Читателски коментари (за „Добрият ученик “ от Веселин Ханчев)

Боже!!!… Каква полемика!…Колко много лично засегнати хора от моите лични предпочитания!…Клеймят, обиждат, сочат с пръст — съвсем като по Оруел….Съвсем лично са приели факта, че аз харесвам поезията на Ханчев… Те не казват какво харесват те, не споделят мнение, само назидават с менторски тон, заслепени от собствената си значимост и чуващи само своя глас …И факта, че не съм на тяхното мнение ги вбесява, което между впрочем не е мнение, а осъждане, защото не прочетох нито дума за поезия и ако това стихотворение не им харесва, има и други, нека четат и коментират, но кой да чете ?… кой?… но „Чукча писатель, чукча не читатель“- както се казва в известния виц…

И ако има нещо да кажеш като литературен коментар, то политиката е най-меко казано неуместна… Лепят се етикети — враг, комунист, лоша майка и т.н….Търсят правописни грешки, а не вникват в смисъла на написаното, вадят изречения от контекста и си правят заключения, сътворени в собствените им промити мозъци…Слагат едни хора на „тъмната страна“, а те са „ангели небесни“…. Не знаят, че когато открито оскърбяват, техните думи, постъпки и мнения замърсяват собствените им умове с емоционален боклук.

Поезията е изящна подредба от думи, с които автора нещо казва. Думите са си думи, но всеки ги натоварва със своите разбирания и вибрации, както всеки възприема една картина различно… Например в картината на Дьолакроа „Свободата води народа“ един ще се впечатли от майсторството на художника, друг от сюжета на картината, трети ще види разголена жена, четвърти ще обърне внимание на труповете, а пети — на детето с два пистолета…и всеки ще възприеме това произведение на изкуството съобразно собственото си разбиране… И не може да се каже това е правилно, а това не…защото хората са различни и всеки играе собствената си роля в собствения си филм… Гледната точка е нещо лично. Тази истина не е на някой друг, тя е лична за всеки …и ако вие ми се ядосвате, аз зная, че сте ме вкарали във вашия филм, където имате някакъв проблем със себе си. Аз съм само претекст да се ядосате. А вие се ядосвате, защото моите думи са докоснали вашите емоции или болни места.

Аз не приемам лично обидите, можете до утре да си лепите етикети, но те минават край мен, защото имам своето усещане за собствена значимост и не ми е нужна оценка — знам къде съм и наблюдавам света около мен без осъждане и без чувство за вина, а с усмивка и с любопитство …