Елън Шрайбер
Танц с вампир (6)

Глава 6
Готическа мода

— Стой далеч от Валентин — заповядах на Били, когато минавахме през прага на къщата ни. — Ще си навлечеш неприятности.

Били подбели очи.

— Само защото не дойде? Сигурно нещо му е изникнало — предположи. — Освен това, съм сигурен, че просто е самотен. Никога не съм го виждал в училище, вероятно се нуждае от приятел — каза той спирайки на стъпалото.

— Няма значение; ти вече си имаш приятел.

— Не си ми шеф.

— Да се мотаеш с него може да ти докара всякакви неприятности.

— Откъде знаеш? Дори не го познаваш.

— Само предполагам.

— Защо, защото има татуировки и носи черно? Съдиш Валентин, както всички останали съдят теб. Това, че се лакира в черно, не го прави чудовище — нали това беше защитата ти през всичките тези години. А погледни се сега, държиш се точно както хората реагират на теб.

Били щеше да има право, ако Валентин не беше вампир.

И все пак, може би брат ми беше прав. Може би Валентин приличаше повече на Александър, отколкото на Джагър. Може би всичките ми догадки в крайна сметка бяха безпочвени.

— Когато започнеш да се вслушваш в другите и аз ще започна да се вслушвам в теб — каза и се качи по стълбите към стаята си.

На влизане в кухнята намерих мама да забърсва плота.

— Какво става? — попита.

— Нищо — отвърнах, отваряйки хладилника.

— Веднъж, ни караш да викнем и брат ти да вечеря с нас, а след това му крещиш.

— Не е ли нормално? — казах, докато си вземах си сода.

— Предполагам, че е… — съгласи се.

Затворих вратата на хладилника.

— Имам новини — казах. — Ще ходя на бала.

Лицето на майка ми светна сякаш бях 25-годишна жена току-що обявила годежа си.

— Поздравления! — възкликна, прегръщайки ме силно. — Трябва да ти купим рокля и обувки.

— Не е нужно — казах смачквайки пластмасовата кутия от сода. — Ще си намеря нещо в магазина за дрехи втора ръка.

Майка сбърчи нос.

— Ще ходиш на бал, не в нощен клуб. Ще ти вземем нещо красиво, което не е разкъсано, декорирано със скоби, или надупчено с безопасни игли.

Точно от това се страхувах.

Най-накрая видях Валентин — макар и само за секунда и то през телескоп. Докато се опитвах да довърша есето си по литература, умът ми блуждаеше към единадесетгодишния вампир. Представих си какво е търсел в къщичката на дървото — скрито съкровище, останали запаси с кръв на Джагър, място, на което да положи ковчега си? Представих си местата, на които може би точно сега караше скейтборда си — гробището на Дулсвил, скрит в канала или в изоставената църква. И най-важното от всичко, чудех се дали ще го видя отново.