Джанел Тейлър
Среднощни тайни (21)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

— Ще ги заблудим и ще се промъкнем покрай тях, скъпа. Веднъж да влезем в гората и ще им избягаме. Имай ми доверие и изпълнявай нарежданията ми. — Стоун набързо й разясни дръзкия си план.

— Хайде, излизайте, вие двамата, или ще ви подпалим — викаше Кинон.

Стоун придърпа Джини в прегръдките си и залепи устните си до нейните, сякаш си вземаше сбогом. Уплашена, тя се притисна в него и пламенно го целуна, разкъсвана от противоречиви чувства. Не искаше да се откъсва от него. Не искаше да предизвиква надвисналата опасност. Не искаше да го загуби завинаги. Докато той й шепнеше любовни думи и я притискаше към себе си, тя трепереше и се молеше това да не е последната им целувка.

— Караш ме да ви нападна, Чапман — извика Франк.

Джини усещаше, че и Стоун не иска да се отдели от нея и че се страхува за живота й. Сърцето й се разтуптя, когато той я погледна нежно с топлите си тъмни очи.

— Толкова много те обичам. Трябва да оцелеем.

— Ще оцелеем, любов моя. Бъди силна и храбра. Време е да изпълним плана си.

Стоун отвори врата и се провикна:

— Почакай, Кинон, защото имам добра сделка за теб. Ако нападнеш, годеницата ти първа ще умре. — Той побутна напред Джини с престорена грубост. Държеше пистолет, насочен към главата й, а ръцете й бяха вързани отзад.

— Помогни ми, Франк — извика Джини. — Той ме отвлече в петък вечерта и ме заплаши, че ще ме убие, ако не правя, каквото ми заповяда. Не му позволявай да ме нарани.

Банкерът нареди на хората си да не мърдат, но да бъдат нащрек.

— По-добре я послушай, Кинон, иначе бъдещата ти годеница скоро ще умре.

— Не ме баламосвай, Чапман. Аз знам коя е тя.

— Аз също. Това е жената, за която смяташ да се ожениш. Ако я обичаш, би могъл да я спасиш, като се подчиниш на заповедите ми. Ще ти я предам в замяна на признанието ти, че именно ти си убиецът на Клей Касиди и Матю Марстън.

— Да не си полудял? Знам, че тази земя е регистрирана на нейно име. Тя е дъщеря на Марстън, нали? Вие двамата дойдохте в Колорадо, за да ме измамите. Изчезнахте заедно, защото знаехте, че съм по петите ви. В събота получих интересни новини от Денвър. Веднага разбрах къде да ви намеря.

— Ти си глупак, Кинон. Вирджиния Марстън Блейк е в Лондон. Тя не знае, че находището е на нейно име и аз нямам намерение да я уведомявам нито за смъртта на баща й, нито за наследството й, преди да тикна убиеца зад решетките. В петък те проследих до пощата и разбрах, че вече не може никой да те заблуди. Естествено ти се домъкна тук по-бързо, отколкото очаквах.

Стоун беше готов да стреля и да бутне любимата си вътре в колибата, ако рискованият план се провали. Зоркият му поглед веднага забеляза броя на нападателите, техните позиции и оръжие. Веднага пресметна наум как да отвърне на атаката им.

— Тъкмо щях да ти оставя бележка с предложението ми и сетне имах намерение да скрия годеницата ти в гората. Поразтършувах се из града и научих, че си решил да се ожениш за тази красавица. Всички знаят за твоите намерения и никой мъж не се е осмелил да се доближи до нея. Дори си говорил с бижутера да й направи златен венчален пръстен. Намеренията ти ми се струваха твърде сериозни. Обзалагам се, че ще направиш всичко възможно, за да я спасиш и да си я вземеш обратно. И двамата знаем, че ти си убил Мат и Клей. Хайде, признай си и тя ще живее.

Джини стисна здраво заредения пистолет зад гърба си и се провикна умолително:

— Моля те, Франк, помогни ми. Той е луд. Наистина ще го стори. Мисли си, че ти си убил онези двама мъже. Казах му, че греши, но той не ми вярва. Направи нещо, за да го убедиш, че не е прав.

— Ти ме излъга и ме измами, жено — нахвърли се срещу нея Франк. — И ти си вътре в играта, за да ме хванете в капан. Ти си дъщеря на Мат, нали?

Джини се престори на учудена, ужасена и обидена.

— Не, не съм. Кълна се. Мога да ти докажа, че съм Ана Ейвъри. Изпрати телеграма на леля ми в Савана. Не съм мис Марстън. Никога не бях чувала за Матю Марстън, нито пък за сребърното находище до деня, в който ти ми разказа за него. Няма нищо общо с този тук. Не му позволявай да ме нарани, а той ще стори, сигурна съм. Толкова ме е страх. Моля те, помогни ми.

— Не ти вярвам, жено.

Джини долови в изражението на Кинон известно колебание. Реши да се възползва и продължи:

— Ти каза, че ме обичаш и че искаш да се ожениш за мен. А сега не си мърдаш пръста да ме спасиш. Онова сребърно находище е много по-важно за теб. Мислех си да се съглася да стана твоя жена. Но ти си също толкова порочен и зъл, колкото и той — и тя погледна кръвнишки към Стоун. — Един човек на закона не постъпва така. Пусни ме, звяр такъв. — Тя умело се престори, че се освобождава от хватката му.

Стоун взе да я усмирява и я стисна още по-здраво.

— Не бързай толкова, жено. Стой мирно, иначе ще пръсна хубавата ти главичка. Затваряй си устата. Хайде, Кинон, давай да сключваме сделката, защото тая женичка започва да ме притеснява.

— Няма да стане, Чапман. Не можеш да се измъкнеш.

— Ако аз умра, и тя ще ме последва на оня свят. — Докато я галеше по зачервената буза с пистолета, Стоун продължи с предизвикателен и подигравателен тон — Жалко, че хубавата й глава ще се пръсне в онези скали там, долу. Ако я искаш жива и невредима, по-добре направи, каквото ти казвам.

Джини изпищя и взе да се дърпа, сякаш бе обхваната от паника.

