Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], 660 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970


Да пием в здрача… И защо

да чакаме да се запалят лампите?

Остана малко от деня.

Големите и многоцветни чаши донеси,

любима… Дионис[1],

синът на Зевс и на Семела[2],

е дал на хората вино,

за да забравят.

Ти чашите ни напълни догоре,

смеси виното със вода

и нека чаша чашата

да следва.

Бележки

[1] Дионис — син на Зевс и Семела, роден от нея преждевременно и според преданието доизносен в бедрото на баща си. Бог на виното, виноделието и производителните сили на природата, на поетическото вдъхновение, на театралното изкуство и на веселите народни сборища.

[2] Семела — тиванска принцеса, дъщеря на цар Кадъм, майка на Дионис от Зевс.

Край
Читателите на „Да пием в здрача…“ са прочели и: