Катрин Каултър
Аристократът (16)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Добре дошли, скъпи мои — поздрави ги Алис Ашър и прегърна първо Дафни, после Брант. — Къщата е пълна до пръсване! Влизайте бързо, че навън е студено. Не е ли прекрасен снегът? Дайте ми палтата си. Дафни, за теб има една изненада.

„Изненада“ беше слаба дума. Дафни се вторачи първо в Уинтърспуун, после в леля Кло и избухна в сълзи.

— Пиленце мое! — възкликна леля Кло. — Ама какви са тези глупости? Ела тук и дай да те прегърна. Просто ти напомням за Англия, това е всичко. Шшт, тихо сега… — Притисна силно крехкото й тяло и срещна погледа на Брант през рамото й. Той сви рамене и каза:

— Добре дошла, лельо Кло. Ти също, Уинтърспуун. Надявам се, че пътуването не е било много уморително.

— Съвсем поносимо, милорд — отговори Уинтърспуун.

— Всъщност — добави Кло с блеснали очи, — през целия полет над Атлантика пиянствахме и пристигнахме глуповато усмихнати. Много ти благодаря, че ни изпрати билетите.

Дафни се обърна към съпруга си:

— Ти ли си уредил да дойдат?

— Да — отвърна той, без да сваля очи от лицето й. — Мислех, че ще ти бъде приятно.

В първия момент тя занемя. После го прегърна и зарови лице във врата му.

— Така е по-добре — прошепна Брант.

Последните три дни бяха напрегнати и неспокойни, освен когато бяха в леглото и той реши, че колкото повече време прекарват там, толкова по-добре.

— Вече не те мразя — прошепна Дафни. — Мисля, че си много добър.

— Хайде, влюбени птички — прекъсна ги Алис, — след час от Хюстън ще пристигнат Лили, Дъсти и децата.

— Как ще дойдат от Ню Йорк дотук, мамо?

— Глупав въпрос, Брант — засмя се тя. — С лимузина, разбира се. Сега предлагам вие с Дафни да си разопаковате багажа и да се приготвите. Кло, господин Уинтърспуун, бихте ли желали по чаша чай?

— Оскар, госпожо.

— Боже, господин Уинтърспуун! — възхити се Кло. — Какво благородно име!

— Благодаря, госпожо Спаркс.

— Кло, сър. В края на краищата, сега сме в Америка.

Докато се качваха към спалнята на горния етаж, Брант леко ухапа жена си по ухото.

— Нали не си забравила диафрагмата си?

Дафни му хвърли поглед, от който желанието му веднага се събуди.

— Мисля — заяви тя твърдо, — че за една седмица ще се изхаби.

— Господи, представям си каква физиономия ще направи твоята лекарка!

— Тя е на петдесет и пет години!

— Тогава ще трябва да се пазя от нея.

— Ама че си самонадеян!

— Само си помисли, сигурно ще ме опишат в медицинските списания. Как ти се струва това като заглавие на статия? — Той се наведе и прошепна нещо в ухото й.

— Какво? — не разбра Дафни.

Долу в хола Алис чу сърдечния смях на сина си и се усмихна.

Столовата бе препълнена с храна, смях, възрастни и палави деца.

— Ти си много по-красива, отколкото те описа Брант — заяви Лили, след като сипа голяма лъжица зелен фасул в чинията на дъщеря си.

— Как можа да го кажеш, скъпа — обади се Дъсти. — Сигурно нашите хюстънци ще полудеят само като я видят.

— Е, не исках да прозвучи чак така — оправда се Лили.

— Тя никога не иска така да прозвучи — каза Брант. — Лили има нецензуриран ум — обясни той на Дафни.

Но Дафни не можеше да откъсне очи от Дъсти, очарована от акцента му.

— Би ли казал още нещо? — помоли го тя.

— След вечеря ще ви изпея на всичките една западняшка песен, какво ще кажеш?

— Любимата му е „Изхвърлен в тоалетната на нейното сърце“, или нещо подобно във високо литературен стил.

— Тоз момък хич няма вкус — провлачи Дъсти още повече, за да достави удоволствие на английската си публика.

— С удоволствие ще чуя всичко, което изпеете — възкликна Дафни.

— Вземи си още пиле, скъпа — предложи Алис. — Почти не си докоснала вечерята си.

— Вярно е — потвърди Брант. — Трябва да си пазиш силите, мила.

Дафни му се усмихна щастливо и се обърна към Кло:

— Трябва да отидеш на Хаваите. Толкова е красиво и всички са толкова симпатични!

— Обзалагам се, че си им събрала очите с онези оранжеви бански — подхвърли Кло.

— Господи — изпъшка Брант, — трябваше да наема въоръжена охрана, за да я пази от мъжете.

— Наистина ли, чичо Брант? — попита осемгодишният Кийт и вилицата му замръзна по пътя между чинията и устата.

— Разбира се. И то само от жени.

