Жорж Санд
Дяволското блато (3)

III. Татко Морис

— Жермен — каза един ден тъстът му, — кога да е ще трябва пак да се задомиш. Скоро ще станат две години, откакто дъщеря ми умря и ти си вдовец. Голямото ти дете е вече седемгодишно. И ти наближаваш тридесетте, синко, а нали знаеш, преминеш ли години, в нашия край те смятат стар за семейство. Имаш три чудесни деца, досега не са ни създавали грижи. Жена ми и снахата ги гледаха според силите си и ги обичаха, както подобава. Ей го малкия Пиер, кажи-речи, отхвръкна; подкарва като голям воловете, умен е, може да пасе говедата, силен е, сам води конете на водопой. За него не се тревожим, но с другите, двечките, бог вижда колко ги обичаме, горките агънца, много главоболия имахме тая година! Снахата скоро ще ражда, това ще рече, още едно дете на ръцете. Когато новороденото дойде, тя няма да може да се грижи за малката Соланж, нито пък за четиригодишния Силвен, от когото нямаме мира ни денем, ни нощем. Той е с буйна кръв като тебе: ще стане чудесен работник, но сега е страшно непослушно дете и старата не може да го стига, като тича — опасно е да не падне в някой ров, да не се пъхне в краката на животните. Пък и като дойде новороденото, предпоследното дете, дето се казва, за една година ще бъде на ръцете на жена ми. Тъй че твоите деца ще ни създават грижи и ще ни идва много да се занимаваме и с тях. А не ни е приятно да гледаме запуснати деца. Пък като си помислиш какво може да им се случи, ако трябва да ги оставяме сами, покой няма да имаш! Затова на тебе ти трябва нова булка, а на нас нова дъщеря. Помисли си, синко, колко пъти съм ти припомнял, времето лети, годините не чакат. Длъжен си заради децата си и заради всички нас, които желаем да добруваме в къщи, да се ожениш колкото се може по-скоро.

— Добре, тате — отговори зетят, — щом такава е волята ви, ще ви послушам. Но няма да крия, че ми е много мъчно и че за женитба имам толкова желание, колкото да се хвърля в реката. Знаеш кого губиш, не знаеш кой ще ти дойде на главата. Имах прекрасна жена, хубава, кротка, смела, добра дъщеря, добра съпруга, добра майка, добра стопанка и в къщи, и на полето, сръчна във всичко, с една дума, жена на място. Когато ми я дадохте и аз я взех, не сме се условили да я забравя, ако ми се случи да я загубя.

— Думите ти идат право от сърцето, Жермен — съгласи се татко Морис. — Знам, че обичаше дъщеря ми, че й дари щастие, че ако от теб зависеше да угодиш на смъртта, като заемеш мястото на Катрин, сега тя щеше да е жива, а ти да си в гроба. Дъщеря ми си заслужаваше да я обичаш толкова много, разбирам те, че не можеш да я прежалиш, ние също не можем. Но аз не ти казвам да я забравиш. Добрият господ пожела тя да ни напусне и ден не е минал да не сме й доказвали с молитви, с мисли, със слова, с дела, че тачим паметта й и жалим за нея. Но ако тя можеше да проговори от онзи свят, да ти каже волята си, сигурно щеше да ти заръча да вземеш нова майка на нейните сирачета. Работата е да се намери жена, достойна да я замести. Туй не е толкова просто, но не е невъзможно. И като я намерим, ще я обикнеш, както обичаше дъщеря ми, защото ти си честен човек и ще й бъдеш благодарен, че ни отменя и че обича децата ти.

— Добре, тате — съгласи се Жермен, — ще изпълня волята ви, както винаги досега.

— Трябва да ти се признае, синко, че винаги си се вслушвал в добрите дружески съвети на главата на семейството. Да обмислим заедно коя да бъде новата избраница. Преди всичко смятам, че не бива да си вземаш млада жена. Не ти трябва. Младостта е лекомислена, а да възпитаваш три деца, че и от друг брак, е тежък товар! Трябва ти добра, разумна, кротка жена, да не й се опира работата. Ако новата ти булка не е на твоите години, няма защо да се нагърбва с такива задължения. Ще й се видиш много стар, а децата много малки. Тя ще се вайка, а децата ти ще има да патят.

— Това ме мъчи и мене — въздъхна Жермен. — Какво ще стане с горките дечица, ако вземе да ги гледа накриво, да ги мрази, да ги бие?

— Пази боже! — възкликна старецът. — В нашия край злите жени се срещат по-рядко от добрите. Да не ни е изпила кукувица ума да вземем жена, която не е за нас!

— Така е, тате. Има добри девойки в нашето село: Луиз, Силвен, Клоди, Маргьорит… нека да е, която на вас ви е по сърце.

— По-кротко, по-кротко, синко, всичките тези девойки са или много млади, или много бедни… или пък са хубавици; и затуй трябва да помислим, сине. Хубавата жена не всякога е порядъчна.

— Да не искате да взема някоя грозница? — запита малко неспокойно Жермен.

— Не, не грозница, нали ще ти народи още деца, а няма нищо по-тъжно от грозни, хилави и болнави деца. На теб ти трябва някоя още запазена, здрава жена, нито красавица, нито грозница.

— Разбирам — усмихна се малко тъжно Жермен, — че за да си намеря жена, която да ви е по сърце, ще трябва да я изпиша. Освен това не щете да е бедна, а да си вземеш богата жена, не е лесна работа, още повече за вдовец като мене.

— Ами и ако и тя е вдовица, Жермен? Вдовица и имотна?

— Не познавам такава жена в нашата енория.

— Аз също, но защо да не се поогледаме другаде.

— Вие като че ли си имате някоя на ума, тате, по-добре ми я кажете веднага.