— Недей! Франк, моля те, направи нещо, моля те. Хората ти са въоръжени. Накарай го да ме пусне. — Тя започна да плаче, доволна, че успя да предизвика сълзите си.

— Млъкни, жено! — заплаши я Стоун. — Какво си замучала като теле, което е изгубило майка си? Избрала си страхливец за мъж, така че бъди готова да се примириш със съдбата си. Какво избираш, Кинон, да се стреляме или да се споразумеем?

— Единственото, което мога да заменя, е твоят живот срещу нейния.

Стоун се изсмя саркастично.

— Това не е сделката, която ти предлагам. Докато тя е с мен, ти няма да ме нападнеш, защото не би рискувал някой заблуден куршум да я убие.

— Не можеш да останеш дълго там, Чапман. Запасите ти ще свършат. Бас държа, че ще издържиш само няколко седмици. А аз мога да почакам.

— Ако храната ми свърши, Кинон, ще продължа угощението си с нещо друго. Ще пробвам твоята сладурана. — Той завря главата си до нейната. — Ако не се спогодим с теб, май доста ще се позабавлявам, преди да умра.

Джини се отскубна от ръката му и отметна назад глава.

— Ах, ти животно такова! Само смей да ме докоснеш! Ще те убия!

— Трудничко ще ти бъде, мис Ейвъри. Май забравяш, че здраво съм те вързал и си изцяло в мои ръце. Може повече да ти харесам от оня сбръчкан стар банкер.

— Пусни я, Чапман, иначе ще те убия. Ще се споразумеем някак. Ще ти дам половината от сребърното находище в замяна на нейния живот. Струва милиони. Само косъм да падне от главата й и ще те накълцам на парченца. От теб ще излезе добра храна за лешоядите.

Стоун разбра, че най-сетне улучи целта. Франк се убеди, че тя не е Вирджиния Марстън.

— Нямаш право на такъв компромис, Кинон. Дъщерята на Мат е в Англия и половината от тази земя е нейна. Клей ми завеща другата половина, преди да го убиете.

— Какво? През цялото време ти си знаел къде се намира тяхната земя?

— Да, иначе как щях да дойда дотук? Очаквах да се появиш скоро. Дойде малко по-рано, отколкото предполагах. Така че или си признавай, или няма да получиш нищо.

— Ако си мислиш, че ще поема вината за престъпление, което не съм извършил, значи нещо ти мърда. Нямам намерение да отида в затвора за нещо, което не съм направил. Разбира се, че искам това находище, но не съм убил нито Мат, нито Клей. За толкова глупав ли ме смяташ, че да убия единствените хора, които знаят къде е среброто?

— Тогава кой ги уби? — изръмжа Стоун.

— Ако си разследвал както трябва, скъпи мистър Специален агент, би трябвало да знаеш, че и аз се опитвах да разбера същото. В началото си мислех, че е това е работа на някой, който незаконно си е присвоил този участък земя. Но когато мина време и никой не започна разработването на мина с такива големи размери, реших, че съм на грешен път. Сигурно бандити са ги нападнали или пък са се скарали и един друг са се застреляли.

— Стига, Кинон, не ме баламосвай. Аз вече притежавам половината от този участък. Така че предложението ти не струва. Искам да знам кой е убиецът на Клей. Ако някой от твоите хора знае нещо, остави го на мен и сделката ни ще е уредена.

— Ако нараниш Ана, няма да се измъкнеш жив. А и законът не би погледнал с добро око на един специален агент, който е отвлякъл и оскърбил една невинна дама. Ти не би посмял да я убиеш. Само ни заблуждаваш.

— Съжалявам, скъпа — прошепна Стоун, сграбчи я за косата и отметна главата й назад.

Джини изпищя от изненада и болка.

— Стига! Боли ме! Франк, направи нещо. — Тя изви раменете и главата си, за да се освободи, като се молеше на „похитителя“ си да не я измъчва повече и да я пусне. С облекчение отбеляза, че в момента на шок не бе показала оръжието, което криеше зад гърба си.

— Скъпо ще платиш за това, че й причиняваш болка. С голи ръце ще те разкъсам.

Стоун отпусна ръката си, изхили се подигравателно и по дразни Франк:

— Първо ще трябва да ме хванеш, а това няма да стане. Ще влезем вътре, докато размислиш. Имаш на разположение два часа, за да вземеш решение. Ако ги пресрочиш, аз с удоволствие ще се възползвам от услугите на твоята сладка женичка.

Стоун я бутна в колибата и затвори вратата.

— Дори с пръст да я докоснеш, с теб е свършено — предупреди го Франк.

Стоун прибра пистолета си и накара Джини да седне на пода.

— По-добре да седим тук, в случай че почнат да стрелят. Дебелите стени са доста солидни и сигурни, но куршумите спокойно могат да минат през вратата и кепенците. Нека го оставим да мисли и да се тревожи какво става с теб тук. Поне успяхме да го излъжем, че не си Вирджиния Марстън. Той ужасно много те иска, любов моя, така че едва ли ще действа прибързано. — Стоун я погледна в очите. — Съжалявам, че така силно те дръпнах за косата. — Той я погали нежно по главата. — Нямаше как да те предупредя. Ти беше достатъчно съобразителна да не показваш пистолета си. Гордея се с теб. — Той долепи устните си до нейните и страстно я целуна.

Джини откликна на целувката му и сякаш оцеляването й зависеше от любовния нектар, който отпи от устните му. Сетне се отдръпна назад и го погледна в очите.

— Ще успеем ли да се измъкнем живи? Мислиш ли, че Франк ще ни позволи да избягаме, когато го заплашиш, че ще ме използваш за прикритие?

— Надявам се, но не съм сигурен. Това сребро го подлудява. Той иска и находището и теб, любов моя. Но ако трябва да избира, не знам кое ще предпочете. Вярно, че е богат, но е много алчен.

— Дано хитрият ти план да успее. Смяташ ли, че ми повярва?

— Мисля, че да. Ти добре се справи — той я погали с върха на пръстите си и се усмихна. — Ако нямах намерение да се оттеглям от работата си, сигурно щяхме да бъдем най-добрата двойка агенти.

Джини разбираше, че той се опитва да я успокои и да разсее напрежението й. Тя разроши нежно гъстата му коса и го погали по лицето.

