него, но всички жени по природа са флиртаджийки. Прав беше, когато предположи, че не би могла да се заинтересува от мъж като него. Още повече, че бе оставила друг зад себе си!

Джини отново яде с Ели и семейството й и след това помогна в измиването на чиниите. Всички до една от приятелския кръг се почувстваха прекалено уморени след вечеря, за да си гостуват, и затова побързаха да си пожелаят лека нощ и да се приберат във фургоните си.

Джини седна върху двата ката завивки и се подпря на няколко възглавници, за да може да чете на светлината на фенера. За да има свеж въздух и да разсейва дима от лампата, тя остави двата края на платнището вдигнати и се отпусна с дрехи на леглото.

Краката я боляха от непрестанното притискане в кутията с инструменти. Боляха я и възглавничките на стъпалата й от допира с твърдото дърво. Усещаше тялото си така, сякаш всеки мускул е бил разтегнат до край и всяка кост разкършена до спукване. При всяка крачка гърбът й се схващаше от болка. Пръстите й горяха от непрестанното стискане на поводите и почти отказваха да държат книгата, която искаше да чете. Опашната й кост протестираше от това, че седи върху нея, та се наложи да премести тежестта си другаде. Това на свой ред раздразни седалището й, защото и новото място също бе изранено. Зачуди се дали ако седи на възглавница, няма да запази тялото си от непрестанното друсане. Не, реши тя, защото така още повече ще се наруши равновесието й.

Беше прикрила лицето си от пламтящото слънце и за щастие поне кожата й не смъдеше от изгаряне. Въпреки ръкавиците ръцете й бяха изранени и чувствителни и тя предположи, че до сутринта по тях ще се появят плюски и синини. Съжали, че няма по-дебели ръкавици, каквито носеха някои от другите жени и Стив Кар. Не предполагаше, че за целта ще са необходими такива ръкавици. Джини реши, че когато я посети Чарлз Ейвъри, както предварително бе уговорено, ще го помоли да й намери един чифт. Освен това щеше да го помоли за няколко чифта панталони, с които щеше да й е по-лесно да се качва на седалката.

Едва днес бе разбрала какво има предвид Стив, като говореше за гълтане на прах. Когато се върна в лагера, тя имаше прах в косите си, прах по миглите и в очите и навсякъде другаде, където можеше да си представи. Струваше й се, че носът й е задръстен от прах, макар неведнъж да се бе мъчила да го почисти с края на кърпата си. Откри песъчинки дори в устата си, макар да я бе измила няколко пъти, преди да вечеря. Сякаш микроскопични частици си бяха играли на криеница между зъбите й и в кухините на устата й. Пепелта се бе размесила с потта й, оформяйки сивкави петна по лицето и около очите й. Въпреки че банята я освежи, едно къпане в гореща вана би било същински рай.

Бяха тренирали в район, където се редуваха трева и открита земя. Наоколо имаше предимно борове и дъбове, покрити с гъст, тъмнозелен, спускащ се до земята мъх. Забелязала бе на няколко места ярките петна на пролетни цветя и й се бе приискало да поспре, за да си набере букет. Но подобно глупаво хрумване би ударило като с камък сериозния водач.

Стив нямаше да я завари, че не внимава, ако не беше толкова объркана в своите мисли и проблеми. Но тя се тревожеше, че ако не се поправи, той може да каже на „баща й“, че Джини не може да потегли на Запад, тъй като не е подготвена. Това беше удобен повод да я махне от погледа си, ако се чувстваше застрашен от нея, така както тя от него.

Естествено Чарлз Ейвъри не би позволил на скаута да я остави. Беше й обещал да й отведе в Тексас и щеше да го стори. Уверена бе, че мистър Ейвъри е честен, благороден и великодушен човек. Беше като някакъв добър и нежен чичо. Не само на кораба, но и след като пристигнаха, бе имал не една възможност да се възползва от положението си. Не беше го сторил и Джини бе сигурна, че нямаше да го стори. Единствената заплаха за нея бе опасността от разкриването й от враговете на баща й, или от членовете на семейство, към което твърдеше, че принадлежи. А също и някоя атака от страна на скаута. Ако той…

— Мис Ейвъри… — повика я Стив от другия край на фургона.

Джини остави книгата и срещна погледа му.

— Мисля, че трябва да се разберем преди онова, което е между нас, да продължи. Ти си беля, жено — за мен, за себе си и за всички останали.

Джини замръзна от уплаха и размърда болезнено нараненото си тяло. Мрачният му тон и поглед й говореха, че не е познала причината за появата му — беше тук, за да й се сопне, а не за да я ухажва.

— Какво искаш да кажеш? Правя каквото трябва и влагам всички сили. И не се оплаквам.

— Твърде лесно се разсейваш, мечтателко. Наруши обещанието си да не си позволяваш да се разсейваш. А когато го вършиш, разсейваш мен, защото трябва да те поправям. А пък когато се разсейвам аз, животът на всички е в опасност.