— Не го лъжи — възмути се Лили. — Само половината от охраната са били жени, Кийт.

— Трябва да ви призная, госпожо — обади се любезно Уинтърспуун, — че това ястие е много вкусно. Надявам се, че ще ми дадете рецептата.

— Непременно, Оскар. Смятате ли да готвите на Брант и Дафни?

— Разбира се. В Ашърууд нейна светлост не беше допускана до кухнята.

— Слушай, Уинтърспуун — заяви Брант твърдо, — повече никакви светлости. Тук е Америка. Освен това е много неудобно.

— На мен ми харесва — възрази Лили. — Божичко, забравих да се поклоня.

— Кога почват тренировките, Брант? — попита Дъсти.

— Много скоро, за съжаление. След около четири месеца. Ще тренираме в Ню Йорк, а там е толкова влажно, че ти залепват чорапите.

— А какво става с търговийката, братко?

— Следващата седмица ще видите по телевизията красивата ми физиономия. И рекламирам спортни стоки, Лили, не бельо или крем за бръснене.

— Е, и бельото не би било зле. Какво мислиш, Дафни? Имаш ли нещо против милиони жени да гледат Брант по слипове?

— О, не, той е толкова красив… — Тя замълча и се изчерви.

Брант се наведе и прошепна в ухото й:

— Но, любов моя, ти май не си ме виждала по бельо…

— Какво казваш, чичо Брант? — попита Патриша.

— Точно казвах на леля ти Дафни, че има страхотен вкус.

— Дафни е много смешно име — реши Дани.

— Можете да ме наричате Даф. Чичо ви ми вика така.

— Звучи като Дафи Дък — забеляза Кийт.

— Кой е Дафи Дък?

Английският контингент се заслуша с голям интерес в завързаните обяснения на Кийт, докато Дъсти го прекъсна със смях:

— Я спестете на леля си комиксите!

— Вие с чичо Брант скоро ли ще си имате деца? — попита Патриша.

Зеленият фасул заседна в гърлото на Дафни. Тя посегна към чашата с вода. Брант започна да я тупа по гърба.

— Ами — наля масло в огъня и Кийт, — ние искаме да си имаме братовчеди.

— Добре ли си, мила? — попита Брант. Тя кимна сподавено и той се обърна към племенниците си: — Хей, деца, това е трудна работа. Ти какво мислиш, Даф?

Топката е в твоето поле, говореше лукавият му поглед. Обичаше пурпурния цвят на бузите й, когато се изчервеше, проклятието на всички светли хора. За негова изненада обаче тя отговори:

— Аз всъщност много бих искала деца. Но, нали знаете, чичо ви е много зает човек. Ще трябва да имаме търпение.

Брант толкова се стъписа, че започна за заеква:

— Аз не знаех, че искаш… Тоест, ти изглеждаше толкова…

— Така беше и на първите десет кадъра на рекламата — излъга Дафни, без да й мигне окото и го потупа по ръката. — Когато е нервен, развълнуван или изненадан, езикът му се връзва.

— Тъй ли? — изненада се Дъсти. — Никога не съм знаел, Все си мислех, че си хлъзгав като мокра връв.

— И аз не знаех — отговори Брант. Гласът му бе шеговит, ала очите му, приковани към лицето й, бяха съвсем сериозни.

Алис се прокашля:

— Кажи, Кло, колко дълго възнамеряваш да останеш при нас?

— Ами аз просто трябва да се запозная с всички тези прелестни футболисти. Ако всички изглеждат като твоя син… — Тя потрепери от удоволствие и очите й заблестяха.

— Всичките са чудесни, лельо Кло — увери я Дафни.

— И такива огромни и със страхотна… физика?

— Да, но не съм сигурна, че ще е много разумно да се запознаеш с тях наведнъж.

— Ами да, не искаме да получиш сърдечен удар — допълни Брант.

— Съвсем вярно, сър — съгласи се Уинтърспуун.

Церемонията, проведена на следващата сутрин от преподобния Оукс в свръхмодерната презвитерианска църква в Стамфорд, бе проста, елегантна и благословено кратка. Дафни бе с бледожълта вълнена рокля, а Брант с тъмен костюм.

— Сега чувстваш ли се двойно омъжена? — попита той след службата и я целуна леко.

— Чувствам се уплашена до смърт — отвърна тя.

— Защо? Вече знаеш какво ще направя със страхотното ти тяло.

Дафни не се засмя, както очакваше, но нямаше време да я попита какво се върти в прелестната й главичка.

Децата, които досега се бяха държали почти невероятно добре, повече не можеха да се сдържат и се увесиха на ръката на чичо си.

— Мама казваше, че никога няма да се ожениш, чичо Брант — съобщи Кийт. — А сега вече си женен два пъти.

— И все за една и съща жена — допълни Патриша.

— Да, мама каза, че обичаш да си играеш, ама аз й отговорих, че това ти е работата, защото си играч.

— Не ги слушайте малките глупачета — прекъсна ги Лили и прегърна снаха си. — Моите поздравления, Дафни. Ще замъкнеш ли Брант обратно на Хаваите?

— Всъщност — заяви Брант, — аз ще я замъкна обратно в Англия. Имаме много работа по имението. Какво мислиш, мила?

— Да — съгласи се тя бързо, като избегна погледа му.

— Ние с теб ще си имаме един хубав дълъг разговор — закани й се той и се обърна да поприказва с преподобния отец Оукс.

Тъй като не бяха младоженци в истинския смисъл на думата, Брант цял следобед развежда Кло и Уинтърспуун из Стамфорд и околностите му. Не остана насаме с жена си чак до късно вечерта.

— Не — извика й той от леглото, — не си слагай нощница. Няма да ти трябва. Цяла нощ ще те топля. — Потупа леглото до себе си. — Ела тук, Даф.

Дафни се наведе да загаси нощната лампа.

— Не — спря я Брант. — Остави я. Искам да те виждам. — Тя се поколеба и той се намръщи: — Даф, познавам тялото ти почти колкото моето. Какво има, любов моя?

— Брант! — Дафни бързо се пъхна в леглото и придърпа завивките до брадичката си.

Той се подпря на лакът и се вгледа в профила й.

— Добре — рече сериозно, — достатъчно. Стига шеги. Кажи ми какво не е наред.

Без предупреждение тя се хвърли към него и зарови лице в рамото му. Брант я усети как трепери, почувства как ръцете й се впиват в раменете му.

— Днес на церемонията ти се държа, сякаш… сякаш наистина го искаше — прошепна Дафни.

Той замръзна.

— Разбира се. А ти какво очакваше? Че ще те погледна и ще изпищя от ужас? Та ние вече сме женени, Даф. Това беше само заради майка ми.

— Опитваш се да получиш най-доброто от една лоша сделка.

— Ако това е лоша сделка…

— На теб би ти било приятно да правиш секс с която и да е жена и ти го знаеш. Аз много скоро ще ти омръзна.

— Защо?

Тя вдигна глава и видя, че погледът му е прикован върху лицето й.

— Защото съм глупава, и те ядосвам, и съм се лепнала за теб.

— Ти си всичко друго, но не и глупава. А иначе е вярно, че си като лепка.

— Искаш да се върнем в Ашърууд, защото тук те злепоставям.

— Ето значи какво било — подсвирна Брант тихо. — Как можеш да си толкова глупава! Секси, сладка, ала глупава. Искам да се върнем в Ашърууд, защото го обичам и мислех, че и ти го обичаш. Това сега е другият ни дом и не желая да го пренебрегваме. Така и не съм завършил ламперията в библиотеката.

— Но аз съм безполезна! Ти не искаш да имаш деца от мен, защото това би означавало, че ще останеш женен за мен!

Той не каза нищо, ала Дафни усети как ръката му се плъзна по корема й и между бедрата.

— Какво правиш?

— Стой мирно! — заповяда той. — Аха, още малко. Ето. Жалко, няма да успеем да изхабим диафрагмата ти. А така се надявах да вляза в Книгата на Гинес.

Тя чу как диафрагмата тупна на пода.

— Не разбирам… Защо?

— Ще си направим едно бебе, за да се вържа с теб завинаги.

— Но ти не искаш! Правиш го само защото си… почтен, Брант!

— Престани да блееш и ме целуни. Само след няколко минути, когато се успокоиш, ще започна да те целувам навсякъде.

— Говориш, сякаш съм коза — прихна Дафни.

— Аз определено съм козел. Цял ден те желая, госпожо Ашър.

— Какво каза вчера за заглавието на статията?

Той я целуна силно и се отпусна между бедрата й. Когато стенанията й прераснаха във викове, дланта му нежно покри устата й. После на нейно място дойдоха устните му, той се отпусна отново върху нея и тя полудя от невероятното усещане. Когато се вгледа в лицето на съпруга си, озарено от удоволствие, Дафни реши, че светът е едно прекрасно място.

Брант знаеше, че е прекалено тежък за нея, обаче нямаше сила да се отмести.

— Ти си моята съпруга — прошепна той и тези прости думи изразяваха топлите, нежни чувства, които се надигаха в него. — Моята съпруга.

— Да — потвърди тя и го привлече към себе си, за да го целуне отново.

Дишането им бавно се успокои.

— Никога не съм се любил с друга жена в тази стая — каза Брант.

— Надявам се — отговори Дафни.

Той се претърколи на гръб и запали лампата. Усети главата й на рамото си и каза:

— Не.

— Какво не? — попита тя сънено.

— Не, не можем веднага да заминем за Англия. Първо трябва да запознаем леля Кло със „Звездите“.

— Мислиш ли, че ще го преживеят?

— Нямам търпение да видя.