— Ако всичките ти мисии са такива, предпочитам да си остана настрана. Някой ден ще трябва да ми разкажеш за миналите си преживявания. От това, което преживях с теб, разбрах, че животът ти е твърде вълнуващ и опасен. А сега какво ще правим? — добави тя, като много й се искаше Стоун да я увери в успеха на рискования им план.

Стоун се излегна на пода, а тя се сгуши в него.

— Ще изчакаме да минат два часа и ще го принудим да предприеме нещо.

Пръстите й си играеха с копчетата на ризата му, сетне тя допря дланта си до гърдите му. Усещаше туптенето на сърцето му. Независимо от опасността, която ги очакваше отвън, тя горещо го желаеше. Чудеше се дали не е лудост да мисли за любов пред лицето на смъртта.

— Сигурен ли си, че няма друг начин да се измъкнем?

— За съжаление няма, освен ако не се превърнем в коза или пума. Ако се опитаме да се изкачим по онези скали зад нас, веднага ще ни забележат и ще ни обградят, преди да сме стигнали до отсрещната страна. А ние няма и да можем да го направим, защото скалите са твърде стръмни и хлъзгави.

И все пак Стоун знаеше, че ако няма друга надежда, той ще се опита да се изкачи, ще направи всичко възможно, за да я спаси. Не му се умираше, но много пъти се бе изправял с лице към смъртта. Не се страхуваше, стига само Джини да оцелее. Ако се наложи да жертва живота си заради нейния, молеше се само тя да носи вече тяхното дете, за да има нещо, което да й напомня за него и което да й вдъхва сили и смелост.

— Тук няма къде да се скриеш — промърмори Джини. — Чудя се защо татко е избрал това място, след като много лесно би могъл да попадне в капан.

— Напротив, тук човек може да се защити от дивите животни и неочакваните врагове. Освен това, любов моя, тази колиба е построена върху това, за което Кинон тъй отчаяно мечтае.

Джини го погледна стреснато.

— Искаш да кажеш, че точно под нас е сребърната жила?

— Да, и тя е много богата, с висок процент на чисто сребро.

— Много умно са го измислили. Кой би се сетил да копае под една колиба? А защо не обещаем на Франк земята в замяна на нашата свобода?

— Няма да ни пусне, не и след като знае, че ние сме собствениците.

— Защо му каза, че Клей ти е завещал своя дял?

— За да отвлека вниманието му от теб, а и за да не бърза да стреля по нас.

— Но той може да реши, че аз съм В. А. Марстън и да се докопа до среброто, като първо убие теб, а мен ме затвори някъде. Ако ни убие и двамата, кой ще стане собственик на този участък? Дали той ще си го присвои?

— Едва ли, сигурен съм, че няма да рискува. По закон семействата ни наследяват нашия дял, така че единствената му възможност е да ни накара да се подпишем, че се отказваме от собствеността си. Но каквото и да стане, любов моя, никога, никога не си признавай, че си Вирджиния Марстън. Ще трябва да го лъжеш, докато успееш да се измъкнеш от него.

Тя веднага схвана смисъла на думите му: в случай, че го убият.

— Ще живеем или ще умрем заедно, Стоун Чапман.

Той се наведе над нея, сложи длани на страните й и я погледна в очите.

— Послушай ме, Джини. Безсмислено и глупаво е да умрем и двамата, ако изобщо се стигне дотам. — Той я погали по корема и продължи: — Ти може и да носиш вече нашето дете, така че трябва да помислиш за него. Освен това помисли си как ще се чувстват нашите семейства, ако ни изгубят и двамата. Много пъти съм се изправял срещу смъртта, и никога не ме е било страх. Но когато открих теб, аз се промених. Повече от всичко на света сега искам да живея и да бъда с теб. И ако вече е късно да сграбча още малко живот от ръцете на Великия Дух, поне ме остави да умра като истински мъж, да умра, но да съм спокоен, че ти и може би нашето бебе сте в безопасност. Направи всичко, което е по силите ти, за да оцелеем и двамата, а вероятно и тримата. Закълни ми се, че ще го сториш. Трябва да направиш това заради майка ми и баща ми.

— Не мога. Обичам те и искам да съм с теб. Не мога да живея без теб.

— Можеш и трябва да го направиш. Ако наистина ме обичаш, трябва да си жива заради мен.

Тя не искаше да се съгласи, но той беше непреклонен. Когато я принуди да даде своето обещание, тя го направи с неохота и болка. — Може би той ще склони да изпълни нарежданията ти — въздъхна тя. — Ако беше сам, щеше ли да се измъкнеш оттук?

— Какво имаш предвид? Да се предадеш в замяна на моята свобода?

— Не. Ако се престоря, че съм успяла да се отскубна от теб и хукна надолу по стълбата, ти ще можеш ли да избягаш?

— Няма да стане, жено, докато съм жив, няма да те оставя в лапите на тоя негодник.

— Но ако си свободен, тогава и двамата ще сме живи и здрави. Сетне можеш да ме спасиш от Франк. Това положение няма да трае дълго, Стоун. Трябва да измислим резервен план. Не искам да те загубя.

— Ако се наложи, ще стоим тук, докато те се уморят и отслабят бдителността си. Запасите ни ще стигнат за две седмици. Няма да предприема прибързани действия. Ще се опитам да стрелям точно.

— След като застреляш първия, ще дойдат други, Стоун. Франк няма да се откаже. Колкото и време да е нужно, ще стои тук, докато умрем от глад и той победи. Опасно е да отида при него, защото не мога дълго да го заблуждавам, особено ако се опита да ме докосне. Няма да успея да му избягам, защото той вече е изгубил доверие в мен и сигурно неговите хора ще ме охраняват. Бих се учудила, ако ни пусне само заради обещанието ти да ме освободиш някъде по пътя. Трябва да останем тук, докато ни свършат запасите. Може някой да ни се притече на помощ.

— Едва ли, любов моя. Няма кой да унищожи Кинон и бандата му. Те ще убият всеки, който се опита да ни спаси или който е видял какво става тук. Сами трябва да се борим срещу тях.

— Поне ще бъдем заедно още две седмици. А може и повече, ако не ядем много и запасите ни стигнат за по-дълго време. Имаме и вода. Не могат да се качат тук и да ни нападнат. Ако Франк се е уплашил, едва ли ще побърза да ни убие.

