Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
City, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2001)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.

Градът
City
АвторКлифърд Саймък
Създаване1944 г.
САЩ
Първо издание1952 г.
САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
НачалоThese are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north.

Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.

Сюжет

Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.

И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“

БЕЛЕЖКИ ПО СЕДМОТО ПРЕДАНИЕ

Преди няколко години бе открит фрагмент от древен литературен источник, очевидно, оцеляла част от по-голям текст. Макар и до нас да е стигнала само тя, няколкото разказа в нея бяха достатъчни, за да разберем, че става дума за басни за различни представители на животинското братство. Разказите са архаични и изложените в тях гледни точки, както и стилът на повествование, изглеждат странни. Редица изследователи са съгласни с твърдението на Тайг, че е възможно тези писания да са от некучешки произход.

Общото им заглавие е „Езоп“. Заглавието на настоящото предание също е „Езоп“. Както заглавието, така и самото предание, са поместени във вида, в който дойдоха при нас от дълбоката древност.

Какъв е смисълът на това предание, питат се учените? Тайг, естествено, смята, че то е поредно свидетелство в полза на теорията му за човешкия произход на легендата. Повечето останали изследователи не са съгласни с него, но не са предложили убедително алтернативно обяснение.

Тайг освен това окачествява настоящото седмо предание като доказателство, че причината за отсъствието на исторически свидетелства за съществуването на човека е неговото умишлено захвърляне в забравата, заличаването на спомена за него с цел да се осигури приемствеността на кучешката култура в най-чист вид.

В това предание Кучетата вече са забравили Човека. В малцината представители на човешката раса, живеещи сред тях, те не съзират човешки същества и наричат тези странни създания уебстъри, по името на споменатия човешки род, обаче вече възприето не като собствено име. И така, Кучетата възприемат Хората просто като уебстъри, докато Дженкинс, когато говори и мисли за тях, продължава да употребява главно „У“.

„Какво представляват хората?“, пита Вълчо, а Мечо се опитва да му обясни, но безуспешно.

В преданието Дженкинс обяснява, че Кучетата не бива да узнават нищо за Човека. Посочва и стъпките, които е предприел, за да заличи спомена за Човека.

Старите разкази пред огнището вече ги няма, казва Дженкинс. В тези думи Тайг съзира умишлен опит за заличаване на спомена за Човека. Може би не толкова алтруистичен, както излиза от думите на Дженкинс, обясняващ го с желанието да съхрани кучешкото достойнство. Преданията са вече забравени и нека си останат в забравата, заявява Дженкинс. Но очевидно не са били напълно забравени. Някъде, в някоя отдалечена част на света, явно са се запазили и благодарение на това днес ние разполагаме с тях.

Преданията оцеляха, но самият Човек вече е бил изчезнал или почти напълно изчезнал. Според преданието дивите роботи тогава все още са съществували, но дори и да не са били плод на въображението тях вече ги няма. Няма ги и Мутантите, превърнали се в едно цяло с Човека. Ако той действително е съществувал, навярно са съществували и Мутанти.

Всички взаимно противоречиви виждания, породени от легендата, могат да бъдат сведени до един-единствен въпрос: съществувал ли е Човекът? Ако при прочитането на тези предания читателят реши, че е объркан, нека знае, че не е единствен. Специалистите и учените, посветили целия си живот на изследването на легендата, може би знаят повече факти, но са не по-малко объркани от вас.