Читателски коментари (за „Добрият ученик “ от Веселин Ханчев)

Това вече мина всяка граница — не само, че политизирахте темата, ама и елементарно възпитание загубихте. Подкрепям мнението ви, че мястото на децата не е по барикадите, но така агресивно изказано отвращава. Впрочем, не им е мястото по барикадите, но децата не живеят във вакум, и харесва ли ни или не, се влияят от мнението на родителите си, от средата в която не по собствено желание са се оказали. За жалост, има и ще има много деца по барикадите — у нас и в чужбина /да не се затваряме в собствения си малък свят/. За стихотворението — някои от нас са натоварени със спомени за комунистическото минало /минало ли е?/ и това откриват в него, но не и съвременните млади. Те не са обременени и не търсят под вола теле. Да, с пропагандна цел е написано стихотворението, така и ни го преподаваха, но трябва да си идиот, за да се откажеш от собственото си светоусещане и да възприемаш нещата както ти диктува някой. Вие така ли правехте? Ако не — защо смятате, че другите са идиоти? Впрочем има хора, които пишат просто за да става „интересно“ и лафа да върви, почвам да си мисля, че случаят е такъв.