— Ако стоим тук повече време, Кинон едва ли ще иска да се върнеш при него и освен това съвсем ще се вбеси. А един разярен човек е твърде непредсказуем. Но ти си права, че ако отидеш при него, няма да си в безопасност. Няма да му позволя да те докосне.

— Значи сме в капан и ако се опитваме да го уморим с чакане, едва ли ще успеем да се измъкнем. Ако Франк не се хване на въдицата, ние сме обречени, любов моя.

Стоун чувстваше, че трябва да я успокои, да й вдъхне надежда, затова реши да приложи един доста опасен трик.

— Мога да скоча от скалата на гърба на Чууни и да избягам. Поне половината от тях ще тръгнат по петите ми. Кинон ще си мисли, че си вързана, а в това време аз ще се опитам да се справя с хората му. Или ще им устроя засада, или ще избягам в гората и после ще се промъкна дотук, за да унищожа останалите.

— Но това е твърде рисковано, Стоун. Може да те убият.

— Но това може да е единственият ни изход, ако той е решил да чака или ако се съмнява, че ти си Ана Ейвъри. Може би е готов да пожертва всичко в името на сребърното находище. — Той се усмихна и я погали по бузата. — Не се тревожи, скъпа, скачал съм и от по-високи и стръмни скали. Чууни само като чуе свирката ми и знае какво го очаква.

— Ще те видят Стоун, ще те обградят и ще стрелят.

Той я целуна по носа.

— Не и ако изчакам да се стъмни.

— Тази вечер ще има пълнолуние. Ще те забележат и ще хукнат след теб.

— Ще го направя толкова бързо, че докато се усетят, аз ще избягам. Ще ги изненадам. Стъпя ли веднъж на земята, ще успея да ги надхитря, както направих с бандата на Барт.

— Барт и хората му не очакваха да ги нападнеш. Франк знае, че си опитен и че си решил на всяка цена да го хванеш. Той ще внимава да не го надхитриш. Ти си сам срещу толкова много хора.

— Борил съм се и срещу повече. Трябва да съм в по-изгодна позиция. Не искам никой да се качва тук, поне докато ти си в опасност. Може би нямаме друг избор. Моля те имай ми доверие и когато му дойде времето направи, каквото ти казвам.

Джини не искаше нейният любим да залага на карта живота си, но беше наясно, че Стоун Чапман е достатъчно храбър и безстрашен, за да изпълни рискования си план.

— Вярвам ти и ще се подчиня, но ако започнат да стрелят по теб, ще те прикривам с моята пушка. Стрелям добре, защото имах добър учител. Все ми е едно, ако Франк се досети, че съм на твоя страна. Ще им отвлека вниманието, докато ти се скриеш — тя въздъхна с облекчение, щом разбра, че Стоун няма да се противопостави на решението й. За да намали напрежението, тя смени темата: — Смяташ ли, че той няма нищо общо с убийството и пожара?

— Не. Мисля, че двамата с Мат сте прави. Франк е човекът, когото търся.

Джини се усмихна и го прегърна.

— Благодаря ти, че ни вярваш.

Те се отдадоха на целувките и ласките, докато настъпи решителния момент.

 

 

Един ездач излезе от гъстата гора и се приближи до банкера. Слезе от коня, огледа бандата и попита с учтив тон:

— Франк Кинон, какво правиш на моята земя?

— О, значи наистина си жив, точно както предполагаше и Чапман. Той те търси и иска да те убие. Изглежда, че съм те спасил, като пръв съм дошъл тук. Оня нещастен негодник е в колибата ти и сега го държа под око. Скоро ще се предаде.

— Стоун Чапман? Горе, в колибата?

— Точно така, Мат, заедно с дъщеря ти. Каква приятна изненада, нали?

— С дъщеря ми? Това е невъзможно. Джини живее в Англия. Дори и да е дошла в Америка, тя няма представа къде да ме търси.

— Не е нужно. Чапман я е довел тук.

— Стоун и Джини не се познават. Никога не съм й споменавал за него. Той е специален агент, Кинон. Това е абсурдно. С какво успя да те предизвика?

— Преди няколко седмици една красива жена дойде в Колорадо. Започна работа при мен и ние се сближихме. Имах намерение да се женя за нея, но разбрах, че тя е твоя дъщеря и че земята е на нейно име — В. А. Марстън. Двамата с Чапман са тръгнали към колибата ти в петък точно когато са разбрали, че съм се досетил за хитрия им план. Проследихме ги и сега стоят затворени там горе.

— Това е някоя друга жена. Двамата сигурно лъжат. Джини не е имала време да стигне дотук, тъй като в последното си писмо не споменава за никакво пътуване до Колорадо. Тя ще стои в Англия, докато изпратя пари на нея и на Робърт. Нещо не се връзва. За какъв план ми говориш? И как така моята земя е включена в него? Освен това съм я регистрирал на мое име — Върджил Арон Матю Марстън. Чиновникът сигурно е пропуснал „М“ във В. А. М. Марстън.

— Може би Вирджиния е говорила със съпруга си и го е убедила да дойде дотук.

— Робърт не би позволил такава глупост, а Джини е послушна съпруга. Онази жена горе не е моя дъщеря. Това е абсурдно. Ако си мисли, че може да се представи за Джини, за да си присвои земята ми, дълбоко се лъже. Ако Стоун се е хванал на лъжите й, значи и той е на грешен път. Сега ще си поговоря с тях. Но ти защо…

— Как изглежда дъщеря ти?

— Червенокоса, със сини очи, слаба. Висока е около метър шестдесет и три. Защо питаш? Какво става? Никой не може да открадне земята ми, дори и един отдавна забравен приятел и неговата любовница. Каквото и да е намислил, няма да стане. Аз съм жив и тази земя е моя. Сигурен ли си, че тази жена е дошла тук доброволно? Стоун използва какви ли не хитрости, за да изпълни задачите си докрай. Той не обича пораженията. Може той да я е принудил да се представи за Джини, за да ме измъкне от колибата. Знам, че според него аз съм убил Клей. Но той греши и аз ще му го кажа. Защо не ми обясниш какво става тук, преди да си поговоря с тях?

