Николай Гумильов
Ужас

Вървях из дълги коридори,

посред враждебна тишина.

Пронизваха ме хладни взори

на статуите отстрана.

 

Бе всичко тежък сън заспало.

Цареше странен полумрак.

И като пагубно махало

аз глухо местех крак след крак.

 

Там, дето беше тъмнината

най-плътна, взорът ми смутен

успя да зърне непозната

и странна фигура пред мен.

 

А щом пристъпих, изумено

спрях с подкосени колене.

Видях главата на хиена

върху девичи рамене.

 

Муцуната й беше мазна

от кръв и бледа, трупна гной.

И с шепот глух я чух да казва:

„Ти сам дойде и ти си мой!“

 

Очите празни ме сковаха,

и страшно падаше мъгла.

’И ужаса зелен множаха

безчислени огледала.