Включено в книгата
Оригинално заглавие
Вячик, не двигай вещи!, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

2

Люда работеше в една библиотека, беше по-млада от Вячек с тринадесет години и в началото на задграничното пътешествие я смущаваха плахите знаци на внимание от страна на старшия икономист. Може би, дори не самите знаци, а иронията, с която се отнасяха към тях околните.

От смущение Люда се държеше с Вячек сухо и официално, докато веднъж в автобуса не започна разговор за книгата на Маркес и Вячек в спора се оказа съюзник на

Люда. А скоро у Вячек се откриха две достойнства, заемащи връхните степени по скалата на моралните ценности на Люда: Той беше добър и начетен. Люда престана да го отбягва.

А Вячек бе овладян от непривична словоохотливост. Искаше му се Люда да знае за него всичко, започвайки със спомените му за ранното детство. Той не се досети веднага, че стана така, защото Люда беше идеална слушателка, заинтересована и благосклонна.

И нищо не предвещаваше (така се струваше на Люда) каквито и да е промени в техните спокойни отношения.

Една вечер те стояха по брега на Темза. Зад гърба им гледаха накриво печалните „граждани иа Кале“ с един голям градски ключ за всички — творение на великия скулптор Роден. Темза не беше широка, точно както си я бяха представяли, а на другия бряг се бяха проточили зданията от пощенските картички, купени от Вячеслав още на летището.

— Вие не сте омъжена? — попита Вячек неочаквано за себе си.

— Размислих — каза Люда. — Той е добър човек, но ние имаме съвсем различни интереси.

Вячек помисли с тъга, че Люда е още много млада и затова може да съди и решава така категорично. С възрастта животът се усложнява.

— Навярно, не следваше да задавате такъв въпрос — каза Люда.

— Защо?

— Това е намеса в личния ми живот — Люда изведнъж се усмихна и добави: — Вижте, какво смешно параходче! Колко е старо. Аз нали не ви питам защо не сте женен.

— Това не е тайна — каза Вячек, любувайки се на нейния строг, ясен профил. — Аз съм свикнал да живея с майка си.

Люда се обърна към него и тънките й високи вежди се повдигнаха учудено.

— Разбирате ли, мама не си представя живота иначе. Отдавна се е разделила с баща ми, аз съм й единственият син, единственият истински близък човек.

— А по-нататък? — неволно зададе въпрос Люда. Не й се искаше да разпитва Вячек.

— По-нататък? — Вячек сви рамене. — Не зная.

— Знаете ли, какво мисля? — като помълча, каза Люда. — Вие, сигурно, никога не сте обичал всеотдайно. А ако това се случи, майка ви ще трябва да се примири.

— Съмнявам се — каза Вячек. — Мама никога не се е примирявала.

През последната нощ в Лондон Вячек започна да пише стихове. За да не събуди Завадовски, живеещ с него в една стая, Вячек отиде в банята, където търсеше римите, седейки на емайлирания перваз и опрял гръб на горещата тръба. Като напук, Завадовски се събуди посред нощ и сънен нахълта в банята. Пижамата на Вячек беше широко разкопчана, оголвайки корем като възглавница, гърди, гладко преминаващи в закръглени рамене. Вячек не се опомни веднага. Дебелите му пръсти като крила иа синигер, запазващи малките от ястреб, се мятаха по листата на тефтерчето.

Завадовски, въпреки клетвените обещания, не се сдържа, още на другия ден сподели своето откритие с останалите. През обеда Мария Петровна, която не обичаше Люда, помоли Вячек да прочете стихове. Вячек стана от масата, без да дояде десерта си, а Люда, като разбра за какво се отнася, тихо заплака и също стана. Завадовски съжали, че забърка тази история. Люда намери Вячек е бара на хотела, където той беше изхарчил половината от валутата си за три чаши уиски.

Това произшествие измени отношението иа Люда към Вячек. Не толкова поради самия факт — поетичните упражнения на старшия икономист, макар че това я поласка, колкото за това, че Вячек пострада и беше унижен заради чувствата си към нея.

Вячек заподозря в поведението на Люда съжаление, а майка му винаги го беше учила да отхвърля това чувство като позорно. Но тъй като през оставащата една седмица цялата група бе обхваната от навика да се грижи за тях и винаги се получаваше, че те се оказваха на съседни места в автобусите, или на масата, Вячек се носеше, почти без да се съпротивява, в бързия и сладостен поток на странен застой.