— Чапман каза, че е отвлякъл годеницата ми, за да я използва и да ме принуди да си призная, че аз съм убил теб и Клей. Щом разбрах, че земята е регистрирана на името на дъщеря ти, реших, че тя се е опитвала да помогне на Чапман да ме залови. Но очевидно съм сгрешил.

— Защо Стоун ще мисли, че ти си замесен? Това е лудост.

— Това му казах и аз, но той не ми повярва. А ти къде беше? Защо изчезна след смъртта на Клей? Защо се връщаш?

Матю Марстън се бе подготвил за въпросите му.

— Държанието ти е доста подозрително. Първо, идва тя, сетне Чапман, а сега и ти. Всички се появявате в разстояние на няколко седмици. Доста странно ми се струва.

— Не и ако Стоун ме е преследвал и се е досетил, че ще се върна. Ако си е наумил, че аз съм убил Клей, или че ти имаш пръст в тази история, ще трябва да го убедя в обратното. Нека да поговоря с него и всичко ще се изясни.

— Не мога да те пусна при него, Марстън.

— Ще си оставя оръжието при вас.

— Ти може да използваш неговото оръжие и да му помогнеш да избяга.

— Тогава няма да се качвам. Ще стоя долу и оттам ще му говоря. Трябва да си изясним с него някои неща. Не ми се иска да измъчва една невинна жена заради глупавите си приумици.

— Мислиш ли, че ще успееш да го накараш да слезе и да освободи момичето?

— Ще се опитам. Не искам да я нарани и не желая повече да ме преследва. Имам много работа. Трябва да се захващам с мината.

— Ако е мъртъв, той не би те притеснявал повече.

— Не искам никой да го убива или ранява. Доста време бяхме приятели. Клей ме е наклеветил пред него. Всичко ще се оправи, когато му кажа истината. Освен това, за теб ще има жестоки последствия, ако застреляш един специален агент.

— Той е твърдоглав и едва ли ще ти повярва. Ще трябва да го измамим и да го изкараме от колибата. Не искам Ана да пострада.

— Коя е Ана?

— Годеницата ми, жената, която той държи като заложница.

— Ти нали ми каза, че тя се е представяла за Джини?

— Това беше трик от моя страна, за да се уверя, че не действате заедно със Стоун.

— Не мога да разбера защо се опитва да те изкара виновен, след като си мисли, че аз съм убил Клей. Да не би да смята, че двамата с теб сме го направили? Добре, ще действаме, както ти кажеш. Но без стрелба. Не искам неговите приятели агенти да тръгнат по петите ми.

Двамата мъже минаха през сечището, което се намираше до потока.

— Чапман! Чапман, предлагам ти нова сделка — извика Франк.

— Какво е намислил? Все още не са минали два часа? — разтревожи се Джини и притисна Стоун.

— Не се безпокой, скъпа, няма да те оставя в негови ръце.

Стоун отвори скърцащата врата и извика:

— Какво искаш, Кинон? Тъкмо опознавах жена ти. Разбрах защо толкова много държиш на нея.

— Ах, ти негодник такъв. Приеми сделката ми, иначе приятелят ти е мъртъв. Появи се тъкмо навреме, за да ти помогне. Всички го мислехме за мъртъв, но той сега е тук и е мой пленник. Пусни Ана и в замяна ще освободя приятеля ти. Ще се разделим и ще забравим всичко. Искам си само Ана. Това е предложението ми.

— Приятел? — прошепна Джини. — Какъв приятел? Клей?

— Ще трябва да видя.

Джини го сграбчи за ръката, като се опитваше да го спре.

— Недей. Веднага ще те застреля. Това е номер. Сигурно е насочил пушката към вратата. Ще погледна, но аз пък не познавам Клей Касиди.

— Лъжеш, Кинон — провикна се Стоун. — Няма да се хвана на въдицата ти. Мисля, че ти не искаш годеницата си. И толкова по-зле за нея.

— Аз съм, Стоун, Мат Марстън. Току-що се върнах. Какво става тук? Какво правиш там горе? Защо си взел годеницата му за заложница?

Изумен, Стоун погледна към пребледнялата Джини.

— Татко?! Оня звяр е хванал татко? Какво ще правим?

Стоун се притесни от подозрителното завръщане на Мат точно в този момент.

— Не бива да позволим на Франк да измъчва и да убие татко. Трябва да измислим нещо.

— Минали са години и ти вероятно си се променила. Той дали ще те познае?

Джини кимна и отвърна уплашено:

— Да, аз много приличам на майка си. Ще бъде потресен, като ме види тук и като разбере, че съм в опасност. О, Боже, Стоун, сега всички сме заложници. Никога няма да се измъкнем. Франк ще ни изнуди да се откажем от тази земя и сетне ще ни убие, всичките.

— Няма да позволя това да стане, Джини. Помниш ли как изиграх и залових бандата на Барт? Нали те учих, че най-важното в такива моменти е да се подчиниш? Аз съм достатъчно опитен и умело прилагам всякакъв вид хитрости. Трябва да ми се довериш. Хрумна ми една идея. — Стоун набързо я посвети в замисъла си и се провикна: — Идвам, Кинон, но първо ще излезе тя. Така, че по-добре свалете пушките.

Джини се появи на вратата, а около устата й и носа й бе завързана голяма кърпа. Стоун се ухили.

— Надявам се не възразяваш, че се позабавлявах малко с нея, Кинон. Нейните сълзи и бръщолевенето й ми дойдоха до гуша. Мат, стари мой измамни приятелю, какво те доведе тук след толкова време? Накрая повярвах, че си мъртъв, но в крайна сметка инстинктът не ме е излъгал. Появяването ти в този миг е доста необичайно и подозрително. Тъкмо мислех да изтъргувам годеницата на Кинон срещу признанието му, че той е убил и теб, и Клей — тонът му стана предизвикателен и заплашителен. — Къде беше толкова време, нещастнико? Какво се случи в оная колиба миналата година? Двамата с Кинон ли бяхте замесени в убийството на Клей? В гората ли се кри досега, докато най-сетне Кинон се реши да изиграе последния си коз? Няма да стане, стари приятелю. Ти ще ме застреляш в гръб веднага щом се обърна.

