Иван Цанев
Малкото щурче

Големите щурци не спират

от сутринта до вечерта.

И нощем без почивка свирят

в житата, в угарта.

 

И малкото щурче не млъква

по цели дни: скрибук-скрибук.

Ала започне ли да мръква,

спотайва се без звук.

 

От тъмнината ли се плаши?

Замира под едно листо —

че мрака е голям и страшен,

а още мъничко е то.

 

Нощя до майчиното рамо

се гуши като теб, дете.

И ще го чуваш денем само,

докато порасте.