Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.

Градът
City
АвторКлифърд Саймък
Създаване1944 г.
САЩ
Първо издание1952 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
НачалоThese are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north.

Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.

Сюжет

Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.

И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“

БЕЛЕЖКИ ПО ЧЕТВЪРТОТО ПРЕДАНИЕ

От всички предания настоящото причинява най-много вълнения у читателите, опитващи се да си обяснят смисъла на легендата.

Дори и Тайг приема, че то представлява само мит. Ако обаче е така, какво означава този мит? Ако това предание е мит, не са ли митове и всички останали предания?

За мястото, където се развива действието, Юпитер, се предполага, че е един от другите светове, които могат да се достигнат при прекосяване на пространството. Научната несъстоятелност на твърдението за съществуването на други светове вече бе отбелязана. Ако се съгласим с теорията на Баунс, че описаните в легендата други светове са просто нашите множествени светове, логично е да се предположи, че в такъв случай един свят като долуописания до днешно време щеше вече да бъде открит. Всеизвестно е, че някои от световете на коблитата са закрити, но причината за закриването им е също така достояние на всички. Нито един от тях не е закрит поради причини като описаните в четвъртото предание.

Някои учени го възприемат като чуждо тяло, като нещо, което няма място в легендата и е било тикнато в нея съвсем произволно. Трудно е да се съгласим с това становище, тъй като преданието се вързва логически с нея и осигурява една от основните й фабули.

Нерядко образът на Таусър, герой на преданието, е окачествяван като неубедителен поради несъответствието му на достойнствата на нашата раса.

Все пак, колкото и неприятен да е Таусър на прекалено чувствителните читатели, поведението му контрастира с това на описания в преданието Човек. Именно Таусър, а не Човекът, пръв осъзнава възникналата ситуация. Именно той, а не Човекът, пръв я проумява. При това разумът му, веднъж освободен от господството на Човека, се оказва най-малкото равен на неговия.

Таусър, колкото и да е изпохапал от бълхите, не е образ, от който трябва да се срамуваме.

Колкото и да е кратко това предание, вероятно ще предизвика най-дълбоко удовлетворение у читателя. Заслужава да бъде прочетено много внимателно.