— Грешиш, Стоун — възрази Мат, — и за мен, и за Кинон. Той не ни е нападал. Беше банда разбойници, които търсеха находището на Пийт, а попаднаха на нас. Защо ще убивам Клей? Той ни спаси оня път край Пери Форд, когато ни заловиха червенокожите. Той влезе в лагера им, за да отвлече вниманието им, докато ние избягаме. Той ми беше приятел и съдружник. Помниш ли какво си казахме в онзи кошмарен ден — никой не може да ни навреди, щом имаме приятели, които могат да ни се притекат на помощ. Аз съм тук, за да ти помогна да се измъкнеш от тази каша. Довери ми се, както се доверихме на Клей през онази нощ.

„Дано не съм сгрешил в намеренията на Мат, струва ми се, че има намерение да ми помогне и нарочно говори така двусмислено и закодирано“ — молеше се Стоун. Нямаше как да сподели мислите си с Джини, затова продължи да се преструва, че подозира Мат.

— Нима очакваш да ти повярвам? Щом не си убил Клей, защо цяла година се криеш от мен?

— Исках да ти се обадя Стоун, но не знаех какво си мислиш за мен. Страхувах се, че ще ме застреляш, преди да успея да ти обясня. Клей ми каза, че ти е писал да тръгнеш по петите ми, ако нещо се случи с него. И то наистина се случи, но аз нямам нищо общо с това. Не съм виновен, Стоун. Никога не бих посегнал на Клей, повярвай ми. Избягах, защото се страхувах, че хората ме подозират.

— Защо се върна сега? Съвпадението е доста съмнително.

Мат потърка хълбоците си и рече:

— Месеци наред прекарах във Вирджиния Сити. Двата ми крака бяха счупени, а рамото — натрошено. На два пъти щях да умра. Двама разбойници ме нападнаха и ме ограбиха, сетне ме бутнаха от една скала и ме оставиха да умра. Някакви миньори са ме намерили и закарали в града. Благодарен съм на д-р Лийч, че спаси живота ми. Той беше почти сигурен, че няма да прескоча трапа, но аз опровергах очакванията му. Минаха месеци, докато се изправя на крака. Все още ме боли и не мога дълго време да яздя и да стоя прав. Трябваше да работя доста време, за да платя на Андрю, защото съм свикнал да си плащам сметките. През цялото време бях в дома на д-р Лийч, той добре се грижеше за мен и аз му дължах тези пари. Трябваше да изкарам малко и за да си купя кон, седло и храна, за да се върна тук. Не писах на Джини да ми изпрати пари, защото не исках да я тревожа. Тук е доста диво и опасно за една фина, деликатна дама. Реших, че захвана ли се ще спечеля пари и доверие и ще докажа, че съм невинен и ще заловя убиеца.

— Да не би ти да си този убиец, или Кинон, а може би и двамата имате вина.

— Хайде, Стоун, не обръщай внимание на абсурдните обвинения на Клей. Кинон изследва резултатите от пробата. Попита дали може да инвестира в мината. Той е свестен човек и още тогава много ми допадна. Но преди да говорим с него, двамата с Клей бяхме нападнати и аз трябваше да се измъкна от Колорадо. Реших да помоля Кинон да ми стане съдружник. Ще имам нужда от добър банкер, от един уважаван и влиятелен гражданин, който може да ме защити срещу обвиненията, че съм убиец. Моля те, слез долу, за да приключим с тази неприятна история. Стига си измъчвал и плашил невинната млада дама. След като уредим нещата тук, ще заловим убийците на Клей.

Стоун се изсмя подигравателно.

— Мислиш ли, че Кинон ще ме пусне, ако му върна момичето? Изключено, Мат! И теб няма да те остави жив, дори и да му предложиш да ти стане съдружник. Той е луд по това сребро.

— Мат е прав — намеси се Франк. — Бях ядосан, защото отвлече моето момиче и се опита да ме обвиниш, че съм убиец. Бих се задоволил да бъда само инвеститор.

Стоун отново се изсмя.

— Нима? Какво стана с предишните ти закани?

— Казах ти, бях вбесен, че си отвлякъл Ана.

— Но ти дори не вярваше, че това е твоята Ана. Мислеше си, че тя е дъщерята на Марстън. Ти ще ни унищожиш и двамата. Да не би да искаш да ти повярвам, че ще ме пуснеш невредим? Да не ме смяташ толкова наивен? Ти би пожертвал и собствената си майка, за да се докопаш до сребърната жила.

— Знам, че тази жена не е Вирджиния Марстън Блейк. Дъщерята на Мат е червенокоса и със сини очи. Това беше просто малък трик, за да те накарам да я освободиш. Знам, че тя е Ана Ейвъри. Съжалявам, Ана, скъпа, че ти причиних толкова страдание, докато го убеждавах да те освободи.

Джини съвсем се обърка от лъжите, които си разменяха тримата мъже.

— Послушай го, Стоун — настояваше Мат. — Той не те лъже. Не ни е нападал. И аз не съм убивал Клей. Ако слезеш, ще обсъдим всичко това и ще се разберем. Ти си човек на закона, забрави ли? Ще отговорим на въпросите ти. Нали съзнаваш, че не бихме посмели да ти направим нещо? Нали другите агенти ще ни хванат. Ще обявим награда за този, който залови убийците на Клей. Ще наемем опитни детективи, които да ги намерят и арестуват. И аз искам да изчистя позора от името си, и Кинон иска да докаже, че е невинен. Не забравяй, че половината находище е твое. Какво ще спечелиш, ако ни убиеш? Хайде да си стиснем ръце и да се споразумеем как да разработим мината.

— Остави ме да помисля — отвърна Стоун.

— Ще ти простя и ще забравя всичко, Чапман, ако слезеш веднага, преди да е станало твърде късно. Знам, че скърбиш за приятеля си и това те кара да не разсъждаваш разумно. Но не е ли по-добре да станем приятели и съдружници, вместо да се убиваме? Доста информация си събрал за мен и би трябвало да знаеш, че държа на думата си. Нямам намерение да ти отмъстя, обещавам.