Очите на Джини се замъглиха от притеснение и болка. Знаеше, че е прав и със сигурност намираше за тежко и неприятно задължението си да се кара на своя ученик.

— Съжалявам, Стив — промърмори тя. Ако си търпелив и ми простиш и този път, обещавам да направя всичко възможно. Кълна се.

Стив бе завладян от непознато досега угризение. Искаше да успокои девойката, която изпитваше физически и емоционални страдания. Но как да го стори, след като част от тези страдания идеха от загубата на човека, когото тя обичаше? Изглеждаше толкова беззащитна и не бе прелистила и една страница от книгата, която бе разтворила. Беше дълбоко разстроена и това чувство му беше добре познато.

— Ще ти дам още една възможност — заяви той.

Очите на Джини блеснаха от радост.

— Благодаря ти, Стив. Няма да съжаляваш. Ще те накарам да се гордееш с мен.

— Чувствата ми не са от значение, Ана, единствено важно е да си върша добре работата.

— Грешиш — отвърна тя с укрепнал глас и се изчерви.

— Нима те е грижа за това, което мисля? — попита той, като диреше по лицето й белези на женска кокетност и измама.

Червенината й се задълбочи, докато признаваше:

— Да, много.

— Тогава докажи го, бъди примерна ученичка отсега нататък. Съгласна ли си?

— Съгласна — рече тя с усмивка.

— Извади мехлема от аптеката на баща ти и се намажи цялата с него — утре ще се почувстваш по-добре. Не натискай прекалено силно, инак може да разкъсаш пришките по кожата. Бих го направил аз, но не ми е работа, а и не е редно.

Джини изпита възбуда при мисълта за плъзгащите се по тялото й мъжки ръце, масажиращи я с грижовност и нежност. Тя прочисти гърло, преди да заговори.

— Много си мил и искам да ти благодаря за това.

Стив се подпря на ритлата и прошепна.

— Не съм чувал често подобни думи. Благодаря.

— Аз си мислех, че ги чуваш през цялото време. Толкова си умен и… — тя се поколеба.

— Защо спря? Жаден съм за комплименти от една дама.

— Не мисля, че би било редно да ти кажа всичко, което мисля за теб.

— Толкова ли е лошо? — попита той с лека усмивка.

Тя отвърна дръзко:

— Не е лошо, но е твърде лично и интимно.

Стив почувства тръпка в слабините от близостта й и прошепнатите думи.

— Подобен намек със сигурност би лишил от спокоен сън един самотник… изненадан съм, че не си омъжена досега.

Неочакваната забележка я завари неподготвена.

— Откъде знаеш, дали не пътувам на Запад при годеника си? — попита тя.

Стив закова погледа си в нейния.

— Щеше да го признаеш пред останалите. Нали вие жените обичате да се хвалите, когато хванете мъж?

— Не повече, отколкото мъжете се хвалят с победите си сред жените.

Той се изсмя и отвърна:

— Бързо и остроумно.

Джини почувства, че е впечатлен и от това й стана приятно.

— Говоря само истината, мистър Кар, както я виждам и преценявам с опита си.

Той се ухили и на свой ред каза:

— Лека нощ, мис Ейвъри.

— Стив? — спря го тя, обхваната от внезапна смелост. Трябваше да знае дали беше само мил с нея, или наистина изпитваше интерес.

Той впи очите си в нейните и забеляза объркването й.

— Да?

— Нямам си годеник, който да ме чака в Тексас, или където и да било.

Скаутът я погледна заинтригуван.

— И защо ми го казваш?

— За да знаеш, че проблемът ми не е в нещастна любов — тя дръпна перденцата на фургона над задния отвор, после се изви напред и направи същото с предния. Проследи го как се отдалечава от нея и спусна платнището.

Джини оправи леглото и възглавницата си. Намери мехлема и намали пламъка на фенера, за да избегне появата на предателска сянка на платнището. Седна на леглото, зад прикритието на дебелите дървени прегради, и се съблече. Последва съвета на Стив и докато нанасяше мехлема, почувства жадуваното облекчение. След като приключи и си облече нощницата, тя изгаси светлината и се нагласи в най-удобната поза, която намери. Прогони всички тревожещи я мисли и се приготви за сън, знаейки че и утрешният ден ще е труден.

Стив видя, че светлината угасна във фургона на Ейвъри. През последните няколко минути той бе наблюдавал сцената отвън. Ръцете го сърбяха да направи масажа вместо нея. Беше поразен от вълнуващите й думи след всичко, което бе чул по-рано. Може би, помисли си той, не е разбрал правилно разговора с Луси Ийвс. Или може би Ана бе излъгала него, или пък Луси. Не можеше да открие причина и за двете възможности. Сигурно Ана имаше нужда от здрава мъжка ръка, която да я опитоми и постави на място. Дали ако се отдръпне или започне да се държи повелително, няма да предизвика интереса й. Изглеждаше по-мека с него, след като се бе държал грубо. Ще трябва да провери хрумването си утре и да види каква ще е реакцията й.