— Ти ще получиш точно, каквото искаш, Кинон — момичето и среброто. Както и аз — среброто и убийците на Клей. Същото важи и за Мат — среброто и възмездието. Мисля, че сделката е добра.

— Хайде, Стоун, слез да поговорим — увещаваше го Мат. — Направи го сега, когато все още мога да помогна и на двама ви. Ако останеш там, положението ще се влоши.

— Как ще слезем — прошепна Джини през кърпата. — Ще те застрелят веднага щом се дръпна от теб. Той е принудил татко да говори така. Не им вярвай, Стоун. Поне накарай Франк да отпрати хората си по-надалеч, но не ги изтървай от очи.

Стоун веднага прие тази великолепна идея и процеди през зъби:

— Не се тревожи, Мат ще се погрижи за Кинон.

— Какво? — възкликна тя с широко отворени от изненада и страх очи.

— Какъв е отговорът ти, Чапман? — извика Франк. — Още ли се колебаеш?

— Слизаме. Но без номера, Кинон. Ще я вържа за себе си. Ако стреляш по мен, ще нараниш и нея. Ако удържиш думата си, никой няма да пострада. — Докато Джини прикриваше Стоун, той се престори, че реже въжето около китките й, а всъщност само взе пистолета от ръката й и го мушна в колана си. Извади ножа от ботуша и отряза достатъчно дълго въже, за да върже нейната китка за своята.

— Скрий се зад едно дърво, когато ти дам знак — прошепна той.

— Но…

— Спокойно, всичко е наред.

— Слизай, преди да съм изгубил търпение, Чапман. Достатъчно си наплашил годеницата ми. Хайде, побързай.

— Първо искам твоите хора да свалят пушките и да се отдалечат, докато си поговорим — извика Стоун и посочи към гората.

— Да оставим оръжието, докато ти държиш своето? — възкликна Франк.

— Ако ме измамиш, Кинон, ще имам време да се защитя. Ти си въоръжен, ако искаш насочи пистолета си към мен. Вие сте много, аз съм сам. Така че това е единственото справедливо решение.

— Откъде да знам, че няма да ме застреляш? — попита Франк.

— Твоите момчета ще ме хванат, преди да успея да се измъкна. Вярно, че съм много добър, Кинон, но не чак толкова, че да се справя с десетина въоръжени, мъже. Ще си получиш своята Ана веднага щом се уверя, че можем да се споразумеем.

Франк се ухили.

— Дадено, Чапман. Момчета, свалете оръжието и се отдръпнете. Ще ви дам знак, ако се окажа в беда.

След като бандата се отдалечи и долу остана само Кинон, Стоун пръв заслиза по стълбата, последван от Джини. Старата стълба стенеше и протестираше, но Стоун знаеше, че ще издържи.

Щом докосна земята, той помогна на Джини да скочи от последното стъпало. Насочи незаредения си пистолет в гърба й и двамата се приближиха до Кинон и Мат. Джини се притесняваше, че баща й може да я разпознае. Чудеше се защо той спомена, че тя е с червена коса и сини очи и защо не реагира, когато Франк я нарече Вирджиния Блейк. Беше трудно да стои близо до него и да се прави, че не го познава. Той обаче не я гледаше и тя се чувстваше по-спокойна. Очевидно мислите му бяха другаде. Тя нямаше време да го огледа, да разбере дали се е променил.

— Е, хайде, говорете — подкани ги Стоун.

— Първо развържи и освободи Ана. Пусни я да се приближи към мен.

— Искаш да се откажа от прикритието си? — подразни го Стоун.

— Нямаш повече нужда от нея, съдружнико. Дадох ти думата си и ще я удържа. Въоръжен си и тя все още е в опасност. Не искам да рискувам живота й.

Стоун погледна банкера и разбра, че той лъже. Усмихна се и рече:

— Добре, съдружнико. Няма смисъл да се обиждаме повече.

Стоун освободи неспокойната Джини. „Не, искаше да изкрещи тя, не позволявай на татко да ме види. Ще се изненада и ще ме издаде.“ Тя наведе глава, когато Стоун махна кърпата от устата й и се опита да прикрие лицето си.

— Ела тук, Ана. Сега си в безопасност, любов моя.

Джини побърза да застане до Франк с гръб към баща си. Кинон се усмихна и я прегърна. Тя забеляза, че пистолетът му е насочен към гърдите на Стоун. Зарадва се, когато Франк махна противната си ръка от нея, но остана с гръб към баща си, без да се осмели да го погледне.

— Предупреждавам те, Кинон — рече Стоун, — ако използваш този пистолет, ще ти видя сметката, преди да съм си отишъл от този свят.

Джини се уплаши, когато видя как Стоун свали пистолета си, докато Франк все още бе насочил своя към гърдите му. За съжаление баща й нямаше оръжие.

— Ще трябва да поседна, Франк — рече тя. — Ужасно ме болят краката и цялата съм отмаляла. Това беше кошмарно и крайно уморително преживяване за мен. Трябва да си понесеш наказанието, звяр такъв — обърна се тя към Стоун.

— Съжалявам, мис Ейвъри, но нямах друг избор. Приемете извиненията ми.

Джини седна на земята зад гърба на Франк. Стоун й бе казал да не предприема нищо, докато не й даде знак.

— Защо мълчите? — подкани ги Стоун.

— Това, което ти казах, е истина, Стоун — обади се Мат, — нямаме нищо общо с убийството на Клей. Нека се върнем заедно в града и да се срещнем с адвокат, който да се заеме с нашия план. Ще станем съдружници в мината „Джини М.“

— Съмнявам се — рече Франк и размаха пистолета.

— Какво искаш да кажеш? — изненада се Мат и отстъпи няколко крачки назад.

— Двама съдружници ще са ми много.

— Почакай, Кинон. Без нас двамата със Стоун ти не можеш да притежаваш мината.

— Ако Чапман е мъртъв, мината е твоя, цялата. Ако се разпишеш, че ми я отстъпваш, тогава тя ще стане моя.

— Но ние няма да убиваме Стоун. Нито пък ще ти продам моя дял.

— Аз имам наследници, Кинон — рече Стоун. — Така че Мат няма право на моя дял.

— Ако му го припишеш, той ще стане собственик, Чапман. А ти ще го направиш.

— И защо така смяташ?

Франк се ухили злобно и обясни:

— За да спасиш живота му. Ако вие двамата не се споразумеете, аз ще убия Мат бавно и мъчително.

— Това е номер, нали? — обвини го Стоун. — Вие двамата играете срещу мен.

— Не, Стоун, грешиш — възрази Мат.

Стоун погледна стария си приятел.

— Кажи ми, Мат, как те принуди той да ме убедиш, че нямате пръст в убийството.

— Той няма нищо общо с мен, Чапман. Сега го виждам за първи път, откакто изчезна миналата година. Ако трябва, ще убия и двама ви и ще изнудя дъщеря ти, Марстън, да се откаже от среброто. Сега, след като знам къде се намира тя, лесно ще я открия.

— Ти само смей да докоснеш дъщеря ми и ще те убия — заплаши го Мат.

— И как ще стане това, Мат, като двамата с Чапман ще сте напълнили търбуха на лешоядите? Радвам се, че ще те очистя, Чапман. Направи голяма грешка, като отвлече моята жена.

Джини усети, че е дошло време да се действа. Изправи се и попита:

— Какво си намислил, Франк? Звучи ми като…

— Опитва се да ни измами. Оставете този звяр да говори, мис Ейвъри. Бих искал да узная истината, преди да умра.

— Не обиждай моя Франк — извика тя и се чудеше защо Стоун все още не й дава знак да предприеме нещо.

— Всичко е наред, скъпа — успокои я банкерът. — Аз съм доста търпелив.

Мат погледна дъщеря си.

— Съжалявам, че ще станете свидетел на такова престъпление, мис Ейвъри. Вашият годеник надхитри и двама ни.

Джини беше убедена, че баща й я е познал. Тя толкова много приличаше на майка си. Реши, че става нещо, щом баща й не се издаде. Изглежда, че двамата със Стоун са решили да накарат Франк да си признае вината.

— Ти си убил Клей, нали Кинон. Стоун е прав, нали? — обвини го Мат. — И още същия ден се опита да убиеш и мен, нали?

— Постъпката ми беше прибързана — рече Кинон. — Моите момчета си мислеха, че ще ги заведеш до находището. Наредих им да се отърват от вас двамата веднага щом разберат къде се намира сребърната жила. Бях бесен, когато разбрах, че и двамата сте „мъртви“ и сте отнесли тайната в гроба. Дори когато Чапман разпитваше за теб и те търсеше, аз все още вярвах, че си мъртъв. Но след като видях датата на регистрация на земята, веднага разбрах, че си жив. Много умно, че си предявил иска в Денвър, защото едва ли щях да се сетя да проверя там. Ако Чапман не бе дошъл да те търси отново, аз нямаше да се добера до истината. Вие сте двама стари приятели, които не си вярват. Смешно, нали? — Франк неочаквано избухна в смях. — Не ми трябват вашите подписи, че ми преотстъпвате земята. Находището е регистрирано на името на В. А. Марстън. Когато вие умрете, тя ще е единственият наследник. Името на Касиди не е записано, така че той не може да завещае на Чапман нещо, което никога не е притежавал. Много лесно ще открия дъщерята на Мат. Ще я доведа от Англия, ще й кажа, че държа баща й като заложник и ще я принудя се подпише, че мината е моя. И тогава…

Джини се уплаши, когато безмилостният мошеник приближи пистолета към тялото на Стоун.

— Не, Франк, няма да успееш — предизвика го тя и го мушна в ребрата със своя пистолет. — Само посмей да направиш нещо, което не ми се нрави, и ще стрелям. Куршумът ще мине през бъбрека ти и ще получиш кръвоизлив. Ще умреш бавно и мъчително. Попитай Стоун и той ще ти каже колко добре се справям с оръжието. Нека да не събуждаме подозрение в твоите хора. Свали пистолета и продължавай да се усмихваш.

— Какво правиш, Ана? Планът ми е великолепен. Ще бъдем много богати.

— Аз ще бъда богата, Франк, а ти ще отидеш в затвора, защото си убиец. Хайде, свали пистолета. Не го хвърляй на земята, само свали дулото — предупреди го тя.

Банкерът я гледаше изумено.

— Ще ги убиеш първо тях и сетне ще ми лепнеш това престъпление? Ще използваш моя план, за да заграбиш всичко?

— Разбира се, че не. Ти ще отидеш в затвора за това, че си убил Клейтън Касиди.

— Да не си и ти специален агент, който работи заедно с Чапман?

— Не. Свали пистолета, Франк. Не искам твоите момчета да ни нападнат. Може случайно да те убият. Искам да те осъдят и да отидеш в затвора.

— Да не би да си роднина на Клей? Или негова съпруга?

— Не позна. Ако не направиш, каквото ти казах, ще стрелям.

— А тогава защо помагаш на тези двамата? Защо се държиш така с мен?

Когато Франк прибра пистолета си, Джини си отдъхна с облекчение. Сега вече можеше да му каже потресаващата новина.

— Помагам им, защото единият от тях е моят баща, а другият — човекът, когото обичам и за когото ще се оженя. — Когато Франк я изгледа кръвнишки, тя добави: — Стой мирен, иначе ще пострадаш.

— Ти… ти си Вирджиния Марстън Блейк? Дъщерята на Мат? Но нали вече си женена? За Робърт Блейк. И Мат, и Стоун го потвърдиха.

— Не, никога не съм била женена, но скоро ще се омъжа за Стоун.

Франк пребледня и извика:

— Ах, ти мръснице, ти ме измами!

— Точно така, с помощта на моя любим. Стоун, ела на моето място, защото искам да поговоря с баща си. От години не сме се виждали. После ще измислим как да се измъкнем от хората на Франк.

— Не е необходимо, Джини. Моите приятели вече са ги пипнали. Двамата със Стоун се възхитихме на постъпката ти и нарочно те оставихме да довършиш разговора си с Франк. Беше много забавно. Хайде, Стоун, май, че дъщеря ми има доста неща да ми казва.

Точно в този миг, когато се разсеяха за малко, Франк нададе страшен вой като диво животно, сграбчи китката на Джини, взе пистолета, стреля и извика:

— Щом не си моя, няма да бъдеш и на никой друг!